Европейското законодателство като източник на ограничение на вярата и словото

За мен е удоволствие да бъда днес с вас в Бургас, за да дискутираме много важната тема за европейското законодателство като източник на ограничение на вярата и словото. Причините за тези проблеми са породени от различни фактори, включително сериозен правен и лобистки натиск от групи, свързани с радикалния секуларизъм, хомосексуализма и индустрията на абортите. Вместо да говорим за първопричините, бих искал да говоря за проявите на самите проблеми както в правния мир, така и в масовата култура. Виждам проблемите като четирипластови:

През последните години е налице разпространение на така нареченото „антидискриминационно” законодателство в Европа и на общоевропейско равнище. Правно образованите знаят много добре как Директивата за заетостта на Европейския съюз (първата Директива за защита на “сексуалната ориентация”) е била изопачена от Съда на Европейския съюз за създаване на нови права за еднополовите партньори. Вярвам, че най-голямата заплаха пред християните в Европа сега е еволюцията на тези закони, изразяваща се във включване в тях на предоставянето на стоки и услуги.

Обединеното кралство доказа, че прилагането на тези закони е рецепта за потискане на християнския мироглед. Наскоро в Обединеното кралство собственици на семеен хотел, предлагащ нощувка и закуска, бяха успешно съдени заради отказа им да предоставят една от стаите в дома си на хомосексуална двойка поради своите религиозни убеждения.

В друг случай на едно приемно семейство беше отказано правото да вземат приемно дете, защото се обявяваха срещу хомосексуалното поведение. Повечето католически агенции за осиновяване, които искрено действат на основата на своята християнска етика, прекратиха дейността си заради отказа им да им бъде наложено да предоставят малки деца на еднополови двойки.

В друг случай други собственици на семеен хотел за нощувка и закуска бяха принудени да прекратят бизнеса си, защото мюсюлманка се оплака, че собствениците, които са християни, са я въвлекли в богословски дебат и че заради религията й спрямо нея е извършена дискриминация. Въпреки че в крайна сметка собствениците на хотела спечелиха делото, разходите за правни услуги ги разориха и те вече не са в бизнеса.

Два отличителни случая наистина подчертават проблемите, когато съдилищата в Обединеното кралство упорито отричат основните права на съвестта за християните. Лилиан Ладели работи като регистратор и е християнка. Работата й в продължение на 16 години е да извършва граждански церемонии за брак и граждански съюз. Тя е работила това доста преди да бъдат приети законите за еднополовите граждански съюзи във Великобритания.

Левите по убеждения, в съюз с радикалните секуларисти и хомосексуалните организации, успяват да възпроизведат лов на вещици.

През 2005 г., когато започва прилагането на тези закони, позволяващи еднополовите граждански партньорства, г-жа Ладели помолила прекия си ръководител да бъде променен графика й за извършване на еднополови граждански съюзи, заради християнската й вяра в светостта на брака и моралното й противопоставяне на хомосексуалното поведение. Всъщност, тя не искала да бъде принуждавана да подкрепя и да участва активно в сключване на еднополови граждански съюзи. Било е ясно, че искането за промяна в графика й е не само разумно, но и че не би било причина една двойка да не се регистрира, тъй като това е съвсем малка част от изпълняваните от нея в работата й трудови функции, където работят 19 други регистратори, на които биха могли да бъдат разпределени тези конкретни случаи.

По същият начин Гари Макфарлън е искал да бъде сигурен, че работодателите му ще зачитат дълбоките му християнски убеждения по отношение на хомосексуалното поведение. Гари, на длъжност старейшина в църквата, бил същевременно и брачен консултант, който помагал на двойките за решаване на сексуалните проблеми във взаимоотношенията им.

Поради християнските си убеждения, той не желаел активно да учи и насърчава партньори от един и същи пол как да подобрят този аспект на взаимоотношенията си. Важно е отново да се отбележи, че такова едно искане не причинява прекомерни затруднения на работодателя или проблем в обслужването на клиентите. Заради своите притеснения г-н Макфарлън бе уволнен за “грубо нарушение”. Той беше освободен въпреки обичайната практика в консултанския бранш на пренасочване по различни причини. Ето пример за някои от тези причини: пренасочване се прави, когато консултантът намира, че е налице конфликт на интереси; когато чувства, че не е достатъчно компетентен в областта; когато е в отпуск или има натоварен график.

Поглеждайки този спор от правна гледна точка, трябва да подчертаем в самото начало, че съдилищата напълно са игнорирали факта, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно и материално право, гарантирано от член 9 на Европейската конвенция по правата на човека права.

Затова стандартът да се върши намеса в правото на работниците и служителите на работното място е такъв, че въпросната намеса трябва да е “необходима в едно демократично общество” и да е пропорционална на една от законните цели, изброени в член 9.

Позицията на Великобритания беше шокираща. Техните пледоарии по делата в Европейския съд по правата на човека буквално обявяват, че ако някой има морално или религиозно противопоставяне на каквато и да е част от работата си, е свободен да напусне и да си намери друга работа. Те твърдят, че религиозните вярвания може да се упражняват насаме в частен дом или в църква. Такова тълкуване на член 9 би било смешно, ако не беше фактът, че Европейският съд е сезиран, за да реши дали правителството на Обединеното кралство е право.

Позицията на Великобритания беше шокираща... Те твърдят, че религиозните вярвания може да се упражняват насаме в частен дом или в църква. Такова тълкуване на член 9 би било смешно, ако не беше фактът, че Европейският съд е сезиран, за да реши дали правителството на Обединеното кралство е право.

Тези случаи далеч надхвърлят въпроса за сблъсъка на правата, породен между християнските морални убеждения и защитата на “сексуалната ориентация”. Те имат пряка връзка със сърцевината на смисъла на член 9 от Конвенцията. Член 9 гарантира свободата на мисълта, съвестта и религията. Това ясно показва, че външните проявления на религиозни и морални убеждения трябва да бъдат защитени от работодателите, освен ако това води до неоправдани трудности в бизнеса. На второ място, член 9 предполага фактическа защита на правата на християнската съвест. Въпреки това, в основата на тези жалби за недискриминация е отричането на възражението по съвест, което лесно може да доведе до принуждаване на християните да се противопоставят на съвестта си в други случаи, като обезпечаването на абортите или научните изследвания, изискващи унищожаване на ембриона. Ако делата Ладели и Макфарлан бъдат загубени в Страсбург, рискът член 9 да стане мъртъв текст е много реален.

По тези два случая на 4-ти септември 2012 г. имаше устни изслушвания в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. За да обясним колко важни са тези дела, е нужно просто да разгледаме някои статистически данни. През 2009 г., например, 57 200 заявления са били разпределени от съда за разглеждане, при наличието на изоставане по близо 200 000 други дела.

От тези случаи обикновено 90% се считат за недопустими. Накрая, от толкова много жалби, подадени в Съда, за периода от 1-ви май до месец октомври 2012 г. устни изслушвания бяха насрочени само по шест от случаите. Това означава, че по отношение на правата на християнската съвест на работното място резултатите по делото ще бъдат изключително важни. До такава степен, че по това време следващата година, много от пречките, пред които християните са изправени на работното си място днес, може да бъдат премахнати.

Нека да преминем към нарушаването на свободата на изразяване, което е напаст в Европа през последните години. Левите по убеждения, в съюз с радикалните секуларисти и хомосексуалните организации, успяват да възпроизведат лов на вещици. Ако публично поддържате погрешно мнение, бихте могли да загубите работата си, да бъдете глобени, да бъдете пратени в затвора или животът ви по друг начин да бъде съсипан.

Тревожни са темповете, с които биват арестувани уличните проповедници. Известен е случаят на пастор Аке Грийн, който беше осъден на шест месеца лишаване от свобода за проповядване от амвона за сексуалния морал. Някои хора търпят наказания ва работата си или дори биват уволнени, когато си позволят да говорят за своята вяра на работното място.

Не смятам да обсъждам този въпрос подробно, тъй като моят колега Пол Коулман ще говори за него по-късно днес, което мисля, че ще бъде удоволствие за всички нас, тъй като Пол е истински експерт по темата. В действителност той току-що публикува книга по този въпрос.

Ще кажа единствено, че действието на законодателството за “речта на омразата” е оказало извънредно неблагоприятен ефект върху християнската реч в Европа. Типично за законите за “речта на омразата” е тяхната пълна субективност, което ги прави позволяващи произвола и много опасни. Например, ако съм в Турция, бих могъл публично да споделя с приятели своето мнение, че арменският геноцид е реалност. За това може да ме арестуват. Ако същият този ден се озова във Франция и започна да отричам, че арменският геноцид се е случил, също може да ме арестуват. Така че, виждате колко широка е възможността за произвол.

Бих искал да подчертая случая с един петдесятен християнин, който живее на гръцкия остров Крит. Емануел Демаволитес беше арестуван по обвинение на гръцките власти в противозаконно евангелизиране за спечелване на съседа му за вяра в Христос. Г-н Дамаволитес е семеен човек на средна възраст, с усърдно желание за споделяне на Евангелието. Той бързо се сприятелил със съседа си, който също бил семеен, с няколко деца. В хода на това приятелство, Бог използвал г-н Дамаволитес да доведе този човек до вяра в Христос.

Семейството на повярвалия, най-малко може да се каже, не било доволно от това. И аз лично мога да разбера това. Когато станах вярващ в края на тенейджърските си години, родителите ми не можеха да разберат защо се заключвам в стаята си в продължение на часове да чета Писанието и да се моля. Биха предпочели да съм навън, създавайки неприятности, както повечето други тинейджъри.

Семейството на този човек започна да упражнява сериозен натиск спрямо него заради новия му начин на живот, което доведе човека до състояние на дълбока депресия. В резултат, семейството се отнесе до прокурора, настоявайки, че евангелизирането е било незаконно, защото г-н Дамаволитес трябва да се е възползвал от него по някакъв начин и да му е промил мозъка, за да приеме новорождението. И колкото и да е невероятно, Съдът прие този аргумент! Още по-изненадващо е, че, Апелативният съд потвърди присъдата за престъпно евангелизиране.

В момента сме в процес на подготовка на жалба до Европейския съд по правата на човека, заедно с нашия изключителен водещ гръцки адвокат, който се занимава със случая про боно от самото начало, за да се увери, че Европейският съд по правата на човека гарантира правото на открито споделяне на вярата в Христос, запазвайки по този начин вратите отворени за разпространението на Евангелието.

Преминаваме на въпроса за цензурата спрямо религиозните символи в публичното пространство, на която заплаха за религиозната свобода се дава най-голяма публичност, тъй като тя има отношение към най-широк кръг хора. Три от делата очертаха отлично този дебат в Европа. Ще обсъдя всяко от тях накратко.

Първият случай е малко по-стар и в него съдът в Страсбург наложи на Италия да премахне всички кръстове от държавните училища, тъй като въздействат на децата за втълпяване на католическата вяра. В този случай (Лауци срещу Италия) Долната камара на съда постанови единодушно решение в полза майката – светска хуманистка от финландски произход, че нейните родителски права и религиозните свободи на детето й са били нарушени от кръстовете, висящи по стените на училището. Това решение така шокира колективната съвест в Европа, че в безпрецедентното производство по обжалване на решението 10 страни застанаха на страната на Италия, когато делото беше отнесено до Голямата камара за решаващо произнасяне. Моята организация – Алианс за защита на свободата – представляваше 33 членове на Европейския парламент в този случай. В окончателното решение, постановено миналата година, Съдът премина от единодушно решение срещу Италия със 7 срещу 0 гласа до почти единодушие в решението, постановено в полза на Италия. Съдът постанови с 15 срещу 2 гласа, че не е имало нарушение на родителските права на г-жа Лауци и със 17 срещу 0 гласа, че въпросът за религиозната свобода дори не е необходимо да бъде разглеждан. В крайна сметка, решението на Съда означаваше две неща: 1), че съдът в Страсбург се опитва да зачете суверенните права на държавите-членки и тяхната религиозна и културна идентичност; и 2) че Съдът осъзна, че не може да се извършва дискриминация спрямо даден символ, само защото е християнски.

Повечето хора знаят за случая на Надя Еуида, която беше стюардеса в Бритиш Еъруейз. На Надя й беше казано, че трябва да крие кръста, който носи около врата си, под униформата си. По същото време, когато това беше направено, всички други религии бяха изключени от тази политика поради т. нар. политика на разнообразието на Бритиш Еъруейз.

Това означава, че мюсюлманите могат да носят хиджаб, сикхите – тюрбан [или дори символичен нож, който е част от тяхната религиозна доктрина], но на християните е забранено носенето на кръст.

Подобен е случаят на Шърли Чаплин, на която е казано, че не може да си носи разпятието на работа, тъй като съществува потенциалната опасност то да нарани нея или нейните пациенти. Отново това е направено при положение, че някои други религии се ползват с изключения от политиката. Каквито и компромисни решения да предложила Шърли, включително лесно откопчаваща се верижка, която напълно да отстрани всяка заплаха за нея самата или нейните пациенти, молбата й била отхвърлена. Важно е да се отбележи, че Шърли е била добросъвестна медицинска сестра в продължение на 30 години, без инциденти в работата. През цялото това време е носила кръста на врата си.

До каква степен ни е заблудила политическата коректност, след като с всички възможни средства даваме място на всякакви гледни точки, но активно цензурираме само християнската гледна точка?

Тези случаи илюстрират един ключов момент: че когато левите по убеждение говорят за разнообразие и всеобхватност, те не включват в това число християните. Тази тенденция е вече толкова тревожна, че и Европейският парламент, и ОССЕ са започнали разследване на действия на нетолерантност и дискриминация срещу християните.

Да преминем към последната ни тема: родителските права. Силите, които стоят зад потискането на родителските права и идеологическото индоктриниране на децата ни имат една цел: да откраднат сърцата и умовете на хората от това поколение, въпреки усилените опити на родителите в обратна посока.

Един цитат от известен хуманист през 1930 г. представя тази цел по следния недвусмислен начин: “Образованието е нашият най-силен съюзник на хуманизма, и всяко държавно училище е училище на хуманизма. Какво може да направи неделното църковно училище в рамките на един час веднъж седмично, с преподаване само на една малка част от децата, за да спре вълната на петдневната програма на обучение в хуманистичнаната идеология?“

Тази правна тенденция към поемане от страна на държавата на ролята на родителите на настойници и водачи в развитието на техните деца заплашва религиозната свобода и свободата на съвестта, вярата, и дори на словото. Защото, ако държавата може да диктува какво да вярва едно дете, тя може да контролира границите на словото в обществото като цяло. В действителност държавата поема монопол върху социално-приемливи принципи и диалог и изключва от сферата на обществения диалог въпроси, на които поставя етикет на “фундаменталистки” или “ненормални” убеждения. Това става не чрез пряка регулация – поне още не, а чрез установяване на правила за семейството, което е атомът на обществото и плодородната почва за бъдещите граждани.

Да започнем с Германия. Там държавното образование е задължително за всички деца под 16-годишна възраст. Това означава, че всички деца трябва да посещават или частни, или държавни училища без изключения. Германското правителство също въведе задължителни часове по “сексуално обучение”. Съдържанието на програмата в тези часове е различно в различните провинции на Германия.

В Залцкотен Съветът по образованието е избрал особено радикална програма за “сексуално обучение”, която е задължителна за всички деца на възраст между 9 и 10 години. Това означава, че няма изключения относно присъствието и че съдържанието е едно и също, независимо дали детето посещава частно християнско училище или държавното обществено училище.

Часовете по сексуално обучение се провеждат в продължение на три дни и обхващат интерактивно обучение по сексуални въпроси, което всъщност учи децата, че ако нещо те кара да се чувстваш добре, тогава трябва да го опиташ – като поставя акцент по-скоро върху собственото удовлетворение, вместо на каквато и да е система на морален стандарт.

Алиансът за защита на свободата представлява 12 родители християни от Залцкотен, които заявиха пред властите, че няма да позволят техните 9 и 10-годишни деца да бъдат радикално сексуализирани на такава крехка възраст. Тези смели родители смятат, че такова обучение компрометира способността им на родители с християнски убеждения да възпитават у децата си присъщия за християнството морал и желаят да обучават своите собствени деца на своя християнски сексуален морал.

В резултат на отказа на родителите децата им да посещават часовете по радикално нагледно сексуално обучение, германското правителство наложи глоба на 12 родители в размер на повече от 1000 евро (което е повече от 2000 евро на семейство). Родителите отказаха да платят глобите, заявявайки, че да ги глобяват за упражняване на техните основни родителски права и на правото на религиозна свобода е явно нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

Всички десетима родители, които отказаха да платят наложената глоба, бяха осъдени да прекарат повече от 40 дни в затвора. След освобождаването им правителството отново се опита да ги накара децата им да посещават занятията и повторно им наложи глоби. По това време повечето от тези 10 родители вече бяха излежали втората си присъда в затвора заради отстояване благополучието на собствените им деца. Между другото, тази реакция на правителството спомогна проблемът да изпъкне ясно: докато родителите стоят в затвора, държавата упражнява още по-голяма власт над най-малките и най-уязвимите.

Имахме и друг шокиращ случай в Германия с младо момиче на име Мелиса Бузекрос. По онова време Мелиса е на 15 години, като през целия си живот е учила в държавни училища. Добра ученичка е по всички предмети, с изключение на предметите, водени от един от учителите. Тя не успява да се справи с водените именно от този учител два предмета. Училището иска тя да повтори цялата година, но родителите й сметнали, че е несправедливо тя да страда заради един лош учител.

И така решили да я образоват у дома, където би се развивала и би учила много по-бързо, ако се съобразяват с нейните индивидуални потребности. Не им харесвала също разрушителната и нехристиянска среда в нейното училище. Реакцията на училищното настоятелство на решението на родителите е незабавна и неприятна. Училището отнася въпроса до съда, и съдът постановява 15-годишната Мелиса да бъде взета от полицията и настанена в психиатрична болница в Нюрнберг за няколко месеца. В 7:00 сутринта полицията заобикаля дома на Мелиса без каквото и да е предупреждение и Мелиса бива задържана, както се арестува престъпник, докато родителите й гледат безпомощно. Мелиса прави няколко опита да избяга, но не успява. В психиатрична болница й поставят така наречената от тях диагноза “училищна фобия” или още – страх от ходене на училище.

Подобни случаи имаме и в Швеция, фактите по които са просто сърцераздирателни. В Испания имаме 305 родители, които се жалват пред Европейския съд за правата на човека, търсейки начин да избегнат радикалните занятия, които учат на хомосексуално и хиперсексуално поведение. По време на тези занятия католическата църква бива осмивана и се популяризира комунизма. Тези 305 родители са част от една група от повече от 50 000 родители, които се оплакаха пред Министерството на образованието срещу индоктринирането на децата им.

Тревожни тенденции виждаме и във въвеждането на занятия по сексуално обучение с радикално съдържание против волята на родителите в Обединеното кралство спрямо 5 и 6-годишни деца. България също така се опита да прокара подобен закон, който беше възпрян в парламента благодарение на забележителната работа на Виктор Костов.

Явно има много неща, за които да се притесняваме, и е нужно да останем бдителни за тези атаки срещу децата ни и срещу ценностите, които искаме да възпитаваме у тях.

В заключение, виждаме, че културните и правни проблеми, маргинализиращи християните, са много и разнообразни. Това не са проблеми, които ще бъдат решени за една нощ, но са въпроси, които изискват много юридическа и законодателна работа, както и обучаване на следващото поколение относно феномена на нетърпимост и дискриминация срещу християните. Все пак, ако тези проблеми останат неразрешени дори за една или две години, е възможно състоянието на религиозната свобода в Европа никога да не може да се възстанови и член 9 от Европейската конвенция да се превърне в мъртва разпоредба.

Всички права запазени – © 2012. Цитати до 200 думи от настоящия текст могат да бъдат разпространявани само с коректно посочване на авторството и първоизточника. Поставянето на линкове към статията е без ограничения.
За разрешение, пишете на editor@center-religiousfreedom.com.

Роджър Кишка служи като старши правен съветник в Alliance Defending Freedom (Алианс за защита на свободата) и е ръководител на европейския офис на организацията. Базиран във Виена, Австрия, офисът му е специализиран в международното решаване на спорове, с акцент върху европейското законодателство. След присъединяването си към ADF през 2008 г., Кишка развива в Европа мрежа от адвокати, присъединени към ADF, като работи с тях по дела, които се отнасят до свободата на религията, правото на живот от зачеването до естествената смърт и традиционното семейство пред Европейския съд по правата на човека. Практикува право от 2003 г., като е член на адвокатската колегия в щата Мичиган, и е издържал изпита за адвокат в Обединеното кралство. Живее в Братислава, столицата на Словашката република.