Дебатът в западния демократичен свят относно избора на свободата или нейното ограничаване за сметка на по-голяма сигурност за гражданите се усилва след всеки нов инцидент, при който свободата като че позволява осъществяването на терористични нападения срещу организации и отделни личности. Излиза, че тъкмо свободата, която държавата обезпечава на гражданите, едва ли не се явява средството, чрез което зли хора със зли помисли и дела могат да навредят (и навреждат) на другите и да причинят огромни щети или да убиват, когото решат да вземат на прицел.
Този дебат особено се разгоря след терористичния акт срещу Световния търговски център от 11 септември 2001 г. и без много обсъждане тогава САЩ приеха т.нар. Патриотичен Акт – закон, който дава широки пълномощия на правителствените органи за шпиониране и наблюдаване на гражданите с цел разкриване на заговори или сдружения, имащи намерение да осъществят терористични нападения. Американците намериха удачна формулировка: названието на закона, USA PATRIOT Act, буквално се превежда „Обединяване и укрепване на Америка чрез осигуряване на подходящи средства за предотвратяване и затрудняване (извършването) на тероризъм (на английски: Uniting and Strengthening America by Providing Appropriate Tools Required to Intercept and Obstruct Terrorism – USA PATRIOT). С една дума, „средствата” за предотвратяване на терористични нападения (т.е. шпиониране и тотално наблюдение) имат за цел да обединят и укрепят Америка. Това се постига чрез известно ограничаване на свободата на гражданите поради технологията на тотално наблюдение над живота, кореспонденцията и обмяната на информация между гражданите с цел откриване на евентуални заговори за извършване на атаки срещу американските граждани или американските интереси.
По-очевидният факт, обаче, е този, че каквито и закони или мерки да се приемат за разкриване на заговори, те в действителност не могат да бъдат сто процента ефективни, но затова пък ограничаването на свободата на гражданите продължава. И вчера (4 май 2015) събитията в Тексас показаха, че терористи в САЩ могат да осъществят намеренията си когато поискат и както поискат (събитията от вчерашния ден показват, как двама джихадисти – единият бял американец и другият американо-пакистанец – могат да влязат в препълнена с народ зала и да започнат да стрелят). И събитията в Париж от 7 януари тази година също показаха, че каквито и средства за шпиониране, наблюдение и следене на комуникациите да се използват, терористите винаги намират възможности да извършат онова, което са замислили.
Онова, което френската държава отчете след събитията от 7 януари след атаката срещу офиса на Шарли Ебдо, бе факта, че тя все още недостатъчно ефективно използва съвременните технологии за следене на комуникациите между граждани и организации с цел разкриване на заговори и намерения за извършването на терористични нападения. Това накара правителството да обсъди и сетне да предложи на френското парламентарно събрание закон, който да позволява използването на най-новите технологии за шпиониране и следене на гражданите. И днес, 5 май 2015 г., това събрание с огромно мнозинство прие този закон (той ще влезе в сила след известна процедура, която се очаква да приключи към началото на юли).
Законът популярно е наречен „закон за събиране на разузнавателна информация” и още, „закон за наблюдението.” Прилагането му преследва три главни цели:
– определяне обхвата на събираната разузнавателна информация и целите, съобразно които тя може да бъде използвана;
– формиране на комисия за надзор над наблюденията, т.нар. Национална комисия за контрол над разузнавателните техники;
– позволяване използването на нови методи за наблюдение, например масово събиране на мета-данни чрез интернет-доставчиците.
Френското правителство обещава, че ще има и надзорен орган, който да следи за правилното прилагане на положенията на този закон, тъй че с него да не се злоупотребява. Въпреки това заглавията по медиите от вчера и днес (4 и 5 май) ясно показват главната цел на държавата: тотално шпиониране на гражданите (както се изрази „Дойче Веле”: „Франция е решена да се включи в играта на шпиони”).
Но оттук нататък следват въпросителните, които хората във Франция все повече и повече си задават: ще спомогне ли новата мярка на тотално наблюдение над кореспонденцията и обмяната на информация между гражданите за ефективна борба срещу терористите? Ще бъде ли възможно едно (корумпирано) правителство да използва закона с цел борба срещу опонентите си? Докъде ще се разпростира шпионирането на гражданите, може ли човек да бъде сигурен, че някой няма да злоупотреби с личната кореспонденция на отделните хора? Кой ще обезщети интернет компаниите заради намаляването на техния трафик или на интернет-търговията поради страх от следене на информацията по мрежата? И т.н. и т.н.
Интересно е, че почти всички политически партии и самите граждани на Франция масово и с охота приемат дебатирания днес нов закон за шпионирането. Това показва доколко нацията се е сплотила в усилията си за борба срещу тероризма с всякакви средства. Масовото съзнание е готово да жертва част от свободата си, но да бъде по-добре защитено и да работи за благото на държавата без притеснения, че някой ден отново терористи ще вилнеят в страната. Засега най-големи противници на закона са медиите, интернет-доставчиците и, колкото и да е учудващо – поддръжниците на десните партии.
Мнозина обаче още отсега предвиждат, че и този закон, както американският Патриотичен Акт, едва ли ще може най-ефективно да предотврати терористичните нападения, но пък свободите на гражданите ще се ограничават все повече и повече. Интересното е това, че разговорите се въртят само около свободите и правата на гражданите, както и около защитата на живота и собствеността им, но не и около главните причини за противоречията в едно демократично либерално общество, каквото е френското. Твърде слаби са гласовете, които разглеждат нравствените проблеми в съвременното френско общество, отстъплението от християнски нравствени норми на живот и позволяването на порочни практики да навлизат все по-широко в различните обществени слоеве, включително в училищата и дори в детските градини. Забравя се, че на борбата срещу една зла идеология (каквато е ислямската идеология на терор и убийства от страна на мюсюлмани-фундаменталисти) може да бъде противопоставена само друга духовна идея – тази на християнството, която е идея (а за вярващите тя е жива вяра) на любовта, братството и свободата в Бога – свобода, която не е нито безгранична, нито пък може да бъде насочена срещу ближния или срещу Бога. Християнинът наричат тази свобода осъзната свобода: той съзнава, че тя е от Бога и че тя е ограничена с цел благото на ближния и на самия вярващ, според както Бог е установил отношенията между хората и между тях и Него Самия.
