Бежанската вълна от Средния Изток: библейски, политически и държавнически измерения

{loadposition user10}
2Надали през последната година има по-актуална тема. Не само в България, но и в почти цяла Европа въпросите за бежанския поток от югоизток вълнуват млади и стари, интелектуалци и обикновени хора, политически ангажирани и аполитични. Кои са главните причини за огромния интерес на толкова различни групи от хора по тема, която до скоро не съществуваше?

Причини за кризата

grНа първо място, разбира се, са мащабите на това съвременно „преселение на народите“. Над един милион бежанци и имигранти са пристигнали в страните от Европейския съюз само през 2015 г. по данни на Върховния комисариат за бежанците към ООН и Международната организация по миграция. Само половината от тези хора идват от Сирия, един на всеки пет е от Афганистан, следват Ирак, но не са малко и тези, идващи от африканските страни на юг от Сахара. Почти свикнахме с новините за хиляди бедстващи имигранти в Средиземно и Егейско море, а броят на стотиците загинали е само част от ежедневната тъжна статистика по бежанската тема. Европа, възприемана като символ на социална сигурност и толерантно отношение към чужденците, не помни подобен хуманитарен проблем в цялото си следвоенно съществуване. Очевидно, именно тези характеристики на Европейския съюз са и основната причина той да бъде притегателен магнит за огромните маси мизерстващи, подложени на репресии и несигурност в собствените си страни хора.

Другата, изглеждаща основна причина – рухването на някои от режимите в Близкия и Среден Изток и в Северна Африка (в резултат на външна военна намеса или гражданска война) и задълбочаващата се криза на установения след края на Студената война международен ред – също се пише на сметката на Запада. Очевидно е, че бежанският проблем е не просто частен въпрос с чисто социални, хуманитарни и морални измерения, но част от фундаменталния въпрос в какъв свят живеем днес, какво ни очаква и какво можем и трябва да направим – не само за разрешаването на „кризата с бежанците“, но и за гарантиране на собствените ни (като европейци) сигурност и бъдеще.
kare1
Разбира се – при първоначалната ни реакция водещи са моралните и чисто човешки измерения. Почти няма сърце, което да не се свива при вида на измъчените лица на деца, жени и мъже, напуснали всичко, което имат, и поели рискования път към един по-добър живот. Неизбежно си спомняме библейските текстове за сирачето, вдовицата и чужденеца, и задължението си безкористно да откликнем на техните нужди и проблеми.

Разлики между библейските принципи и съвременната криза

Но има и съществени разлики между известните ни библейски примери и сегашната бежанска ситуация, които няма как да подминем. Библията говори предимно за единични случаи на попаднали в чужда страна хора, подгонени от природни бедствия, глад или други причини от собствената си страна. Тези хора не се ползват с никаква защита, каквато по правило имат местните, и затова проявяването на милост към тях е въздигната като задължителна морална и социална норма. Новодошлите чужденци обаче са изцяло подчинени на местните правила и закони, и техният живот сред местните по никакъв начин не подлата на съмнение установения в приемащата страна правопорядък и нейната сигурност.

Проявата на милост към новодошлите е въпрос на личен ангажимент на местните хора, а не общозадължителна държавна норма, която може да бъде налагана на местните противно на тяхната воля и лична преценка. Основна ценност за приемащите общества е тяхната собствена сигурност и просперитет – след чието гарантиране грижата за чужденците сред тях би имала смисъл.

Разбира се, няма как да направим директен паралел между описаните в Библията примери на отношение към чужденците и изключително сложните отношения в съвременния взаимообвързан свят. Библейските препратки биха били полезни единствено за изясняване на контекста, в който са отправени правилата за отношение към онеправданите и непълноправни членове на обществото, и за разбирането на разликите със сегашната бежанска ситуация.
gr2 Днешният проблем има по-скоро глобален политически характер, в анализирането на който приоритет имат въпросите за националната и социална сигурност на отделните европейски държави, наред с проблема за сигурността и бъдещето на милиони в несигурните държави в Близкия и Среден Изток и в Африка. Да, разбира се, ние трябва да имаме хуманно отношение към чужденците сред нас, но трябва да сме изключително загрижени и взискателни за сигурността на собствените си държави и общества. Да не позволяваме едно ограничено и емоционално отношение към проблема да подложи на риск собствената ни сигурност и собственото ни обществено, културно и дори физическо оцеляване.

Възможности за решаване на проблема

Същевременно трябва да си даваме сметка и за това, че решаването и на двете страни на горното уравнение е невъзможно без решаването на основните проблеми в страните, откъдето тези хора идват. Логически и практически е изключено ЕС и останалите развити страни да приемат всички по света, искащи по-сигурен и добър живот. Надали и механичното издигане на стени с цел спиране на бежанския поток е трайно разрешение.

Създаването на устойчиви и развити държавни структури в тези страни вече не е въпрос на хуманно отношение към другите, а засяга сигурността и дори оцеляването на самите развити държави. Европа с нейната социална инфраструктура и политики няма шанс да оцелее, ако не бъдат трайно решени самите причини за бежанският поток. САЩ все повече дефинират проблема със защитата на границите като първостепенен въпрос на националната си сигурност, сравним с други основни гео политически предизвикателства.

Бежанци, тероризъм и управленско объркване

Няма как да подминем и въпроса за връзката между бежанската вълна и опасността от нова вълна от радикален ислямски тероризъм в Европа. Видя се, че основната опасност идва от хора, родени и израсли в Европа, които обаче по никакъв начин не се идентифицират с нейните правила и ценности. И това са хора, чиито родители са дошли в Европа по време на доминиращото значение на националните държави, преди окончателното изграждане на днешния Европейски съюз с неговата почти пълна липса на национално чувство и самосъхраняващи обществени рефлекси. Какво може да се очаква от новодошлите с последната вълна милиони чужденци, на които не се е поставя каквото и да е условие за тяхното установяване и живот на Стария континент?

След последния терористичен акт в Брюксел, административният център на обединена Европа, вместо ясен план за действие и решителни действия най-вече в Моленбек, признатата столица на европейския радикален ислямизъм, полицията беше най-решителна срещу демонстрантите против ислямския тероризъм, като ги разгони с водни оръдия.След масовите изстъпления и сексуални посегателства върху жени в Кьолн и други германски градове в новогодишната нощ, извършени именно от новопристигнали бежанци, резултатите се изчерпват с едно повдигнато обвинение. Ако не се промени подхода, след едно-две поколения познатата ни Европа няма да съществува – с всички произтичащи от това непредвидими последици.
kare3
В един глобален свят, какъвто е днешният, сигурността не може да е привилегия само на част от него. Същевременно, непосредствените и преки заплахи за сигурността трябва да бъдат посрещани с реализъм, практицизъм и решителност. Европа няма ресурса да се справи с едно глобално предизвикателство като продължителна неконтролирана имиграция на собствената си територия – и затова трябва да действа принципно и решително. Очевидно  е, че днешните проблеми са плод на дългогодишна неискрена, ограничена и егоистична политика, правена с презумпцията, че благоденствието е даденост, че злото не съществува, врагове няма, и че трябва да приемаме с отворени обятия всеки.

Една от положителните страни на днешната ситуация е, че всички тези идеологеми се опровергават пред собствените ни очи като напълно несъстоятелни. Просперитетът на Европа, нейните свободи, ценности и достижения изискват ежедневна защита и цена, която да се плаща. Злото съществува, винаги е съществувало, и винаги ще съществува, а ние трябва винаги да сме готови да му се противопоставим – и то не само с красиво говорене и търсене на безопасния консенсус.  Нещата трябва да бъдат наричани с истинските им имена.

Културната идентичност на Европа, нейната толерантност и ценности трябва напълно да изключат толерантността към тези, които отричат всичко това и искат да го разрушат. Нетолерантността към злото във всичките му измерения и плащането на пълната цена за ежедневната битка с него са задължителни. Егоистичното и малодушно изкушение да продължим да се правим на благородни, щедри, толерантни и безкритични към всеки, независимо от неговото отношение към нас, е самоубийствено и безотговорно.

Всичко това се усеща, инстинктивно или осъзнато, от все повече европейци. Измамното усещане за непоклатимост на грандиозния европейски политически проект, въпреки клишираната самоувереност на европейските лидери, се заменя с безпокойство, несигурност в настоящето, страх от бъдещето.

Европейският съюз като модерен утопичен модел

Хората от моето поколение неизбежно правят паралел с неочаквания (макар и мечтан от огромното мнозинство от нас) крах на един друг грандиозен политически проект – Съветския съюз и т. нар. „световна социалистическа система“. Въпреки огромните разлики между двата проекта, аз не мога да не видя общото – утопичната вяра в обществени и политически конструкции, изцяло отричащи божествения Творец на този свят, Неговия суверенитет и наличието на обективни, стоящи извън променящата се човешката преценка правила за лично и обществено поведение. Нескопосаният социалистически интернационализъм, проповядван някога от СССР, е заменен в днешна Европа с всеобщата толерантност на политическата коректност и заклеймяването на всякакво истинско национално чувство.

Християнската любов към ближния (който най-напред е твоето семейство, твоите близки, твоят народ) днес е обърната наопаки с извратеното внушение, че най-важното е да не засегнеш другите, различните от теб.

Американската република като модел на държавно устройство
kare4

Декларацията за независимостта на САЩ от 1776 г., която бележи началото на един друг политически проект с огромно значение за днешния свят, започва с прогласяване на „равностойното положение, отредено на всеки един народ от законите на естеството и от неговия Бог“. Заявява се, че „всички човеци са създадени равни и техният Създател ги е дарил с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие“. Декларацията завършва със „ … силно упование в закрилата на Божественото провидение“.  Независимо от огромните трансформации в днешното американското общество, за значителна част от него тези части от Декларацията за независимостта все още имат смисъл.

Все още немалка част от американците споделят разбирането за ролята на Бога в съдбата на народите и за наличието на вечни, божествени по своя произход, независещи от хората правила за лично и обществено поведение. Колкото повече САЩ се отдалечават от това разбиране, толкова повече и те се приближават до несигурността, липсата на посока и страх от бъдещето, вече трайно настанили се на европейския континент.

Днешният бежански проблем в Европа ни дава шанса да осъзнаем, че социалните утопии винаги водят към катастрофа. Просперитетът, свободата и бъдещето на Европа могат и трябва да бъдат безстрашно защитавани. Затова първо ясно трябва да осъзнаем и да заявим кои сме. Но не с втръсналите ни мантри на всеобщата безусловна толерантност и приемането на всичко и на всеки, а с ясно вглеждане в собствената ни идентичност, история и истински, а не политически идеологизирани ценности.

Отричането на Европа от християнските ѝ корени и подмяната на нейната идентичност с тоталитарните догми на политическата коректност правят невъзможни собствената ѝ защита и оцеляване. Днешният бежански проблем е един от тестовете, който може и трябва да ни събуди.


Всички права запазени © 2016. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
editor@center-religiousfreedom.com


i_gruikin_120_01Иван Груйкин е завършил юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1992 г. От 1994 г. работи като адвокат. Интересите му са предимно в областта на нестопанското право и човешките права. Публикува статии в периодичния печат по актуални теми, а така също и анализи на законодателството и практиката на държавните органи в областта на човешките права. Учредител и председател на нестопанската организация “Българско правно дружество” и сдружение „Справедливост“. През годините има многобройни дела срещу незаконни финансови задължения на българските граждани, както и редица колективни искове при масово нарушаване на права от централната и местни администрации. Със съпругата му Блага са дългогодишни членове на Първа Евангелска църква в София, понастоящем живеят в САЩ.

Сподели:

Leave a Reply

Подобни постове