Темата за библейските пропорции на днешното преселение на маси хора от Средния и Близкия Изток в Европа всъщност се оказва централна не само за интерпретирането на човешките права, но и за това дали ще има кой да ги интерпретира по типичния европейски модел на ценности след десетина години.
И тримата автори в броя отчитат наличието на човешка драма в съдбите на преселниците.
В същото време подчертават сложния комплекс и социалната драма на европейските народи, чиито правителства изглеждат неспособни да реагират адекватно на преселението.
Въпросите и мненията за мигрантите в обществото са противоположни. Законът ли е пръв или натискът на тълпите?
Бежанците бежанци от преследвания и страдания ли са или икономически авантюристи, за които безпардонното паразитиране на гърба на социалистическите системи на Западна Европа е основна цел?
Смирени и съкрушени гости, които търсят подслон, ли са мнозинството от тях или мъже във военна възраст, които не се притесняват да нарушават законите на чужди територии и да сеят хаоса и беззаконието, от което бягат, и да заплашват мира и реда на местните жители, от които търсят съчувствие?
Авторите независимо един от друг, работейки самостоятелно върху темата (както обикновено), стигат до близки изводи – отричането от истината и библейския Бог е в основата на колапса на съвременната цивилизация. Неадекватното поведение на редица европейски управници се дължи на неадекватния им светоглед, който упорито отказва да схване различията между европейската хуманистично-християнска цивилизация и тази на азиатския ислям.
Явор Костов стъпва на старозаветните писания, за да идентифицира съвременната проблематика, както и да предложи отговор на кризата – отговор, който според автора убягва на западните и европейските правителства и не е обект на политическите анализи и предлаганите решения.
Иван Груйкин недвусмислено разграничава библейския модел и заповед за състрадание към чужденеца и мигранта, и съвременната ситуация. Последната според г-н Груйкин има само частични прилики с препоръките на Библията за милостиво отношение към хората, попаднали в чуждо общество. Авторът посочва като възможно решение на проблема създаването на стабилни държавни структури в проблемните региони, от които идват преселниците, както и европейска решимост за нетолерантност към злото и неговите проявления, за да се гарантира сигурността на европейските народи. Авторът успешно сравнява ЕС с СССР и критикува псевдохристиянския подход на съвременната обществена и държавна идеология на крайната толерантност и радикален мултикултурализъм и поставя справянето с „тоталитарната политическа коректност” като условие за решаване не само на бежанската вълна, но и за оцеляването на европейската цивилизация.
Момчил Петров прави важно исторически обусловено откритие, като заявява фундаментална причина за неадекватността на публичната политика на Запада и Европа пред лицето на кризата. Ще оставим автора сам да свидетелства за детайлите на своя аргумент и няма да разваляме удоволствието на читателя с подробни обяснения. В същото време не можем да не споменем основната теза на г-н Петров: Западът се самозалъгва като представя секуларизма (ние бихме го нарекли и направо „обществено доминантен атеизъм”) като източник на универсалните ценности на човешките права и свободното общество. Г-н Петров изтъква няколко важни исторически реалности, които сочат, че свободните и либерални западни общества не са плод на някакъв общочовешки хуманистичен благороден подтик, а са резултат от публичното и историческо влияние на християнството в тези народи и респективно в тяхното управление.
Нашият коментар: Загърбването или неразбирането на тази реалност от управляващия политически елит не само ще задълбочи цивилизационната криза, но ще доведе и до разрив между политически елит и собствените им народи, като може би по-сериозен конфликт дори от кризата от преселниците.
Правилният модел за интеграция на мигрантите е възстановяване на християнската същност на Европа и изискване на лоялност от всички новопристигнали към религията и вярата, която е дала облика на европейската цивилизация. Това е предложение на Момчил Петров, което ни се струва е споделено, по един или друг начин, и от другите автори.
Нашата скромна оценка на труда на авторите – в индивидуалната им стойност, както и като съвкупност по темата на брой 45 на СВ – имаме поредната честна оценка на времената и събитията, в които живеем. Защото човешката история, както и нашата лична, в крайна сметка са част от грандиозния дизайн на Твореца. А дали сегашното преселение на мюсюлмани е криза или нашествие ще стане ясно в близките няколко години. Авторите на СВ ни дават нужния фундамент за правилна оценка на събитията и ни помагат да се мобилизираме за правилен отговор на предизвикателствата, които са пред нас. Ако нещо ни липсва в този брой, то е споменаване на ясна конкретика за българската ситуация в този процес на ислямско преселение. Но отново да кажем – с положените от авторите основи анализът на българската ситуация става по-лесен.
(На снимката: Мигранти се придвижват по път за моторни превозни средства. От Ласло Балог/Ройтерс)
