{loadposition user11}
„Всичко, което е нужно на тиранията за да се установи, е хората с чиста съвест да замълчат.”
–Томас Джеферсън
Германия и България са единствените страни в Европейският съюз, където домашното образование не е легализирано. Не че положението на домашните училища в останалите страни е много стабилно, или че образователните чиновници там са изпаднали внезапно в пристъп на здрав разум и угризение на съвестта, и са се оттеглили окончателно от претенциите си за контрол над семействата. Но поне в другите страни все пак има начини родителите да си образоват децата без страх, че ще бъдат преследвани от властите.
Не е така в Германия и България. И ако тук нещата са едва в началото, в Германия нашите братя търпят активно гонение вече няколко години. Случаят с Мелиса е засега последният пример на държавно насилие над семейството. Защото тук не става въпрос за дете, което е пребито от родителите си, или грижите за което са били занемарени. Говорим за момиче, което не може да учи пълноценно в училище, поради шума в класа и недостатъчното внимание, което получава, и чиито специфични образователни нужди са били посрещнати по най-адекватния начин от неговите родители.
В нашата страна положението на децата в училище е аналогично. Липса на ред, безопасност и дисциплина, липса на интелектуален стимул, нравствен упадък – това предлагат всеки ден нашите училища, а крайният им резултат – трайно вкоренена неприязън към ученето и духовна нищета. Докога? Докато родителите нямат контрол над образованието. Докато хората с чиста съвест продължават да мълчат. Докато здравият разум отстъпва пред здравите сили.
Време е да обърнем посоката.
Прочетете информацията, повод за този коментар.
