Едно е сигурно: между свещите и вярата няма никаква връзка! Но някои християнски общности с десетилетия и дори с векове убеждават християните, че връзката между тях е най-пряка и че молитвата на вярващите към Бога задължително трябва да бъде съпроводена със запалена свещ. Това се отнася както за православните църкви, така и за римокатолически и дори за една немалка част от англиканските църковни общини (наистина, през последните няколко десетилетия в повечето англикански храмове, а също и в немалко католически, свещите бяха изоставени, но доскоро те бяха „задължителен“ атрибут на вярата).
„Църковната свещ е чиста и свята жертва пред Божия олтар. Всеки съзнателен е предан християнин да пали с искрена молитва при всяка богослужба в храма, дома и другаде само църковната свещ. Свещта, купена не от Божия храм, не е църковна, не е жертва пред Бога и не носи никаква полза на приносителя й“. Вярвате или не – но това „назидателно четиво“ се помещава в православните църковни календарчета от много десетилетия насам (намерете което и да е от последните десетилетия и ще видите текста непроменен от памтивека). Значи да повторим: свещта е жертва, който я пали, той е съзнателен християнин, всяка друга свещ е нецърковна, не е жертва и не носи полза на онзи, който я купува и я пали.
Сега да разсъдим. Историята ни сочи, че продажбата на свещи с нищо не се отличава от всяка друга търговия, която се върти както „на светло,“ така и „на тъмно“, на открито и на закрито, върху тезгяха и под тезгяха. Ама дали тази продажба се отнася до църковните свещи или до които и да са други свещи (включително онези, с които нашите роми – циганите ни, с една дума – наводниха пазарищата) – няма значение, търговията си е търговия и търговецът трябва да печели; иначе не е търговец, ами е будала.
И тъй, от два дена разбираме, че Българската православна църква (БПЦ) решила на свое заседание от 8 декември да вдигне цените на „църковните“ свещи. Ние знаем какво означава „вдигане на цените“ и това явление ни съпровожда от десетилетия. Тъй че нищо ново под слънцето. Онова, което също знаем от опит, е че цените обикновено се увеличават с два, пет или дори десет процента; рядко ще си спомним за увеличение от петдесет, сто или повече процента наведнъж. Нещо повече: само един твърде алчен „бизнесмен“ (по-скоро – крадец на чужди пари) би си позволил да вдигне цената на стоката си двойно. Да си представим, че от утре хлябът няма да е левче, а ще е два лева, билетчето в автобуса също от левче ще скочи на два лева, или жилището, което вчера исках да купя за 30 хиляди евро вече ще ми го продадат за 60 хиляди. А заплатите, както добре знаем, се увеличават с по два-три, най-много пет процента.
Та управниците на БПЦ (тук – синодалните старци, които в случая със свещите бихме нарекли бизнес-управници) изведнъж решиха да вдигнат цените не с пет, не с десет и не с двадесет, а с цели сто процента. При това тайно, без никой да знае, и едва след седмица време нашенската преса научи новината и я пусна по медиите. А БПЦ продължава да си мълчи: ми идете на сайта на БПЦ и потърсете новината? Няма я, защото тя никак не е важна, че да бъде удостоена с поместване на сайта. Че и защо да я поместват: от днес (когато вече действа новата цена) всеки, който реши да си купи свещичка, ще разбере че онази, която беше 20 ст., сега вече ще е 40 ст., свещичката от 50 ст. вече ще е левче. В интерес на истината трябва да кажем, че увеличената цена се отнася до закупените от храмовете и манастирите свещи от БПЦ: досега един килограм свещи БПЦ продаваше на своя клир за 40 лева, сега килограмчето ще струва 80 лв. Свещеници и игумени ще решават колко да бъде цената на дребно, с която ще бъдат удостоени вярващите, които купуват свещи.
И тъй, споменавайки по-горе търговеца и будалата, нека сега да видим, кой е будала: синодът ли или онези, които купуват свещи?
Ама те дали ще купуват тия свещи? Ми да разсъдим: почти половината от тях са пенсионери, чиято пенсия, както знаем, бе увеличена от последните пет години само с пет процента, а свещичката вече те трябва да купуват с увеличение сто процента. Една немалка част от приходящите в храмовете са млади семейства с деца, чието финансово състояние, както ни е добре известно, също е отчайващо и те пестят всяка стотинка, само и само някак си да свържат двата края и децата им да не ходят гладни, жадни и голи (е, поне за една част, ако не за всички, от младите семейства това е жива съвременна картина). Та си мисля, че при създалата се „финансова ситуация“ тези църковни приходящи ще се опитват някак си незабелязано да се промъкнат край свещопродавачката и да си стоят в храма и без свещичка. „Че какво, Бог и тъй вижда в сърцето ми, какво толкова като не съм си купил и запалил свещичка,“ ще се утешават те. Пък ако някой си и купи (особено като му се каже, че без свещ даден обред не може да се изпълни), то най-вероятно това ще е една свещичка от 40 ст. (бившата 20-стотинкова свещ) и толкоз. Е, някой може да се бръкне и по-дълбоко в джоба и да купи и повече, но имам съмнение, че тези хора ще стават все по-малко и по-малко.
И тъй, защо синодът реши да вдигне цените толкова драстично и кой има изгода от това? Не мисля, че някой се съмнява относно изгодата: със сигурност тя не се отнася до вярващите в храмовете, „изгодата“ (ако това въобще може да се нарече изгода) е изцяло за търговеца, който си е вдигнал цената и съответно очаква двойна печалба. Изгодата е за БПЦ, тъй като повече от половината от приходите от свещи отиват за синода, някъде към 30 процента остават за църковните настоятелства и други петнадесетина процента отиват в епархийските бюджети. Т.е. изгодата не е нито за вярващите, нито за свещениците, които вече ще продават много по-малки количества свещи. Но това „изгода“ ли е, което БПЦ стори с вярващите? Не мисля, това е по-скоро изнудване и безсрамна лакомия. И се чудя докога вярващият народ ще вярва на онова „назидателно четиво“ за църковната свещ и нейната жертвена сила пред Бога. Чудя се също така колко ли ще се увеличи „търсенето и предлагането“ на „нецърковните“ свещи от страна както на вярващи, така и на свещеници (факт, който от доста години насам значително нарушава „бизнес-плана“ на синода, тъй като свещениците масово купуват значително по-евтини свещи не от синода, а от други по-мургави „бизнесмени“).
Тъжна картина, братя и сестри, тъжна!
Все си мисля, че и малцината упорстващи в доверието си към синода явно накрая няма да издържат и ще започнат и те да казват истината право в очите, а не както в момента си мълчат и преглъщат каквото и да им се поднесе. Но същевременно съм убеден, че Бог винаги промисля за всичко, което става в сърцето на човека и още повече в сърцето на вярващия. И който в сърцето си търси Бога и вярно Му служи, който не краде и не печели от лихварство, който вижда първом духовното, а едва след това материалното, и който не се взира първом в свещта, а едва след това в Божия образ – той ще бъда познат от Бога като Негово чадо, и той ще търси само Бога и Неговата слава, а не човешка слава (и човешка печалба от свещи). Бог да ни е на помощ!
