Участието на християните в политиката

{loadposition user10}

Важният въпрос за ролята на християните и участието им в политическия живот струва ми се е много актуален днес, особено след паралментарните избори в България през май 2013 г. и настъпилата след това политическа и парламентарна нестабилност. Всекидневните улични протести и нарастващото недоволство у хората не могат да бъдат подминати с лека ръка от нас – евангелските християни, които в такъв момент трябва ясно да заявим позицията си на граждани, които участват активно в обществения и политически живот на страната.

По мое скромно мнение и от наблюденията ми, евангелските християни в България са много разединени по въпроса за участието на християните в политическия живот. Наблюдават се мнения от радикално отричане до явни амбиции за активно участие в политическия живот. Но къде е истината и какво трябва да е отношението ни към властта?

Моето становище е, че ние като християни не само трябва да сме политически активни, но сме и длъжни да проявяваме политическа ангажираност! Може би ще попитате до каква степен? – зависи от това доколко ни е дадено. Разбира се, че винаги трябва да се молим за мъдрост.

Политиката не е непременно мръсна работа!

Основната истина на благовестието е грижата към хората.Участието на християните в политиката в един смисъл е и това – любов и служене на хората! Думите на Христос са: Това е моята заповед да се обичате един друг,както Аз ви въз любих.Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите това, което ви заповядвам” (Йоан 15:12-16).

Да откажем да показваме любов към другите във всички области на човешкия им живот, който включва и политическия, означава да отречем смисъла на нашата вяра.
Управление и власт чрез служене, това е, на което Христос учил своите ученици: „А по-големият между вас нека ви бъде служител” (Мат.23:11). Ръководството е неизбежно за онези, които служат вярно.

За жалост, днес голяма част от политиката е лично облагодетелстване. Точно затова, участвайки активно в политическият живот, ние християните ще внесем различен дух в политиката на страната. Гласът ни трябва да се издигне над деноминационните доктринални спорове и да обедини християните около безспорната истина на служенето на хората около нас.

Човеците са в тъмнина и безпътица, защото християните са правили и още правят еднa от тези две основни грешки: 1. Оттегляли са се от проблемите на хората, за да останат „духовни”; 2. Когато пък са се занимавали с политика, са оставяли или забравяли своите християнски принципи и убеждения. В резултат на това те не са имали добро въздействие върху управлението и са постъпвали, както всички останали.

Водачите на светската система се страхуват от това християните да се занимават с политика. Но защо е така? Защото политическата арена е техният инструмент за власт. Това им дава възможност да увековечат организираната неправда на малцинството над мнозинството. Те не спират да повтарят, че държавното управление е най-важната форма на управление. Политиката е тяхната религия.

За жалост обаче, това становище се възприема и поддържа и от много от вярващите хора. Те не одобряват участието на Църквата в политическия живот на страната, изтъквайки, че Църквата действа на основата на теологична убеденост. По този начин, без дори да разбират, те попадат в капана на нашият враг дявола, който е сложил маската на „святост”, като се прави на загрижен за моралната чистота на Църквата, използвайки незнанието, а понякога и интелектуалната ограниченост на вярващите.

Той атакува, като „загрижено” предупреждава, че „политиката е мръсна работа“, която, видите ли, ще изврати Църквата. Чрез думите: ”Съсредоточете се върху печеленето на души“, намерението му става прозрачно: дяволът иска Църквата да стои надалеч от неморалните закони и правила, в които той държи хората!

Всички народи имат закони, и за да могат да постигнат мир и преуспяване на хората, тези закони трябва да са основани на истината, която не се променя. Народ, който пренебрегва Христовите закони и се противопоставя на Неговите заповеди, се самоунищожава!

Невярващите, атеистите желаят християните да са извън политиката, защото искат да живеят беззаконно! Въпросът никога не е бил „със закон или без закон”; въпросът винаги е бил: кой закон?

Основната идея, която защитавам с настоящата статия е, че ако вярата на християните в България не намери своето реално присъствие в битието на хората, във формирането на обществени позиции и правила от медиите до политиката и от образованието до бизнеса, то България просто не може да има добро бъдеще, както и да бъде достоен член на Европейското семейство.

Това всъщност е и изпитът на всички нас българите, – да докажем или опровергаем християнската си принадлежност.

Фактите от историята по един неоспорим начин доказват, че Обединена Европа не е нищо друго, освен християнска Обединена Европа. Днешният Европейски цивилизационен модел е всъщност християнският цивилизационен модел, който е граден на базата на християнската дисциплина и възпитание близо 2000 години и днес дава своя резултат. Въпреки ярките отстъпления от християнските принципи в политиката на съвременна Европа, не можем да отречем християнските й корени и приноса на политиката на християндемокрацията в нея.

Християндемократичната идея в Европа

Идеята на християндемокрацията се заражда в Европа още по времето на император Костантин и папа Силвестър I (IIIвек), които полагат християнските основи на Европа. До началото на Ренесанса (14 век) християнските ценности стават начин на възприемане на света от хората в Европа. Непосредствено преди възникването на Лутеровата Реформация духът на християнството е духът на Обединена Европа.

Реформацията предизвиква стъпки на обновление на християнския морал и поведение, но също така и неговото хуманизиране. Този процес всъщност до голяма степен формира появата на гражданско общество и неговата борба за политическа свобода. Ето откъде символи на демокрацията стават страни като Англия, Холандия,САЩ, които са силно повлияни от Реформацията. Именно Англия е родината на консервативната философия на Едмънд Бърк (18 век) и зародилата се там първа Консервативна партия през 1834 г.

В този период се формират и първите ясни концепции, от които по-късно се ражда и политическото християнство. Последвалите политически и икономически трусове в Европа по времето на фашизма и на Голямата депресия подтискат за повече от 20 години демократичните процеси в много от европейските страния в това число Германия и Италия, където по-късно като реакция на тоталитаризма се заражда съвременната християндемокрация.

Християндемократическата идея всъщност се оказва и в основата на създаването на Европейската общност – 1957 г. Пет от шестте страния които я основават – Франция, Германия, Италия, Холандия, Белгия, Лихтенщайн – в онзи момент се управляват от християндемократи, единствено Белгия прави изключение.

От всичко казано дотук правя следното заключение: Не е пресилено да кажем, че философията на съвременна Европа – символ на епохата, в която живеем, е християндемократическата политическа философия. Също така правя и извода от предходния кратък исторически анализ, че Църквата, в частност християните, които я съставляват, имат основен принос в основаването на Европейския съюз, а християнската вяра и активността на християните в политиката ще очертават бъдещето на Европейския съюз.

Християндемокрацията в България

За съжаление марксиските политически течения в българската история са много по-добре разработени от което и да било друго политическо движение. Създадената непосредствено след Освобождението от турско робство Консервативна партия -1879 г., изразяваща идеи, близки до християндемократическите, претърпява пълен крах в опита си да повлияе на организацията на управление на държавата. Въпреки че е управляваща партия за известен период от време, тя е нямала подкрепата на народния вот, а се е крепяла на одобрението и волята на княз Батенберг. През шесте години на съществуването си лидерите на партията, макар и с дълбоко вкоренени християнски възгледи, не успяват да привлекат българското общество за каузата си.

В известен смисъл този неуспех се е дължал и на слабата роля на църквата във формирането на християнски ценности в българската народопсихология. Трябва да отбележим и факта, че дори видният български възрожденец П. Р. Славейков, който помогнал в превеждането на Библията на съвременен български език, смятал, че църквата е нещо отживяло и от нея не може да се очаква някаква полза. Ако в съзнанието на видния български възрожденец, помогнал за превода на Библията на български език, имало такава неяснота отностно предмета на вярата, какво можело да се очаква от всички останали?

Следващ опит за създаване на християндемократична по своя характер партия след неуспешния на Консервативната партия прави Константин Стоилов, създавайки Народната партия през 1894 г. Нейният политически живот е по-дълъг и по-успешен. Тя просъществувала до 1912 г., като участвала неколкократно в управлението и допринесла за демократичното и икономическо развитие на страната. В същия период от време в страната работела и Демократическата партия на Александър Малинов. За отбелязване е, че въпреки че са били в конкуренция, партиите не са имали разлика в идеологиите си. Между другото, в това се крие и част от обяснението, че партиите в българския политически живот, както в миналото, така и днес, са повече свързани с имената на лидерите си, отколкото със собственото си идейно лице!

След Народната партия, която може би била единствено възможното за България съчетание на консервативно-християнски принципи с реалностите на българското общество, всеки опит за интегриране на християнството в българската политическа действителност се оказва обречен на неуспех.

В края на 19 век се създава Партия БЗНС (Български земеделски народен съюз, б.ред.). Един от нейните идеолози – Димитър Драгиев – при формирането на програмата и политиката на партията успява да издигне принципа, по който според него трябва да се развива българското общество: ”Евангелието в политиката и навсякъде”. Драгиев е бил дълбоко убеден в необходимостта в идеологията на партията да се възприемат основните начала на нравствените ценности на Евангелието. До смъртта си през 1943 г. той е бил водач на едно крило в БЗНС, което не е успяло да се наложи, но към което всички изпитвали голямо уважение.

След Първата световна война и последвалото ожесточение на българския политическия живот под влиянието на тоталитарното политическо обкръжение на Германия и Русия се заличават и без това слабите наченки на християндемократически начала в България.

Установяването на комунистическата диктатура през1944 г. не дава никакъв шанс на християндемократичните идеи за голям период от време.

След падането на диктатурата на комунизма през 1989 г. в еуфорията на демократичните промени се появяват редица партии, които включват в името си думата „християнски”. За съжаление повечето от тях са чисто бутафорни и единствено Обединеният Християндемократически Център (ОХДЦ) има реално участие в политиката като една от партиите, участващи в коалицията СДС. Едва след превръщането на СДС в партия в българския политически живот се създава структура, решила да вземе за идеологическа основа християндемокрацията. Днес обаче, когато СДС в действителност не участва в определянето на политиката в България и е със затихващи функции, управлявана от псевдо-християни, едва ли можем да кажем че християните в България са политически представени.

Ако християните в България и българското общество не е готово да издигне християнска политическа формация и да излъчи нейни лидери, ако не осъзнае, че не материалните ценности, а моралът на духа е важен и нужен в политиката, то България просто не може да има добро бъдеще, както и да бъде достоен член на Европейското семейство.

Пастор Иван Несторов ръководи „Евангелска църква на вяра” – гр. Пловдив от 1990 г. Завършил е пасторски курс към Dominion College – гр. Сиатъл, САЩ през 1991 г. и семестриално Висшия Евангелски Богословски Институт – гр. София през 2007 г. В служението си се стреми да допринесе за достигане на недостигнатите. Днес църквата в град Пловдив наброява около 300 вярващи и притежава собствена сграда. От 1998 г. служението развива активна мисионерска дейност на територията на страната, преимуществено в Източните Родопи. Това довежда до установяването на постоянни събрания и нови църкви в различни населени места: в градовете Пазарджик, Раковски, Брацигово и Съединение, както и в селата: Труд, Ягодово, Царацово, Мало Крушево, Загражден. Женен, с две деца.

Бележка от редакцията: Коментарната секция е изключена. Броевете на Свобода за всеки нямат принципно коментарна секция. Благодарим на коментиралите за разбирането.