Миналата седмица американският президент Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед в защита на свободата на религия в САЩ. Някой би се усъмнил в нуждата от такава стъпка, имайки предвид, че Америка е свободна по отношение на това кой каква вяра може да изповядва и че държавата не се меси.
Свободата на вероизповедание и религия в САЩ, сравнени с тяхната правна уредба в България, са много различни. Американската система е протестантско-християнска и плуралистична, докато българската е посткомунистически-атеистична и политическо-православна. И тези различия си имат своето основание.
Българската история сочи, че управата в България фаворизира държавната намеса в религиите и тяхното функциониране, докато Първата поправка на американската конституция гарантира ненамеса на държавата в практикуването и изразяването на религиозни възгледи.
По отношение на България знаем, че дори преди малко повече от месец за пореден път социалистически ориентираният нов президент на България направи опит да прокара законопроект, с който щяха да се въведат същите драконовски ограничения на свободата на религия, каквито се опитаха да прокарат през март 2016 г. две групи социалисти.
Но ако си мислим, че американците нямат проблеми с държавния контрол на свободата на религия, грешим.
Администрацията на Обама направи всичко възможно да минимизира тази основна черта на американската демокрация и конституция – свободата на съвестта и вярата в Бога. Под предлог за предпазване на хомосексуалисти и транссексуални (хора, които си мислят, че са другият пол и се държат по начин, който няма нищо общо с естествения им пол), въведе антидискриминационни мерки, които се оказаха защитаващи хомосексуализма и трансполовата идеология и практика, но за сметка на свободата на религията. И когато се говори за свобода на религията в САЩ, имаме предвид най-вече християнската религия в нейните разновидности, тъй като това е най-разпространената вяра там. Тези мерки доведоха до това християни търговци да изгубят бизнеса си при съдебни дела и административни действия, предприети злонамерено и целенасочено срещу тях заради религиозните им убеждения. Такива са семейство Клайн от Орегон, които отказаха да украсят сватбена торта на двойка лесбийки. В категорията „пострадали от толерантност“ попада и Баронел Щуцман от щата Вашингтон, която трябваше да защитава правата си в съда от иска на двама хомосексуалисти, които същата е обслужвала с цветя от цветарския си магазин в продължение на години, докато тези нейни клиенти не поискали от нея да украси с букет тяхната „сватбена“ церемония, което тя отказала на база на християнската си вяра. Тези са само два примера от десетки дела срещу християнски търговци и техни търговски дружества, целенасочено атакувани за „дискриминация“ на основа „сексуална ориентация“ и в нарушение на свободното право на съвест и вяра в Бога.
Българските медии непрестанно заливат публиката с информация от Америка, която е копи-пейст превод от левите американски медии, съставляващи голяма част от медийния пазар там. За българите, които се доверяват на българската преса, Америка е една голяма, богата мултикултурална платформа на успешния ляв социалистически експеримент. Това, разбира се, не е заявено открито, просто левите идеи, присъщи на мрежи като ABC, CNN, CBS, MSNBC и др., са добре отразени в кратце чрез копи-пейст технологията, но отсъства поглед върху консервативната част от американската държавност, медии и обществени настроения.
Затова и изпълнителната заповед на президента на САЩ, Доналд Тръмп, в защита на свободата на религията остава неотразена. Първо, защото свободата на религията е интересна на много малък кръг от българските медии, управници и жители, и второ, защото консервативните новини остават встрани от вниманието на вносителите на новини.
Но извън критиката за българското отразяване на тази заповед на президента на САЩ, следва да уточним, че тя бе част от предизборните му обещания и се основава именно на нуждата да се възстанови баланса в полза на свободата на вярващите в Америка, най-вече християни, изгубена за сметка на правата на хомосексуалните и тези с други разбирания за „сексуална ориентация“ през годините на Обама.
Консервативните лидери и издания, а това са тези с християнска религиозна насоченост, участници в публичния дебат и в политическия процес обаче, не са доволни от този подход на президента. Ето как National Review характеризира тази инициатива на Тръмп:
Според Ню Йорк Таймс и други, които се интересуват от предварителен преглед на администрацията, заповедта има три основни компонента: 1) обещание за „защита и енергично насърчаване на религиозната свобода“, 2) директива за „облекчаване на ограниченията върху политическата активност на църкви и благотворителни организации“ и 3) заповед на „федералните агенции да освобождават някои религиозни организации от изискването за достъпни грижи, които осигуряват на служителите здравно покритие за контрацепция“. Тези директиви са съответно 1) безсмислени, 2) опасни и 3) безсмислени.
Енергичното насърчаване на религиозната свобода е просто декларативно, което не е малко, но е ненужно, защото е изискване на законите и конституцията на САЩ. Критиката, че изпълнителната заповед е опасна, има следните основания. Заповедта, която е нещо като закон за изпълнителната власт, подчинена на американския президент, все пак подлежи на изменение, допълнение или пълна отмяна от една следваща администрация.
Нещо повече, ако една бъдеща президентска и ляво-ориентирана администрация отмени тази изпълнителна заповед, защитаваща определени права на църквите за участие в политическия процес, то църквите биха се оказали в положение да бъдат преследвани за миналите си действия.
Как става това? През 50-те години президентът Линдън Джонсън въвежда в Америка поправка в данъчния кодекс, която казва, че църквите, които имат данъчни привилегии и не плащат данъци за доходите си, нямат право да участват в политически кампании или да подкрепят или да се противопоставят на даден кандидат за управителен пост. Ако биха направили това, те биха изпаднали в опасност да изгубят данъчните си привилегии и да се наложи да плащат данъци със задна дата. Тази „поправка Джонсън“, сравнена с българските законови ограничения спрямо вярващите относно тяхната възможност да се включат в политическия дебат без да укриват верските си убеждения, е почти невинна.
Въпреки това, критиците на половинчатата мярка на американския президент настояват защитата на свободата на религия в „модерната административна държава“ да става със закон, а не със заповед, която лесно може да бъде отменена.
В България се предвижда затвор за всеки, който си позволи да направи връзка между религиозните си убеждения и политическите такива – виж допотопния комунистически чл. 166 от Наказателния кодекс.
Въпреки това, поради традициите в опазване на свободата на съвестта и вярата в САЩ, както и свободното участие в политическия дебат, неограничавано от комунистически закони, които целят борба с християнството, възможността за прилагане на „поправката Джонсън“ в един бъдещ момент може да се окаже ограничителна за свободата на вярата и съвестта на тези, които са разчитали на изпълнителната заповед на президент Тръмп.
Консервативните критици също твърдят, че изпълнителната заповед на Тръмп не адресира най-важните заплахи за религиозната свобода – ограничаване на свободата на словото и вярата в академичните институции в САЩ, финансирани от централната власт, пре-дефинирането на пола и семейството и атаката срещу християнските образователни организации и права.
В същото време президент Тръмп публично обявява на религиозните водачи, че няма от какво да се притесняват, той милее за свободата на религията и нейното публично признаване и място в политическия процес.
При положение обаче че Американският съюз за граждански свободи ACLU, една отявлена лява и про-социалистическа правозащитна организация с много пари и влияние, нарича изпълнителната заповед в защита на религиозната свобода „фото-сеанс без много значение за промяна в политиката“ по въпроса, следва да сме наясно, че Тръмп просто е отбил номера.
Сравнено със систематичните опити за пълно отнемане на фундаменталната свобода на вярата и словото, включително и на новия български президент, недостатъчната защита на свободата на религията от страна на Тръмп по отношение на американците изглежда като „бял кахър“. Съвсем логично някой би възкликнал: „Да им имаме проблемите на американците!“. Но именно поради способността си и волята си да държат управниците отговорни, американците имат заслужената завист на повечето свободомислещи, в политическо и консервативно отношение, хора по света.
Адв. д-р Виктор Костов е издател и главен редактор на „Свобода за всеки“.
