{loadposition user10}
Днешната политическа криза е плод на бездуховност, управленска непрозрачност, аморалност и безбожие. Има нужда от алтернатива в политическия процес и публичното управление. Без християнско участие и морален стандарт в политиката кризата няма да бъде разрешена. Това е един от изводите, до които стигаме, четейки статиите в настоящия брой на Свобода за всеки на тема „Участие на християните в политическия живот: основания, форми, възможности”.
Костадин Нушев прави отличен анализ на същността на съвременната политическа обстановка в страната, както и нуждата и формите, чрез които християните биха могли да учатсват в политическия процес. Един от организационните методи, които описва доц. Нушев, е формирането на политическа партия, обединяваща интересите на хора, които споделят християндемократичните ценности.
Момчил Петров дава морална и духовна оценка на протестите срещу правителството и олигархията в момента, като аргументирано представя значимостта на участието на християните в тях от морална и богословска гледна точка.
Иван Несторов прави изключително ценен исторически анализ. Пастор Несторов ни предлага обстоен преглед на историята на християндемокрацията в България и ролята на Евангелието и християнските ценности в дейността на тези партии.
Д-р Вениамин Пеев недвусмислено утвърждава правото и отговорността на християните да участват в политическия живот и дейност с библейски, богословско-философски и исторически примери. Интересна е неговата теза, че съвременната марксистка и последващата „социална” държава взема примери от християнската благотворителност и любов към ближния и особено бедните и онеправданите. Двете християнски концепции, възприети в политиката, които засяга д-р Пеев, са тези за социалната грижа и за свободата.
Доц. Дилян Николчев ни обръща внимание върху записките на Екзарх Йосиф от 1940-41 година. В тях виждаме същото терзание за политическата раболепност и бездушие на църквата, които и днес можем да виним за политическата безнадеждност, завладяла обществото.
В моята статия се опитвам да дам едно подробно и честно отношение към динамиката на участието на вярващи в политическите процеси в българския контекст, непременно обусловен от силното влияние на войнстващия атеизъм като антирелигиозен фактор в политиката. Така естественият ни извод е за нуждата от религиозно-християнски мироглед в светския политически процес, за да бъде неутрализирано покваряващото действие на атеизма в демократичната система на управление у нас.
В обобщение – отговорът на темата е недвусмислен за всички автори. Той е не „дали” и „защо”, а как най-ефективно християните да се включат активно във възстановяването на справедливостта и надеждата в българския политически живот и в обществото. Все пак не може да игнорираме историческия факт, че именно силата на Евангелието, проповедта на доброто чрез Христос, са в основата на християнските цивилизационни ценности на българският народ и общество. Възраждането на именно тези ценности е отговорът за кризата, който ясно личи от прочита на настоящия брой.
