Въпросите, очертани в предложения Законопроект за детето, са пряко свързани и от изключително значение за Фонд Алианс за правна защита. Мога да обобщя своето правно становище относно предложената законодателна промяна с две думи: радикална и ненужна.
Противоречие с конвенцията, на която проектът се позовава
Предложеният проект за Закон за детето, който създава впечатлението, че отразява съществуващите разпоредби на Конвенцията на ООН за правата на детето, в действителност изобщо не се съобразява с установените и действащи в областта на човешките права международни правни норми.
Предложеният законопроект взима най-широките аспекти на Конвенцията за правата на детето, но веднага след това ги изопачава, като не влючва нито една от съществените й разпоредби. Например, предложеният законопроект не споменава нищо за защита на детето в предродовия период, което е неизменна част от Конвенцията за правата на детето, и вместо това слага на дневен ред и силно поощрява аборта, призовавайки групи с определени интереси да изнасят лекции в училищата. Законопроектът също така игнорира всеобщото действие на други важни и основополагащи документи, подкрепящи правата на родителите да избират образование за децата си.
По-конкретно, член 11 от предложения законопроект е не само ненужен в едно демократично общество, което следва да бъде съобразено с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, но всъщност нарушава международното право чрез насърчаване на аборти, при които мишената са хора с увреждания. По силата на член 2, член 3 или член 14 от Конвенцията, такива евгенични политики не могат да бъдат толерирани.
Член 29, ал. 1, който урежда въпроса за „сексуално и репродуктивно“ здраве в предучилищна възраст, в крайна сметка засяга здравето и морала на съвсем малки деца и нарушава правата на родителите съгласно Протокол 1, член 2 от Европейската конвенция. Член 29 (2) насърчава участието на групи със специални интереси, и в крайна сметка на такива с финансови интереси, от предоставянето на услуги за извършване на аборт, неправомерно сексуализира деца в прекомерно млада възраст. Като цяло, член 29 не обслужва абсолютно никакъв законен интерес.
Ненужен закон, насочен срещу родителите
Предложеният проект за Закон за детето създава ненужно законодателство, което е в противоречие със съществуващото и установено право. По тази причина, сблъсъкът на права, заложен в законопроекта, създава предпоставки за лишаване от правна сигурност, което е неприемливо по смисъла на Конвенцията. Казано ясно и категорично, съгласно предвижданото ново законодателство, хората, за които законът се отнася, няма да бъдат в състояние да преценяват какви са неговите правните изисквания и следователно ще бъде невъзможно да действат законосъобразно. Това би било нарушение на многобройни разпоредби на Европейската конвенция за правата на човека, включително, но не само на членове 8, 9 и 14.
Редица международни документи признават на първо място родителите като основни учители на децата си. С този факт сам по себе си, родителите имат най-големи права и най-голяма отговорност за образованието на техните деца. Държавните институции трябва да ги подпомагат в тази задача; училищата трябва да търсят съдействието на родителите и в никакъв случай не трябва изкуствено да изместват правата на децата и правата на родителите, чрез налагане на образование на децата в противоречие с образованието, което получават от родителите си.
Но предложеният Законопроект за детето прави точно това, като в крайна сметка изключва избора на родителите в сферата на образованието.
Конвенцияте е много ясна по въпроса какви са правата на родителите при отглеждането на децата им. Конвенцията на ООН за правата на детето недвусмислено посочва, че сред най-важните права на детето, освен правото на живот, са именно правото на родителска обич и правото на образование.
Конвенцията също така изрично посочва, че родителите, като обичащи най-много децата си, са най-напред призвани да вземат решения за образованието на децата си. Тази гаранция изисква държавата да зачита правото на родителите да образоват децата си според собствените си религиозни или философски убеждения (убеждения, в които се включват и педагогически убеждения като домашното образование).
Същото това право е включено в член 18, ал. 4 от Международния пакт за граждански и политически права, член 5, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията за борба срещу дискриминация в областта на образованието, Протокол 1, член 2 от Европейската конвенция за правата на човека, член 26, ал. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека, и член 13 от Международния пакт за икономически, социални и културни права.
Правата на родителите да образоват децата си според своите собствени философски вярвания и желания, така че да бъде в най-добрия интерес на детето, трябва да бъдат защитени, за да се даде възможност за плурализъм в областта на образованието, което е от съществено значение за запазването на едно демократично общество.
Ограниченията на правата, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека, трябва да бъдат възпроизведени в тесния им смисъл и заимствани в интерес на обществения и социален живот, както и на правата на други хора в обществото.
Създаването на ненужно, излишно и прекалено ограничително законодателство, каквото представлява Законопроектът за детето, не може да се каже, че служи на легитимна цел. Държавата има значителен интерес от гарантирането на най-добрите интереси на семейството, но изглежда, че единствената цел, която обслужва новото законодателно предложение, е задоволяването интересите на външни групи с определени интереси.
Мрачните аспекти на „прогресивния” законопроект
Привържениците на новия Закон за детето се опитват красноречиво да представят как предложеният закон е отражение на „прогресивното законодателство” на демократичните народи. Бих искал накратко да дам моя отговор на това твърдение като адвокат, който води над 20 дела пред Европейския съд по правата на човека, много от които са точно по такива въпроси.
Швеция и Германия например имат подобни закони що се отнася до забраната за домашно образование и налагането на определена учебна програма на учениците. Само при работата си в Германия съм имал възможност да защитавам 12 родители, лишени от свобода за повече от 40 дни, заради отказа им да позволят техните 8 и 9 годишни деца да присъстват в задължителни часове по радикално сексуално образование.
Защитавал съм и едно младо15-годишно момиче, което беше настанено в психиатрична клиника за това, че искаше да се обучава у дома в Нюрнберг. Нашата кантора е подпомагала и семейства, потърсили статут на бежанци в други страни, защото Германия ги е превърнала в престъпници заради това, че просто искат да отглеждат децата си по предпочитания от тях начин според юдео-християнския морал и учение.
В Швеция съдействам в представителството на семейство, глобено с почти 30 000 евро за това, че вкъщи обучава дъщеря си, която има аутизъм, и която в действителност би страдала мъчително заради своята особена инвалидност, ако беше принудена да посещава редовно часовете в държавното училище.
И като последен пример, представлявам също едно 7-годишно момче – Доменик Йохансон, който е отнет от родителите си и е оставен на грижите на държавата в продължение на две години. Единственото „престъпление” на родителите му е, че образоват сина си вкъщи.
Докато мненията в подкрепа на Законопроекта за детето го наричат „прогресивен”, аз го наричам опасен, контролиращ и ужасен. На държавата не бива да се позволява да упражнява такава неограничена власт над децата. Това е срещу буквата на закона, установена в Европейската конвенция за правата на човека.
Нов вид колониализъм
Истината за радикални закони като този е, че те не създават никакво разбиране за прогресивност в очертаващата се нова Европа. Точно обратното, те показват слабост. от Страни като Молдова и Сърбия се налага да приемат радикални закони, които не отразяват техните културни особености или политика, и това става с цел единствено удовлетворяване на Европейския съюз и присъединяването им като страни-кандидатки.
Това е един вид нов социален колониализъм. България е пълноправен член на Европейския съюз. Тя трябва да се горде с това и да не се превръща в земя за експерименти на страни, които не са могли да прокарат подобно законодателство в собствената си юрисдицкия.
Остава един основен въпрос относно необходимостта от предложения проект за Закон за детето.
Искат ли българите държавата да отглежда децата им или искат родителите да отглеждат собствените си деца?
Нуждата от алтернативи в образованието
Настоящото предложение за закон ограничава възможностите и разнообразието в образованието, установява един единствен учебен план, въпреки независимото съществуване на частни и духовни училища, и позволява на държавата произволно да отнема деца от родителите им. Швеция, която използва този модел, неведнъж е загубила време в дела пред Европейския съд по правата на човека именно заради точно тези злоупотреби с власт.
Домашното образование – една от формите за алтернативно обучение, забранени от предложения законопроект – се е превърнала в основна в западните демокрации. Емпиричните тестове, направени в Съединените щати, Канада и Обединеното кралство, показват, че домашно обучаваните ученици се представят по-добре почти по всичко, в сравнение с учениците от държавните училища. Причината за това е, че родителите, които желаят да практикуват домашното обучение, го правят, защото намират, че удовлетворява най-добрия интерес на детето им.
Домашно обучаваните ученици получават образование, съобразено с техните специфични слабости и силни страни, и поради това те са в състояние да се развиват академично. В действителност грубо нарушение на закона е, че предложеното законодателно решение се стреми да постави извън закона твърде ефективна и безспорно доказала се форма на обучение.
Международното право също диктува да се дава свобода на действие в това, което преподават частните училища. Изборът на родителите да изпращат децата си в частни училища, където те ще бъдат обучавани по същата учебна програма, по която се обучават учениците в държавните училища, се явява безсмислен. В действителност, при тази ситуация за родителите избор реално не съществува.
Училище или идеологическа фабрика
В заключение, бих искал да цитирам казаното от Джон Дюи през 1930 г. за възможността участието на държавата в образованието да унищожава правата на родителите и да втълпява на децата одобрената от държавата идеология:
По този начин образованието е нашият най-мощен съюзник на хуманизма, и всяко държавно училище е училище на хуманизма. Какво може да направи духовното неделно училище в рамките на една среща от един час седмично, и преподавайки само на част от децата, за да спре влиянието на петдневната програма на хуманистичното обучение?
Чрез премахването на всички форми на алтернативно обучение; чрез установяването на национална учебна програма; със започването на “сексуално образование” от 5-годишна възраст и осигуряването на възможност за достъп и въздействие спрямо децата от страна на групи със специални интереси, предложеният законопроект ще направи точно това, което Джон Дюи е начертал. Наистина, какъв шанс имат родителите да отглеждат децата си, когато са изправени пред пречки от подобен характер?
Приемането на този закон би било голяма стъпка назад и обида към международното право и правата на родителите.
Всички права запазени © 2012. Цитати до 200 думи от настоящия текст могат да бъдат разпространявани само с коректно посочване на авторството и първоизточника. Поставянето на линкове към статията е без ограничения.
За разрешение, пишете на editor@center-religiousfreedom.com
Роджър Кишка служи като старши юрист при Фонд Алианс за правна защита (ADF). Базиран в Братислава, Словашката република, той се специализира в международното решаване на спорове, с акцент върху европейското законодателство. Кишка придобива своята правна степен през 2003 г. в юридическия факултет „Аве Мария“ в Ан Арбър, Мичиган. Кишка успешно се явява по дела пред Европейския съд по правата на човека и предоставя експертен брифинг на различни комисии в Европейския парламент. Роджър има магистърска степен по История на Църквата от Университета Вандербилт през 1999 година. Практикува право от 2003 г., като е член на адвокатската колегия в щата Мичиган, и е преминал изпита за адвокат в Обединеното кралство. Той живее в Братислава, столицата на Словашката република.
