{loadposition user10}
Всяка вечер, от 14 юни насам, по улиците на София спонтанно излизат на протест десетки хиляди граждани. Когато такова множество с удивителна упоритост и без формална организация за толкова продължително време прилага значимо усилие, определено се случва нещо, което предизвиква нашите представи.
Очевидно множеството не е водено от някаква материална безизходица, като невъзможност да си плати сметките за ток или липсата на хранителни продукти. Няма как да бъде и конспиративно организирано и мотивирано да участва чрез заплащане. Определено не става въпрос и за някаква лоялност към могъща партийна организация. Случващото се по улиците на София е един от редките моменти, когато отговорните, свестни и съвестни хора успяват да се обединят зад стойностна кауза, отвъд личния или групов интерес и да бъдат събрани заедно, представлявайки непреодолима сила. За мен е чест да бъда в това множество. Още по-щастлив съм, че срещам всяка вечер в множеството десетки посветени християни от църквите в София.
Каква е християнската мотивация и перспектива за участието в този протест? На първо място това е любовта към ближния. Когато нашите съграждани са на улицата всяка вечер, изоставяйки обичайните си интереси и забавления, любовта към ближния не позволява да бъдем несъпричастни, ангажирани изцяло с личните ни проблеми или предизвикателства. В определен аспект думите на Исус „блажени, които гладуват и жадуват за правдата“ се отнасят и за всички, осъзнаващи необходимостта от промяна в начина, по който се прави политика, в колективния морал на общността, натоварена с власт от нацията.
Ние не бива да оставаме безучастни, към „блаженството“ на пробудения народ на площадите, редно е да сме там и да носим своя характер, ценности и мир. Това перманентно усилие на нашите съграждани е предизвикателство към нашето съчувствие, съпричастност и състрадание. Реалността е такава, че протестът има нужда от подкрепа, неговата кауза е добра и е осъществима по този мирен начин, само ако критична маса почтени, отговорни и жертвоготовни граждани се присъединят с присъствието си.
Така стигаме до втората причина, християните да бъдат на този протест- справедливостта. Способността на множеството спонтанно и единодушно да застане зад добра и справедлива кауза е изключителен дар, който не бива да презираме и подминаваме. Много по-често срещано е хората да бъдат манипулирани, лъгани, подмамвани зад някакви псевдо каузи, чиито последствия малцина от следващите ги могат да оценят.
Голяма част от каузите, за които в наше време има протести в България, а и по света, са за някакъв егоистичен групов интерес, който ощетява останалите групи от обществото. Пример за това са отрасловите субсидии, при които всички останали работещи са принудени да заплащат „държавната помощ“ за даден бранш. Друг пример за егоистичен групов интерес са социалните помощи, които в някои страни достигат внушителни размери. Средносрочният ефект от тази „щедрост“ са държавните дългове, които заробват поколения напред и водят до инфлация, унищожаваща спестяванията в банки и пенсионни фондове на хората, трудили се отговорно цял живот. Днес с удоволствие виждам как политици и журналисти от водещи медии недоумяват, че протестът няма „социални искания“ (разбирай искания за правителствена помощ към обособени групи).
Безплодни засега са и жалките опити на правителството да подкупи хората с увеличени социални помощи и административно намалени цени. Каузата на настоящия протест е изцяло справедлива, което в известен смисъл го откроява. Като християни трябва да ценим справедливостта, знаейки, че „всяко добро е отгоре“. Справедливостта няма основа извън Божия характер и закон. Доколкото справедливостта се проявява в обществото, тя е отражение и изява на Божията справедливост.
От това следва и третата причина, заради която християните трябва да се присъединят към този протест – бъдещето. Онова, което отчетливо си спомням от протестите от 1990 – 91 г. и 1997 г., е разочарованието на много хора, обобщено с думите:„ ние толкова ходихме, викахме, скачахме, блокирахме – то какво излезе“. Християните нямат тази тясна и егоистична перспектива. Нашето участие не е свързано нито с очакване за някаква лична политическа кариера, нито се ограничава с близък времеви хоризонт.
Като християни би трябвало да ценим всяка, дори и малка стъпка в правилната посока. Ние знаем, че проблемът на човечеството не може да бъде едно правителство, дори една система. За нас процесът на събуждане, честно усилие и надежда, които днес множеството преживява, има собствена стойност. Както и надеждата ни за бъдещето не се изчерпва с практическите резултати, постигнати от едно движение или политическа партия. Ние би трябвало да сме щедри в усилията, неизчерпаеми в надеждата и трезви в делата си. Имаме предимството на мироглед, който е изграден на основа отвъд нашето време и злободневие, отвъд човешките превратности. Ние разпознаваме блаженството на множеството, гладно и жадно за правдата, но знаем, че качествената промяна идва от трайни ценности и поведение, отразяващо вечните Божии стандарти.
Ние приветстваме множествата, но не забравяме, че траен резултат ще има само, ако критична маса от нацията ни преоткрие Божията правда. Но ние вярваме, че младите хора, възрастните, дори децата, които днес са на улицата, преживяват ценен опит, който ги преобразява в по-смели, търсещи и стойностни личности. Нашето голямо опасение за нацията ни е депресията, апатията и пошлостта. Събуденото множество е повод за радост и благодарност.
Християните би трябвало да разбират, че дори протестът да постигне непосредствената си цел, предизвикателството да бъдем светлина и сол за българския народ не свършва. Вероятно ще се наложи да се конфронтираме по определени теми от съвременния идеологически мейнстрийм с хора, с които днес вървим рамо до рамо по улиците на София. Би трябвало битките да не ни плашат. В определен аспект протестът, отстояването на позиция и смелостта да бъдеш различен е християнският начин на живот. Заедно с любовта към ближния, съчувствието, състраданието, готовността да напуснеш личния си духовен и физически комфорт и да бъдеш част от множеството.
Аз самият бях срещнат от Христос след големите протести през 1990 – 91 г. Познавам много християни като мен. Познавам и много хора, които последваха Христос през 1997 г. и годините непосредствено след това. Не зная за колко съграждани днес на улицата настоящата еуфория, надежда и търсене не е част от това невидимо действие на Святия дух, което отваря човешките очи за една по-голяма Истина. Зная, че днес е време християните да изправят главите си, да разширят сърцата си и да обновят силата си за свидетелство. Зная, че съгражданите ни на улицата имат дълбока нужда от нас – от нашето присъствие, от нашата съпричастност и от нашите свидетелство и ценности. Онова, което дълбоко чувствам, е, че и ние имаме нужда от хората на улицата. От предизвикателството, което са за нас, от това, в което се преобразяваме, когато сме там.
editor@center-religiuosfreedom.com
Момчил Петров е завършил История в СУ “Св. Климент Охридски”. Защитава магистърска теза на тема “Протестантството в България между двете световни войни”. Автор е на публикации в областта на историята на българското протестантство. Евангелски християнин от 1991 година. Работи в икономическата област. Женен от 1994 година, с три дъщери..