Двадесети век бе наречен от политици и историци „Векът на хората“. Когато направим прост анализ на този период, ще видим, че постепенно и упорито, в продължение на век и половина, държавата систематично изземва властта на семейството.
Векът на хората и семейството
Войната между традиционното християнско семейство и религията на обожествяващия държавата светски хуманизъм набира нова скорост в началото на XXI-и век. В тази война има едно сигурно нещо: ще има победители и победени; в историята и във вечността траен мирен договор е абсолютно невъзможен. Разбира се, семейството няма шанс да загуби.
Това, което изпъква като особен феномен в борбата на тоталната държава срещу институционалното семейство, е отстъплението на държавата от класическия марксизъм.
Още през 40-те години на XX-и век Сталин е прозрял несмислеността на социалистическия прочит над семейството, свързан с идеята за свободни сексуални взаимоотношения, общи жени, общи деца и анулиране на брачния завет. Опасността от разпад на СССР е била съвсем реална, при положение, че се възприеме подобна доктрина. Именно затова Сталин направил разводите максимално трудни, а всеки разкрит хомосексуалист бил „награждаван“ с еднопосочен билет за Гулаг.
След като идеята за заличаване на семейството се оказва неустойчива и опасна, бива заменена с нова политика: „Вместо заличаване – обезличаване“. Тази философия, изкашляна от хрипливите гърди на смъртно болния комунизъм, бива засмукана от западните демокрации и систематично налагана с фанатичен ентусиазъм.
Далеч по- „интелигентно“ от грубите похвати на сатрапа Сталин, на Запад избухва истинска хуманистична революция срещу семейството. През 60-те години на XX-и век издателствата в САЩ бълват в мултимилионни тиражи литература, защитаваща аборта. Фондациите „Рокфелер“ и „Форд“ похарчват почти 300 милиона долара в периода 1965-1967 година за пропаганда, свързана със семейното планиране.
Всичко това бе целенасочена война против семейството. При новата тактика на тоталната държава „военните действия“ нямаха за цел унищожение на класическото семейство, а завоюване, поробване, притежание.
Именно заради тази крайна цел бяха сменени оръжията, а чиновническите дивизии – преструктурирани. Това, което плановиците на държавния монопол над семейството не успяха да предвидят, е непоклатимия и твърд отпор от страна на семейната институция, започнал да се засилва в края на XX-ти век.
Движението за домашно обучение на децата е най-яркия и силен пример за неумиращия инстинкт на семейството да се самосъхрани, да се запази от коварната диверсия на държавата, която „храни“ без да засища, „раздава“, докато прибира, „лекува“, за да има повече болни, и „обучава“, за да има повече невежи. Изтръгването на децата от лапите на държавата е повикът към нашето поколение.
Държавата не ражда деца, държавата не е майка, държавата няма гръд, за да дава преГРЪДки на което и да е детенце – преГРЪДки дават само мама и татко.
Семейството осъзна, че неговите институционални претенции го въвличат във война с тоталитарната държава. Идеята семейството да бъде защитено от претенциите на държавата за намеса и контрол неизбежно води до траен конфликт, при който семейството преминава от пасивна защита в неудържима атака. Разбира се, има маргинални семейства, които ще стоят в периферията на урагана, там, където винаги са били, там, откъдето ще викат към войската на будните семейства, че е нужно да се чака, да се направи опит за още една сделка с държавата, да се предложи ново мирно споразумение – това е невъзможно решение.
Държавата трябва да признае правата на семействата да живеят според собствените си религиозни и философски убеждения. Държавата трябва да се оттегли от претенциите си за господство над семейството, защото войната е обявена, а изходът от нея е пределно ясен – в историята държавата винаги и безусловно губи в конфликтите си със семейството. Нещо повече, този сблъсък винаги е довеждал до промяна на държавния ред.
Семейството – Обществен враг №1
Семейството има много врагове в съвременния свят, но от всички тях, безспорно като най-опасен враг, се отличава държавата, която е обявила семейството за обществен враг №1. Семейният завет е силно изобличение за „модерния“ човек, който не желае да приеме каквито и да е отговорности по отношение на друг човек (съпруг/а/, деца).
През годините на „промяна“ в България сме свидетели на законодателство, което с политически и икономически средства нанася многобройни удари, рушащи семейната институция. Държавата трябва да подържа и защитава семейството като най-важната част на обществото, но за съжаление всички ние просто настръхваме, когато правителството огласи, че предприема законодателни промени в „помощ“ на семейството.
Вижте как работят законодателните промени на държавата, които имат за цел да „подпомогнат“ семейството. Свидетели сме как държавата даде брачен статут на безбрачните двойки – онези, които живеят чрез така нареченото „фактическо съжителство“. Вследствие на това, извънбрачните деца се увеличават лавинообразно с всяка изминала година.
Колкото повече държавата се „грижи“ за семейството, толкова повече расте броят на незаконнородените деца.
Семейните помощи са обвързани с посещението на децата в училищата, и ако дете не посещава държавното училище, родителите му не получават детски надбавки. Много роми, наши сънародници, намериха пробив в системата и започнаха да не се женят, а тези, които имаха сключен брак, започнаха да се развеждат, понеже държавните помощи за самотна майка със 7 деца (да речем) са солидни и необвързани с разни социални мероприятия и задължения. Така вместо да помогне, държавата навреди на семейната институция, която става все по-непопулярна.
Ползата от държавно администриране на семейството
Държавните програми никога не са от полза за когото и да било. През 80-те години на XX-и век властите в Съединените Щати определили парични награди за унищожение на вредни гризачи или животни, от които обществото желаело да се отърве. Те плащали пари, ако някой им донесе доказателство, че е убил вредител, като например опашка от плъх или уши на койот. Познайте какво се случило? Наградите били достатъчно съблазнителни, за да възпламенят предприемаческия дух на американците. В крайна сметка, мнозина започнали да се препитават чрез отглеждане на плъхове или койоти. Тези находчиви бизнесмени носели купища от опашки или уши и прибирали значителни суми. Все пак, много по-лесно е да отглеждаш плъхове в хамбар или в обор, отколкото да ги ловиш.
Резултатът от паричните награди, които правителството отпуснало, имал обратен ефект спрямо официално заявените цели. Накрая обществото се оказало с повече нежелани вредители, отколкото преди започването на програмата.
Точно същия ефект постигат държавните програми, свързани с „подкрепа за семейството“ – колкото повече се опитват да му помогнат, толкова повече действат в посока на унищожението му. Държавните чиновници са уникално слепи за последиците от дейността си. Последното велико творение на законотвореца е проекта за Закон за детето, който окончателно затвърди факта, че семейството е обществен враг №1 за държавата. Когато правителството пише закон, чрез който възнамерява да защити децата в семейството, получава подкрепа само от тези, които нямат деца и семейство, а дори и да имат, отдавна са изгубили територията, която се полага на семейството в обществото ни, и са предали владенията си под властта на „всемогъщата“ и „грижовна“ „майка“ Държава.
Съвременният механизъм на тоталитаризма
Питам как стана така, че твърде много семейства позволиха да бъдат въвлечени в подкрепа на една дързостна и извратена политика, която има за цел да докаже, че не те са отговорни за добруването на своите деца, а държавата, която арогантно претендира за собственост над семейството? Защо все още има семейства, които продължават да подкрепят финансово и словесно държавна политика, която практически ги унищожава? Защо не са се надигнали в политическо възмездие срещу всеки, който предлага държавен монопол над семейството? Защо толкова много семейни двойки са съгласни с държавната стандартизация по отношение на семейството?
Първо, много семейства са повярвали на една лъжа, че държавата е отговорна
за тяхното благополучие и това на децата им. Второ, защото са безотговорни и глупаво се стремят да принудят други хора да платят за техния комфорт, чрез социални програми. Желаят, разбира се, обществото да плати и образованието на собствените им деца, без значение на качеството – стига да е „безплатно“. Трето, защото са повярвали на една първостепенната историческа, дяволска лъжа – митът за неутралитета.
Преди време четох разказ за ловец, който година след година носил на пазара огромни количества месо от глигани. Никой не можел да разбере как сполуката никога не го напуща. Самият той никога не издал тайната си.
Накрая, на смъртния му одър, някои от неговите приятели го попитали как е успявал да ловува така изобилно. “Е, изискваше се доста планиране“ – рекъл ловецът. „Първо, поставях хранилки в гората. По-старите прасета отначало отказваха да се приближат, но по-младите душиха наоколо и накрая започваха да ядат. Оставях ги да правят това за около месец. Дори старите глигани започваха да идват заедно с по-младите на хранилките. Тогава построявах ограда зад хранилката. Това отначало плашеше глиганите, но те явно усещаха, че им е по-лесно да ядат тук, вместо да си търсят сами храна, така че се връщаха.
Тогава построявах втора ограда под ъгъл 90 градуса към първата. Трябваше им известно време, за да свикнат, но накрая свикнаха. Тогава идва третата страна, а после – последната. В тази последна част от оградата имаше голяма порта, крепяща се на масивни панти, която винаги бе широко отворена. Прасетата продължаваха да идват. Все пак получаваха безплатна грижа – храна за всички! Когато достатъчно от тях влизаха, за да получат своята безплатна храна, просто затварях вратата. Останалото беше лесно.”
Точно това е стратегията, използвана от мразещите семейството законотворци. Безплатната храна се нарича “безплатно образование”, „безплатни помощи“, „безплатна защита на децата“ и пр.
Днешните държавни плановици обаче са много по-хитри от ловеца. Те придават на родителите ролята на прасетата и ги задължават да плащат за оградата на собствената си кланица. Карат ги да платят и за помията, която им сервират. Тази хитра система се нарича тотално данъчно облагане. Късогледите „прасета“ плащат за заколването на собственото си потомство. „Прасетата“ обичат своята безплатна помия, дори когато тя не е безплатна. Предупредете ги, че помията в хранилките е капан за техните „прасенца“, и ще чуете много гневно квичене. Ще си спечелите безчет врагове.
Митологеми в действие
За да сработи съвременният тоталитарен механизъм, всички трябва да повярват безусловно в най-голямата лъжа на нашето време – митът за неутралитета.
Със сатанинско коварство държавата се опитва да убеди семейството да стане неутрален експериментатор по отношение на себе си и децата, които ражда.
Държавата говори за своите социални проекти: Опитайте ги и ще видите, че нищо няма да ви се случи. Предайте за отглеждане децата си – направете един прост, безобиден, „неутрален“ експеримент, какво ще загубите? Отговорът е: семейството си.
Съвременната тоталитарна държава е построена върху мита за неутралността. Държавата твърди, че няма как да е философски или религиозно пристрастна, защото тя взема пари от всички и всичко, което тя прави, е „неутрално“, за да е угодно на всеки. Това, което държавата твърди за себе си по отношение на неутралитета, са пълни глупости.
Държавата заявява, че нейните методи по отношение на семейството, следователно и спрямо децата, са правилни. Проблемът е, че тя не може да има възглед за правилно и неправилно, без да има върховен възглед за тези понятия.
Заявете открито, че вашите деца няма да посещават държавна образователна институция, и вече сте атакували възгледа на голяма част данъкоплатци, които вярват фанатично в месианския характер на тоталитарната държава. В този случай държавата ще защити извора на паричния поток за собственото си паразитно съществуване и ще стъпче вас – нищо че тя, държавата, е съвсем „неутрална“ – религиозно и философски.
Ето това е трагедия на голяма част от семействата днес: те са повярвали в мита, че държавата е отговорна за тях и децата им – морално и финансово. Семействата днес са евтини, защото търсят „безплатен“ комфорт, както прасетата в горския обор на ловеца. Точно затова изпращат потомството си за „безплатно“ затъпяване в държавните образователни храмове.
Освен това семействата се страхуват да отрекат мита за неутралността в областта на държавната политика и държавното правораздаване. Те се страхуват от обвинение в „не-модернист“, страхуват се от етикета „консервативни“. Това е война и в нея огромни територии завзема тоталитарната държава за сметка на традиционното християнско семейство. В тази война тоталитарната държава воюва арогантно, агресивно, злобно, но и с огромен страх, защото знае, че е обречена на провал. Затова единственото, на което се надява в целия ужас, е да вземе колкото е възможно повече жертви със себе си.
Всички права запазени © 2012. Цитати до 200 думи от настоящия текст могат да бъдат разпространявани само с коректно посочване на авторството и първоизточника. Поставянето на линкове към статията е без ограничения.
За разрешение, пишете на editor@center-religiousfreedom.com
Петър Порумбачанов е председател на Асоциация за Домашно Образование (АДО) – първата хоумскул организация в България. Представител е на HSLDA (Асоциация за Правна Защита на Домашното Образование) за страната ни. През годините Петър Порумбачанов активно работи за каузата на домашното обучение в България, като организира многобройни срещи с родители от цялата страна, както и ежегодни национални конференции за домашно образование. Заедно със своята съпруга, Петър Порумбачанов обучава вкъщи четирите си деца.
