Свобода за всеки{loadposition user10}
Свободата на съвестта и свободата на религия са абстрактни, отвлечени понятия за професори по право, които прекарват повече от живота си сред прашни юридически книги и в посещение на скучни двудневни семинари. Това е представата на много хора, но тя е изцяло неправилна. Свободата на религията и съвестта са важни за всеки един от нас, всеки ден.
В първия брой на електронното издание “Свобода на всеки” ще прочетете четири гледни точки върху определението на “свобода на съвестта” и “свобода на религията”. Четири перспективи, дори и различни, няма да изчерпят дефиницията на тези понятия.
Това, което обаче се надяваме да постигнем с този първи брой, а и с нашето издание, е да извършим две неща. Първото е, да събудим интереса към фундаменталната свобода на съвестта и релгията у българските читатели, като зададем въпросите: Какво всъщност означава “свобода на съвестта”, “свобода на мисълта”, “свобода на религията”? Какво е тяхното значение за мен, обикновения човек? Какво означават тези понятия за обществото, в което живея, за отношенията ми с хората около мен?
На второ място се надяваме да постигнем разбиране у читателите, че свободата на съвестта и свободата на религията са важни за всеки един поотделно и за цялото общество. Надяваме се да насадим разбирането у всеки един, че конституционните свободи, основните човешки права и свободи, като свободата да вярваш в Бога и да упражняваш вярата си, не са някакви измислени категории, които нямат приложение в ежедневието.
Това, в което вярваме ни формира като личности, определя нашето схващане за света, за нас самите, за другите, и оттук, диктува поведението ни. Човек намира начин да върши това, което е добро, или поне това, което счита, че е добро. Ако вярваме, че да се отнема безразборно човешки живот е нещо добро, тогава ние ще се стремим към това злодеяние с фанатичната увереност на човек предан на правата кауза. Ако вярваме, че Бог иска от нас да се грижим за бедните, болните, сираците и вдовиците, ще жертваме време, усилия и средства в тази посока. Ако вярваме, че няма Бог, ще се стремим да наредим света така, че човешките умения и сила да изглеждат като единствения метод за решаване на проблемите в живота на индивида и обществото.
Убедеността в сърцето мотивира действията и живота на хората. Това илюстрират гореизброените три примерни, и възможни, отношения към вярата. Убежденията не винаги почиват на цялостно интелектуално разбиране. Иначе свободата на съвестта и свободата на религия биха били запазени само за хората с висше образование. Ограничаването на вярата и убежденията на хората, обаче, били те високо образовани и начетени или неграмотни, неминуемо ограничава чувството за свобода на личността – вътрешното убеждение и реализацията му в еждневието. Този тип ограничаване винаги е предизвиквал реакция в душата на човека, който има ценностна система и държи на нея, бил той образован или обикновен труженик.
Разбирането, че тези права са важни, има практическо значение. Ако то се разпростре върху обществото, това ще подобри климата на разбирателство между държавата и частните организации, както и между религиозните групи. На този етап незачитането на конституцията, като висш закон по тези въпроси в България, е факт. Все още се намират местни общини, кметове и “патриотично” настроени граждани, за които свободата на религия не е важно конституционно право, а досадно изискване, подчинено на местните нрави и тесногърда нетолерантност. Дори противоречивият нов религиозен закон в България е доказателство за посредствеността и неразбирането, с която тази материя е обгърната.
Българското общество години наред бе градено върху страх от всяка религиозна вяра и от свободното й изразяване. Принудителният атеизъм, страхът и лицемерието бяха крайъгълните камъни на комунистическия режим в Източна Европа. Те превърнаха и тези категории, “свобода на религия” и “свободата на съвестта”, в празни думи, запазени за употреба само пред външни гости, когато трябваше да се изтъкне колко велики са постиженията на мракобесническия режим.
Излизането от това тежко наследство и изграждането на общество, което е базирано на уважение на човешката личност и достойнство, е труден процес. Годините на объркване след падането на комунистическата държавна структура, донесоха “свободата” на новото консуматорско общество. Но новото поколение на пазарната икономика сякаш е с малко съзнание за това, колко лесно свободата може да се превърне в робство, ако съвестта на човека и неговата вяра са под контрола на тайната милиция, държавната репресия и авто-цензурата на страха.
Убедени сме, че в основата на този процес на откриване на ценностите на свободното общество, и в частност свободата на религия, е честното отношение към себе си и към другите. Откритото задаване на въпроси, които са важни за всички, и готовността да чуем отговорите, са началото на пътя в правилната посока. Такъв тип диалог е целта на нашето издание, чийто първи брой е пред вас.
Един религиозен водач, с огромно влияние и днес, дърводелец от Назарет, преди 2000 години, каза за себе си, че е Божият Син. Той твърдеше, че само Той е Пътят, Истината и Живота и никой не познава Бога, освен чрез него. Дали това е така, е въпрос на избор да повярваш на твърденията и на учението му. Този избор всеки сам трябва да направи и да понесе последствията в живота си и душата си. Да следваш Бога, или не, е сред най-важните решения в живота на човека. Но за да направиш даден избор трябва първо да имаш предоставена възможност да избираш. Затова свободата на избор на вяра, трябва да бъде уважавана от всички и гарантирана за всеки.
Мненията си изпращайте на електроннен адрес:
кostov@center-religiousfreedom.com или на адрес: София 1164 п.к. 81.
Възможно е да публикуваме някои от писмата ви или части от тях.
