“Истински полезно е това знание, което освобождава човека от самия него, което облагородява характера му и променя живота му, като го прави да обича себеподобните си и да бъде полезен на всички с всяко свое дело, с всяка своя постъпка, с целия си живот”
пастир Георги Тодоров Генчев
Какво е съхранило детското ми съзнание от времето, когато дядо ми беше жив?… Виждам ги коленичили двамата с баба за молитва. Бюрото е отрупано с отворени книги, в пишещата машина е поставен нов бял лист. Той чака да бъде започната поредната проповед. Седнали сме с дядо на дивана, той прелиства заедно с мен страниците на детската картинна Библия и ми разказва библейските истории. Много по-късно, когато дядо беше вече починал, аз си дадох сметка, че в тези наши общения той бе заложил в детското ми сърце непоклатимите основи на моята вяра в Бога. Години след това продължавам да градя зданието на християнския си живот така, както ме е учил дядо.
Нашият дом беше винаги изпълнен с радостна глъчка от много гости – стари и млади, българи и чужденци. Вярващите го наричаха дом Аврамов, защото беше отворен за всеки, който или жадуваше да слуша Словото Божие, или имаше нужда от утеха и съвет, или търсеше отговор на въпроси, на които сам не можеше да си отговори. Понякога зад затворената врата се дочуваха приглушени гласове на непознати посетители в необичайни часове. Знаех, че дядо има много скъпи гости, дошли отдалеч…
Помня дядо като открит човек, излъчващ обич и загриженост към вярващите от църквата. Доверието и сърдечната привързаност, която показваха вярващите към него. Благ и с кротък нрав, ведър и спокоен, искрен и простосърдечен, дядо имаше свежо чувство за хумор и това го правеше достъпен и близък за всеки човек. Когато близките ми се върнаха от едно посещение на дядо в затвора, казаха, че неговият съкилийник им казал: “Ей, тоя Генчев е голяма работа!” Дори и там той бе пренесъл от своята ведрост… Това са само няколко парченцата от детските ми спомени за дядо, които са се запечатали в съзнанието ми за цял живот. Винаги, когато гледам черно-бялата му снимка, пред мен отново оживява един хубав мъж с непоклатим дух и вяра в Бога и доброто.
В пътя на Исус
Георги Тодоров Генчев е роден на 27. 03. 1926 г. в с. Княз Симеоново (днес Обединение) в дома на Тодор и Рада Генчеви. През 1946 завършва Народната смесена гимназия „9 Септември”, гр. Полски Тръмбеш, след което учи в гр. Свищов във Висшето училище за стопански и социални науки „Димитър А. Ценов”. Става член и първи просветник на РЕМС за Свищовска околия. Още тогава той се изявява като човек, който носи призванието на просветител, но Бог има специален план за него.
Веднъж студентът се прибира при родителите си в Обединение по време на една семестриална ваканция и чува как майка му се моли на чист френски език. Това силно го впечатлява, защото тя не владеела чужди езици. Той я пита настоятелно какво се е случило. В последвалия разговор тя му говори за Бога и как Той я е кръстил със Светия Дух. На непознатия език тя хвалела Бога за чудните Му дела в живота на семейството. Този факт го интригува силно и той се обръща с молитва към Бога, в която иска, ако Бог съществува, да го кръсти със Светия Дух. Това става наистина и дядо поема пътя на Исус, който бе единственият до края на живота му. След обръщането си към Бога той загърбва марксистките идеи и става посветен християнин. Баща ми е разказвал случаи, при които дядо влизал в спор с марксистите и доказвал неоспоримо Божието ръководство в живота си.
През 1949 г. се оженва за Веса Тодорова, с която се запознава в църквата във Велико Търново, и се установяват при родителите й. През 1950 г. се ражда техният син – Самуил Генчев.
Проповедническо служение
С избирането му за дякон-проповедник (Удостоверение № 67 – XIV от 02. 06. 1951 г.) Георги Тодоров започва да служи в църквите, където няма местни пастори – в селата Волово и Две могили, Русенско; в Царевец, Свищовско; в Долна Кабда; Сушица и Куцина, Великотърновско. По-късно посещава общността в Полски Тръмбеш. Там новосъздадената местна църква се събира в продължение на 6 години в дома на двамата братя Янко и Райчо Ганеви. През 1954 г. Георги, Веска и Самуил се преместват в Полски Тръмбеш и той поема ръководството на тамошната църква, както и на по-малките църкви в полско Косово, Обединение, Куцина и Горна Липница, които обикаля пеша или с велосипеда на чичо Райчо. Нито атмосферните условия, нито заплахите на местните комунисти могат да охладят ентусиазма му.
Атеистичното дружество изпраща свой лектор, някой си Босев, в Полски Тръмбеш, за да убеди местните жители с публична сказка, че Бог не съществува, защото не може да Го видим и докоснем. Когато лекторът дава възможност за въпроси, дядо пита събралите се на площада хора: „Виждате ли ума на другаря Босев? Можете ли да го докоснете?” всички отвръщат весело: “Не-е-е”. После дядо прави логичното заключение, че ако нещо го няма, щом не се вижда и пипа, то другарят Босев няма ум и призовава хората да се приберат по домовете си. След този случай цялото семейство е изселено от Полски Тръмбеш и се установява в Русе, където петдесятната общност е останала без пастир.
Георги Тодоров започва да служи в Петдесятната църква в града. По това време тя се помещава в сградата на методистката църква с пастир Илия Илиев, като двете църкви редуват богослуженията си. Дякон на църквата по това време е брат Тимотей Пеев, с чието семейство сем. Тодорови се сближава. В продължение на 3 години Георги Тодоров служи там и църквата преживява съживление, като нараства значително и по численост. Това не се нрави на местните комунистически власти. След отказа на дядо да се вслушва в изискванията на служителите на Държавна сигурност да ограничи броя на младите хора и да намали богослуженията, представители на властта го лишават от жителство и по най-груб начин изхвърлят част от покъщнината на семейството през терасата, като му връчват заповед в срок от 24 часа да напусне града.
След завръщането си във Велико Търново, семейството започва да посещава Петдесятната църква в града. По това време пример за Георги Тодоров е пастир Мишо Нинов от гр. Плевен. В своето усърдие в благовестването той пътува с велосипед от Плевен до Полски Тръмбеш и околните села, въпреки напредналата си възраст. Брат Нинов започва да го кани да проповядва в неговата църква. Дядо взема решение да посвети изцяло живота си на пастирско служение, въпреки постоянните пречки, които му създават представителите на властта.
Пастируване във Велико Търново
През 1965 г. дядо е избран и става пастир на църквата във Велико Търново. Проповядва искрено, живо, достъпно, като цитира библейските пасажи наизуст и използва много актуални примери и афоризми. Благовества смело и лесно установява контакт. В църквата идват много нови хора. Същевременно той поддържа активни връзки с пастири и вярващи от други населени места и деноминации и ги кани да служат в църквата във Велико Търново, което спомага за изграждането на трайни връзки и укрепва единството между християните.
Заедно с пастир Васил Ангелов (Баптистката църква в София), пастир Симеон Попов (Методистката църква в Шумен) и Донка Кинарева (Петдесятната църква в Сливен) ратува за систематично библейско изучаване по църквите и работи съвместно с тях за съставянето и конспиративното издаване на „Обяснена Библия” или „Библейски справочник”, който изиграва важна роля при воденето на неделните библейски уроци в църквите. Наред с това работи заедно с посветени млади хора от страната върху преводите на проповеди и християнски книги, които се отпечатват и нелегално се разпространяват в страната.
Обискът вкъщи и мъченическата му смърт
В паметта ми се е запечатал ярко неприятният спомен за деня, когато у нас нахлуха група мъже, облечени с дълги тъмни шлифери. Всички се изплашихме много. Те преобръщаха всичко наопаки, караха се и търсеха напрегнато нещо. Искаха да ни вземат и радиатора, с който се отоплявахме, но мама започна да плаче, че с малката ми сестра ще останем на студено и ще боледуваме. Мъжете като че ли се смилиха заради нас и оставиха временно радиатора, който все пак ни отнеха няколко месеца по-късно. После дядо го нямаше дълго време и аз не можех да разбера защо. С него бе отлетяло и спокойствието, радостта и красотата у дома…
Пастир Георги Тодоров почина при необичайни и необясними обстоятелства на 25 януари 1984 г. в гр. Велико Търново. Това бе най-мрачният ден в живота ми. Помня, че на погребението му дойдоха много негови колеги и приятели от цялата страна. Чувах да се говори, че в петдесятната общност не е имало такова погребение. Много от пастирите, които изпратиха дядо със своите слова, плачеха…
Тази кратка биографична справка е просто рамка, която очертава един богат и ползотворен живот на любов и вярност към Бога и ближните. Много по-важна от тези бегли данни обаче е следата, която дядо е оставил в живота на близките си, на приятелите и на враговете си, и особено на хората, на които е служил.
Дядо беше моят първи наставник във вярата, той ми предаде чрез примера си искрена любов, вярност и посвещение към Бога и църквата, възпита в мен любознателност, насърчи ме да следвам мечтите си и да се стремя да се развивам. За него нямаше преградни стени между отделните църкви и аз израснах със същото разбиране. От него научих от ранната си възраст, че следването на Бога има цена, която всеки трябва да бъде готов да плати, колкото и скъпа да е тя.
Свобода за всеки © 2011. Всички права запазени © 2012. Цитати до 200 думи от настоящия текст могат да бъдат разпространявани само с коректно посочване на авторството и първоизточника. Поставянето на линкове към статията е без ограничения.
За разрешение, пишете на editor@center-religiousfreedom.com
Габриела Генчева е родена и израства в посветено на Бога християнско семейство. От малка научава за цената, която трябва да е готов да плати всеки Христов последовател. Като преводач на свободна практика работи с различни християнски издателства в страната. Някои от по-важните преводи са: „Кръстът на Христос” на Джон Стот, „Писма” на Джон Нютон и „Дръзновено лидерство” на Бил Хайбълс. Има публикувани статии в списание „Лия” и Евангелски вестник. Завършила е английска филология във Великотърновския университет. Магистратурата й е по британистика и разглежда въпроса за представянето на другостта. Учила е една година практично богословие в САЩ.
