Случва се човек да изгуби разсъдъка си или пък дотолкова да се поддаде на греховната си природа, че да не може да направи разлика между бялото и черното, между доброто и злото, между правото и кривото. Но в безумието си да се опитва да наложи порочните си виждания и върху децата от първи клас – това вече е тотално заболяване на личността и на онова общество, което прокарва идеите на подобни „радетели на правата на човека.” От последните три-четири дена (по-точно от 16 март 2015 г. насам) във Великобритания се разгаря дискусия относно сексуалното образование в училищата, което да стане задължително още от първи клас (което за Англия е от петгодишна възраст).
„Свободният” свят (предимно страните от Западна Европа и Северна Америка) позволява появата и на много „свободолюбиви” организации, движения и кампании. Та и в Англия, в рамките на т.нар. Форум за сексуално обучение, наскоро се появи едно кампанийно движение, наречено „Обучението по секс и приятелство: това е мое право,” което настоява британските парламентаристи да разгледат въпроса за въвеждане на задължително сексуално обучение още от петгодишна възраст. Както бе разяснено от „Християнския институт” на Великобритания, първокласниците трябва да са добре запознати с дебата за правата на ЛГБТ лицата и равенството между половете,” а също така да знаят всички названия на гениталиите на човека и неговите репродуктивни органи (подробности – тук, особено стр. 9, ред 17-ти отдолу нагоре). Форумът настоява също така децата на възраст от 11 до 16 години да имат занятия по сексуално обучение, специално насочени към разясняване на въпроса за разликата между изнасилване и секс по взаимно съгласие.
То в една държава може да има много слободия, но когато тя започне да се подкрепя от управляващите, тогава човек се пита къде е разсъдъкът на тези хора, защото ако само си говореха или пък помежду си се убеждаваха колко е полезно сексуалното обучение на петгодишните – както и да е, в личния си живот човек, ако желае, може да се отдаде на греховните си наклонности колкото си иска; но да учиш онези, които тепърва се учат да изписват буквите на родния си език и все още не могат да изпишат дори името си, на порнография и на „права и свободи за всички и за всеки” – е, това вече е безумие в национален мащаб (кампанията на Форума бе подкрепена от немалко парламентаристи във Великобритания, подробности тук). Наистина, в страната все още има немалко разумни хора и просветното министерство засега не си казва думата по направените от Форума предложения, но мнозина мислят, че не е далеч времето, когато тези идеи ще бъдат „въплътени” в английските начални училища.
А сексуалното обучение не може да се оприличи на друго, освен на порнографско обучение. Учебниците са изпълнени с най-ярки и цветисти думи и изрази, които човек може да чуе само в един порнографски филм, да не говорим за рисунките и снимките в тези учебници. Преди известно време бе издадено учебно пособие, наречено „Растеж и живот” (състоящо се от няколко учебни помагала и ДВД), което не само съдържа порнографски материали, но и методически указания, според които, например, едно петгодишно дете трябва да може безупречно да посочи всеки един от гениталиите на човека („Християнският институт” публикува извадка от това пособие, в която авторите карат петгодишното да посочи кое точно е клитора на жената). За да го направят „интересно” за малките, авторите представят уроците си чрез двама куклени герои, които се гонят в спалнята, дразнят се един друг и се „възбуждат”, като накрая извършват един доста нагледен секс. След отправените от просветното министерство критики относно тези прекалено нагледни сцени, изданието бе преработено и днес то се разпространява в училищата в Англия (тук е предоставен линк за закупуване на изданието, предназначено за децата от 5 до 11 години).
Просветното министерство и органът, който наблюдава и контролира неговата дейност (наречен Селекционен комитет по образованието) засега настояват повдигнатите от Форума въпроси да бъдат включвани в учебните програми по предмета „Личностно, социално, здравно и икономическо образование” (с английското съкращение PSHE: personal, social, health and economic education). Този предмет дори има своя асоциация, наречена PSHE-асоциация, която преди няколко месеца излезе с подробно ръководство относно сексуалното обучение в училищата в Англия.
Предизвикателствата пред настояването за сексуално обучение още от петгодишна възраст се определят от просветното министерство по следния начин:
– как децата да бъдат предпазени от сцени от живота на възрастните, които не е нужно да знаят още от такава ранна възраст, като им се осигури щастливо детство, без затрупване на съзнанието им с обременителни за тях знания за сексуалния живот на хората;
– как да не се нарушават правата на родителите, на които единствено принадлежи правото да решат в кой период от живота на тяхното дете то трябва да бъде запознато със сексуалния живот на възрастните;
– как да се възстановят добрите връзки и отношения между училище и родители, тъй че за децата да се намери най-приемливото решение относно тяхното развитие и обучение;
– как занятията по сексуално образование да бъдат така организирани, че да не довеждат до душевно травматизиране на децата и да не им нанасят непоправими емоционални щети;
– до каква степен да се позволи на родителите да отписват децата си от предмета сексуално образование и с какви други занятия да бъде запълнено пропуснатото време по този предмет.
Тези въпроси показват, че в едно общество, в което нравствените норми са размити (и доброто е добро, и лошото – и то също е добро), в което различните движения за „права и свободи” и срещу дискриминацията заемат все по-голямо пространство в обществения живот и където християните имат все по-малко право на глас, много трудно би било за която и да е власт и за което и да е просветно министерство да се бори срещу собствената си неразумна (в нравствено отношение) политика и политиката по отношение на децата – малки и големи. Макар описаното да се отнася до Англия (подобни дебати, както е известно, се провеждат и в редица други страни на „либералния” свят), добре е още отсега тези предизвикателства да се знаят и у нас, та ако е възможно, да се избегнат грешките на другите или пък въобще да не се допускат, особено по отношение на подрастващото поколение.
В това отношение християните у нас могат много да направят и политическото участие на християни в живота на държавата ни трябва да се усилва, та нравственият критерий на едно здраво и морално отговорно общество да бъде прокарван на всички нива на държавната власт и на местните държавни органи. Същевременно посочените по-горе проблемни въпроси трябва да бъдат обсъждани и в самите християнски общини, тъй като понякога и самите християни нямат еднакво разбиране за тях. В това отношение организирането на съвместни действия на всички християни, без разлика на принадлежност към която и да е голяма вероизповедна християнска община, би било нагледно доказателство за загрижеността на Христовите последователи за утвърждаването на Неговите нравствени повели в българското общество.
Бележка: снимките са взети от уебсайтовете на посочените тук статии на „Християнския институт” на Великобритания.
