{jcomments lock}
Лицемерието на оперативните работници на ДС и висшите чиновници на Комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове в България през тоталитарния режим личи в опитите им да убедят западния свят, че у нас има „религиозна свобода” и „грижа” за образованието на религиозните представители. Като средство за провеждане политическата линията на комунистическото правителство бяха използвани някои значими международни форуми като международни петдесетни конференции. Лично съм свидетел на този механизъм, когато през пролетта на 1988 г. бях включен в малка петдесетна делегация, която бе изпратена в гр. Осиек (Югославия) на Международната петдесетна конференция „Изток-Запад”. Преди заминаването получихме подробен инструктаж от председателя п-р Диньо Желев как да се държим по време на конференцията, с кого да се срещнем и какво да избягваме. Препоръките бяха да се движим винаги заедно – очевидно с идеята всеки да следи останалите участници, по никакъв начин да не се включваме в дискусиите и на връщане да дадем подробен отчет в писмена форма на председателя в канцеларията на СЕПЦ. Аз не спазих нито една от инструкциите, защото направих публично изказване, което беше извън протокола и на връщане не се явих за отчет в канцеларията на СЕПЦ. Сега, след като получих достъп до някои архивни сбирки с документи на ДС, ми става ясно, че международните петдесетни конференции са били използвани от службите, за да получат важна информация за поведението и целите на някои църковни дейци и организации и особено на християнските мисии в чужбина. Данните са били получавани от български делегати, които са били изпращани с благоволението на оперативните работници и ако такива делегати са „оправдавали доверието” на ДС, те са изпълнявали още по-важни поръчения на следващите конференции.
В настоящата статия ще се опитам да анализирам достъпните данни за връзката между първата международна петдесетна конференция, на която се изпращат български делегати, и задачите, които поставят оперативните работници на някои от тях. Бившият председател на СЕПЦ п-р Иван Зарев пише в своята „История”: „По същото време в Лондон се провежда Световна петдесятна конференция. Наша делегация присъства на конференцията, в която е включен и той (т.е. п-р Диньо Желев – б.м.). Правят се постъпки в едно Библейско училище и той е командирован за шест месеца да изучава английски език, при все, че някои от ръководството са на особено мнение”.1 Изпращането на бъдещия председател на СЕПЦ Д. Желев да се обучава във Великобритания е отбелязано и от западни историци на българското петдесетничество.2 От историческите очерци, писани на Запад, става ясно обаче, че там се е знаело за тясното сътрудничество на някои българи с органите на комунистическата власт.
Агент „Вихър”, Лондонската конференция и контролът на централата на Държавна сигурност
Политическата връзка между тези две събития – Лондонската конференция и „обучението” на Диньо Желев – е ясно очертана в донесенията на аг. „Вихър” в централата на ДС в София, VI управление, III отдел, III отделение . Няколкото налични документа, подписани от този внедрен агент в СЕПЦ, са интересни със следните характеристики. На първо място, те разкриват много точно действия и мнения на п-р Д. Желев. На второ място, те отразяват изпълнението на конкретни задачи за дейността на братята Харалан и Ладин Попови. На трето място, те разкриват една последователна политическа линия, която е насочена против „враждебно настроени” петдесетни пастири от всички поколения. На четвърто място, видима е близката връзка на агента с оперативните работници и стриктното спазване на плановите мероприятия на оперативните работници, които са известни от други документи.
На основание наличните донесения на аг. „Вихър” може да се заключи, че той е разполагал с голям авторитет пред органите на ДС главно поради факта, че е изпълнявал успешно важни политически поръчки. Нека започнем с Лондонската петдесетна конференция, проведена през ранната есен на 1976 г. Аг. „Вихър” донася на 8 юни 1976 г., че 3 дни по-рано в канцеларията на СЕПЦ е идвал американецът Уилям Буркет с важна мисия.3 Той хвалел постиженията на комунистическа България: „останал много доволен от това, което е видял: хубави пътища, паркове, особено парка в гр. Габрово”. За да се засили отличното му впечатление от социалистическата ни родина, бил заведен в Банкя да вкуси българско кисело мляко. По време на разговора с представители на канцеларията на СЕПЦ „станало на въпрос дали ще има представители на България на конференцията в Лондон през м. септември”. Буркет добавил, че „щяло да бъде добре, тъй като вашето присъствие ще е потвърждение за многото делегати, че имате свобода да се събирате и излизате на вън”. Следва пояснение на Буркет, което ще да се е харесало особено много на оперативните работници: „А случаят да говорите на нея ще ви даде възможност да опишете нещата при вас”.4 Дали Буркет се е изразил точно така, е невъзможно да се установи, но някои по-късни документи от архива на ДС показват, че службата решава да се възползва не само от това политически приемливо предложение, но да го включи в своя сценарий за агресивна кампания срещу братята Попови и „Славянската религиозна мисия”. Оказва се, че Буркет отдавна е позната и харесвана фигура от българските тайни служби. В един План от 1970 г. в т. 7 е записано буквално следното: „Ще се продължи провеждането на мероприятия за компрометирането на братя Попови сред вярващите в нашата страна и задграничните религиозни централи и организации. За целта чрез някои членове от ръководството на секта ще се предоставят компрометиращи материали на американския пастор Буркет и др., които да ги ползват при разобличаването на братя Попови. Освен това, чрез някои членове на ръководството на петдесятната секта ще се провежда линия за използване и на други пастори от задграница при разобличаването на Попови”5. Идеята на Буркет за сформирането на българска делегация за Лондонската конференция през 1976 г. се възприема с одобрение от централата на ДС. Заместник-началникът на III отделение на III отдел докладва пред своя началник за предстоящата Лондонска конференция. В Докладната записка се посочват като делегати следните лица: „1. Ангел Динов – председател на сектата у нас6; 2. Георги Чернев – бивш председател; 3. Динко Желев – касиер на съюза и 4. Павел Димитров (Гурбалов) – член на ръководството и пастор на бургаската петд. църква”7. В документа се усеща благоразположението на оперативния работник към този състав на делегацията. Нещо повече, той подчертава важността на визитата, защото главната задача на делегатите ще бъде да съберат за службите на ДС интересуващата ги информация за плановете и действията на „Славянската религиозна мисия” и други западни християнски мисии. Нека цитирам: „От данните, с които разполагат нашите органи и тези на КГБ е видно, че задграничните религиозни централи „Славянска религиозна мисия” – Швеция, „Подмолен евангелизъм” и „Мисията за евангелизиране на комунистическите страни” – САЩ, възнамеряват да използват конференцията за провеждане клеветническа кампания срещу страните от социалистическата общност, църковните им делегации и разпространят подготвените за целта печатни материали”.8 Ето защо делегатите на СЕПЦ в България трябва да се противопоставят на „клеветническата кампания”. Цитирам: „С цел даване отпор и разобличаване на тяхната клеветническа и подривна дейност и изхождайки от постановките на Заключителното съвещание в Хелзинки, смятам за целесъобразно участието на наша църковна делегация на конференцията, разноските на която напълно се поемат от организаторите в Англия”.9 Докладната записка завършва с пояснение, че агентите в делегацията ще бъдат подробно инструктирани за „конкретни задачи и линия на поведение с цел получаване информация за работата на конференцията, взетите решения”10 и т.н. Може да се каже със сигурност, че тази Докладна записка разкрива схемата за безплатното използване на информатори в почти всяка петдесетна делегация, изпращана на западноевропейски и други подобни конференции с благословията на ДС и Комитета.
Поведението на българските пастири на Лондонската конференция следва стриктно инструкциите, за които се говори в горната Докладна записка. Агент „Горанов” донася на 14 октомври 1976 г. следното: „българските делегати на световната петдесятна конференция в Лондон се държали много внимателно и добре”.11 Тази застраховаща българското представителство забележка несъмнено подсказва, че е направена от някой от четиримата делегати. Възниква обаче въпросът: „Кой е обуславял тяхното „добро” поведение – Святият Дух или оперативните работници на атеистичната българска държава? Пред кого, прочее, са се чувствали „отговорни” българските делегати?”
Агент „Вихър”, Диньо Желев и Международният библейски институт в Англия
Лондонската петдесятна конференция отваря вратата за изкачване на п-р Диньо Желев в църковната йерархия, който по това време е касиер на СЕПЦ. Скоро след смъртта на бившия председател на СЕПЦ п-р А. Динов (30 септември 1976 г.) той става заместник-председател без да е имал достатъчен опит и капацитет за административната дейност. Той е завършил вечерна гимназия и по професия е шивач.12 Проповедническите му изяви също не са на високо ниво. Тогава какво прекроява толкова бързо неговата кариера? Конференцията в Лондон отваря за Д. Желев възможност за 6-месечно „изучаване на английски език” в Международния институт за библейско обучение (International Bible Training Institute) в Бърджес Хил, графство Съсекс (Великобритания).13 Програмата на този Международен институт не е на високо теологично ниво, но поради първоначалната концепция на основателите тя е достъпна за представители на бившия комунистически лагер и Третия свят. По времето, когато директор е белгиецът Джийн-Пол (Джон) Уилдриан (1932-2009)14, в Института са привлечени студенти от Румъния. Ето защо представителствата на някои международни мисии на Запад подозират, че Международният институт е бил предпочитан от комунистическите власти за изпращане на евангелистки представители за „обучение” във Великобритания. Както личи от един „строго секретен” документ на ДС, написан само в един екземпляр, горното предубеждение към политическото реноме на този Международен институт е имало някои основания. Този документ, обхващащ 7 машинописни страници, съдържа „Сведение относно: Проведена среща с ИР Ладин Попов, на работа в „Славянска религиозна мисия” – Швеция” (12 април 1977 г.), което е предадено от аг. „Вихър”.15 Документът описва част от дейността на п-р Диньо Желев в Международния институт и е датиран много скоро след неговото завръщане в България от Великобритания. Не се споменава обаче нищо по въпроса за учебния процес, през който предполагаемо е преминал българският студент. Донесението е прието и парафирано в София от същия заместник началник на отделение III, отдел III, управление VI, който е автор на исканото разрешение за изпращането на българската делегация за Лондонската конференция. Струва ми се, че с този важен документ бива затворен много прецизно един отдавна подготвян политически конспиративен кръг.
Разглежданият документ предоставя на изследователя няколко важни момента. На първо място, Сведението се концентрира върху две провалени и една осъществена среща на Диньо Желев с братята Харалан и Ладин Попови. Всички данни са описани много детайлно, педантично и систематизирано, което подсказва за водене на бележки в дневник. На 15 ноември 1976 г. Харалан Попов прави опит да си уговори среща с Желев по служебния телефон на директора на Института.16 Желев отсъства от сградата и разговорът е приет от Джийн-Пол Уилдриан, който обаче показал неохота да уреди такава среща. Тази некоректност, която не е типична за западноевропеец, очевидно е била преднамерена. Харалан Попов се опитал по-късно да се срещне с Д. Желев, но този път изпратил писмо от Швеция, което Желев получил на 18 декември.17 В него пишело, че Попов ще бъде в Лондон на 20 и 21 декември и дал адрес с телефонен номер, за да се осъществи среща между тях.
В донесението на аг. „Вихър” са приложени подробности за съдържанието на това писмо: „В своето писмо Харалан Попов пишел много лошо за училището и неговите преподаватели, че това училище подготвяло кадри, които да работят за комунистите в различните страни”. По-нататък Попов посъветвал Желев: „Динко, не забравяй, че комунистите са навсякъде, те не са само в България, те са в Англия и навсякъде”. Доколко е бил прав Харалан Попов в своята оценка за Института, е трудно да се отсъди. Прави впечатление обаче фактът, че тези и други данни от частен характер, които би могъл единствено Диньо Желев да знае, са предадени много педантично в донесението, подписано от аг. „Вихър”.
Действителна среща е била осъществена в Лондон с другия ИР („изменник на родината”) – Ладин Попов.18 Описанието на тази среща, което заема по-голямата част от Сведението, е направено в стила на добрите шпионски романи. г., са били казани много важни неща, които по начало интересуват живо българските оперативни работници. Казаното на тази среща на 28 февруари 1977 е предоставено на ДС от аг. „Вихър” и прави силното впечатление на много детайлно и добре структурирано донесение. Не случайно то е написано само в един екземпляр и е било високо оценено от шефовете на службата. Описанието е под формата на въпроси и отговори. Отначало въпросите поставя Л. Попов, а Д. Желев му отговаря. След това ролите се разменят – питанията са от страна на Желев, а отговорите – на Попов.
Нека най-напред поставя на разглеждане проблема за истината като общочовешка и християнска категория. Ще оставя читателите сами да преценят кой от двамата казва истината и кой – лъже безогледно. Когато Ладин попитал Желев да не би „да е човек на властта”, последният „го уверил, че няма нищо общо с никого и че неговото оставане в Англия е резултат на разведряването в международната обстановка след Хелзинки”.19 Ще припомня, че този отговор удивително съвпада с инструкцията в Докладната записка на зам. началника на III отделение по повод одобрението на делегацията за Лондонската конференция (вж. по-горе). Представителят на Славянската религиозна мисия Л. Попов задава 7 въпроса, на които получава обезкуражителни отговори от Д. Желев. Когато Попов пита дали е вярно, че в България нямало достатъчно Библии и ръководството на СЕПЦ не правело нищо за снабдяването своите работници и подведомствени вярващи, получава следния отговор: „Желев на този въпрос отговорил, че това не отговаря на истината, тъй като има достатъчно Библии, песнарки и литература. Също така, че в България ще бъде отпечатана Библия”.20 Този отговор частично отговаря на истината, защото до 1989 г. единствено БПЦ е преиздавала цялата Библия (1982 г.). Новият завет също бе преиздаден по старото синодално издание през 1925 г. през 50-те години, но двете издания никога не са били ползвани от евангелисти поради включването на неканоническите книги и части в Ст. Завет и неприемливия език на преводите. Попов продължава да разпитва своя събеседник, като проявява интерес за „въдворяването” на пастирите Стоян Буков и Младен Младенов (Пловдив), както и за Стефан Стефанов (Шумен). Желев отговорил следното: „Желев обяснил най-подробно причините за тяхното въдворяване, че се правят постъпки и че материално са добре, тъй като им се дава възможност да работят и каквото изкарат, да го получат, а също така много им се помага от отделни вярващи”.21 И тук истинността на отговора е частична, защото ако е вярно, че отделни вярващи са им помагали материално и духовно, то ръководството ги е изоставило и дори е лишило пастирите от възможността да пастируват, като ги е уволнило. Л. Попов предава по-нататък намеренията на своята мисия да изпрати в България многохиляден тираж от Библии, песнарки и библейски речник – данни, които оперативните работници приемат със задоволство.
На свой ред Д. Желев разпитва Ладин за някои от българите невъзвращенци, които работят за Славянската религиозна мисия.22 Пита и за начина, по който бил заснет филмът „За един сребърник”, пуснат по канал 1 на Българската телевизия. Интересува се защо брат му Харалан Попов критикува комунистическата система в България и СССР на официални форуми и е написал книга. Иска сведения по какъв начин Попови набират средствата за своята дейност. Разбира се, на някои въпроси Л. Попов не отговорил задоволително, но всичко, което казал, било щателно записано и предадено от аг. „Вихър” на ДС. Този агент изпълнява по-късно други важни агентурни поръчения и както свидетелстват документите на ДС, играе ролята на информатор във връзка с процеса срещу петимата евангелисти през 1979 г. Той отива специално в Бургас, за да научи от Банчо Банчев какво е „отношението му за проведеното следствие”.23 Със същата задача от ДС се среща и с п-р Георги Тодоров от В. Търново.24Той се оказва един от най-изпълнителните агенти на ДС, вероятно подготвени и внедрени в ръководството на СЕПЦ.
Всички права запазени © 2015. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
editor@center-religiousfreedom.com
Д-р Вениамин Пеев е роден в гр. Русе (1950). Завършва Богословския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” (1978 г.). Защитава докторска дисертация по философия в НБУ (2009 г.). Главен редактор е на Годишника на ВЕБИ от 2009 г. Последните му публикации са монографиите: Съвременни богословски системи (от Просвещението до наши дни). С., „Бъдеще и надежда“, 2009; Жан Калвин: философско-теологични аспекти на Реформацията. В. Търново, „Абагар“, 2011; Християнство и философия: проблемът за сътрудничеството. В. Търново, „Абагар“, 2012; Павел, Августин и Лутер: екзистенциалност на оправданието. В. Търново, „Абагар“, 2014. Отговорен редактор в екипа на „Свобода за всеки“.
