{loadposition user10}
В рамките на това кратко изложение ще се опитам да представя някои разсъждения по актуалните въпроси, свързани с темата за християнството и съвременната политика и в частност защо и как християните трябва да участват в съвременната демократична политическа дейност.
Когато става дума за демократичната политика в съвременния свят или за политическите принципи на демокрацията, ние обикновено имаме предвид или устойчивите демократични политически системи на страните от евро-атлантическата общност, или страните в преход, които се намират в процес на изграждане на демократична политическа система на представително управление. Българската демократична политическа система е именно такава и затова тя принадлежи към втората група от държави.
Нашата политическа система е резултат от трудния и мъчителен демократичен преход от старата тоталитарна система на управление към представителна демокрация и затова може да се каже, че ние все още се намираме в процес на изграждане на устойчива и функционираща правова държава, основана върху гарантирането на основните права на гражданите и върховенството на закона. Ако се запитаме сериозно и критично върху този въпрос и се опитаме да разсъждаваме систематично, бихме могли да открием някои от основните недостатъци на днешната политическа система и да очертаем насоките на отговорност за християните в политиката.
Какви са измеренията на сегашната политическа криза?
Преди всичко нека се замислим дали съвременната българска демокрация е достатъчно устойчива, стабилна и консолидирана политическа система за демократично представителство на гражданите и техните интереси, която функционира ефективно при отстояването на обществения интерес и спазването на демократичните норми и стандарти за върховенство на закона. Ако възможните отговори на този въпрос са по-скоро отрицателни, то тогава сме се доближили до основната причина за политическата криза на доверието и ценностите в политиката, която преживява българското общество в настоящия момент.
Независимо че България е пълноправен член на Европейския съюз и е изпълнила минималните политически изисквания за наличие на демократични институции, спазване на закона и наличие на система за свободно представителство на гражданите в политическия процес, все още демократичната политическа система в нашата страна има някои дефицити и сериозни недостатъци. Тези слабости на политическата система са свързани с демократичния процес на представителство на гражданите в управлението и са основната причина за това в момента мнозинството от българските граждани да са недоволни от начина, по който функционират институциите на властта, заради което те искат и дълбока политическа промяна.
Всеобщото усещане за несправедливост и недоволството на гражданите, което е в центъра на общественото внимание през последните месеци, е насочено именно към тези дефекти и недостатъци на демократичната система за политическо представителство и управление на страната. Това недоволство е израз на дълбоката криза на доверие и легитимност към институциите на държавната власт, които според гражданите не функционират според съвременните европейски демократични норми и стандарти за откритост, прозрачност, почтеност, отчетност и граждански контрол, а се намират под влиянието на задкулисни и нелегитимни форми на олигархично влияние и лобистко въздействие.
Гражданите настояват да се промени порочната система на непрозрачно управление, което не отразява обществените интереси и не работи в интерес на гражданите, да се прекрати нелегитимното срастване на институциите със задкулисните олигархични центрове на икономическо влияние и да се осигури ефективно участие на гражданите в демократичните форми за формиране на политики в интерес на обществото. Гражданското недоволство, което наблюдаваме от два месеца в България, е показателно за наличието на дълбока криза на легитимността на политическата система, която е едновременно както криза на институциите на властта, така и криза на политическото представителство. Ако трябва до обобщим в няколко пункта недъзите и порочните практики в политическия живот, срещу които гражданите издигнаха своето възмущение, то бихме могли съвсем бегло да кажем, че те се свеждат до няколко основни проблема:
1. Неустойчивост и нестабилност на политическите институции на властта, които не осигуряват върховенство на закона, справедливост и правосъдие за гражданите, а са се превърнали в проводници на частни и групови икономически интереси;
2. Недостатъчна представеност на гражданите в политиката чрез съществуващите политически субекти и съответно недостатъчна представителност на съществуващите политически партии, които претендират да са изразители на волята на народа и да управляват страната, което води до срив на доверието в политическата система. Това състояние от своя страна превръща автоматично политическите субекти в партийни клики или котерии за узурпиране на властта и прокарване на частни бизнес интереси или повсеместно прокарване на нелегитимни форми за влияние върху държавните институции;
3. Непрозрачност и липса на публичност, отчетност и граждански контрол върху работата на институциите, което води до тотална политическа и морална делегитимация на основните органи на държавната власт в очите на гражданите и до нестабилност на политическата система.
Какво общо има всичко това с християните и трябва ли те да участват въобще в подобна система на корумпирана политика?
Много лесно е при това положение всички ние да използваме познатото клише, че „политиката е мръсна работа” и „в политиката няма морал” и да заключим, че християните не бива да се занимават с една толкова отчетливо корумпирана област на обществения живот. Да предоставим политиката единствено на светските фактори да решават и да се примирим с циничната максима, която гласи, че в „политиката няма морал”. Всъщност това е една максима, която се превърна в емблема на безотговорната и цинична политика на българския преход и която именно корумпираните и аморални политици лансираха упорито, за да я натрапят на гражданите. Дали целта на тази реторика и пропагандна кампания не е била насочена към това те безпрепятствено да безчинстват в обществото, освобождавайки своите действия от изискванията за морал и почтеност, за да си гарантират удобство и комфорт да не им бъде търсена морална отговорност от гражданите?
Ако се опитаме да преценим ситуацията от гледна точка на християнската етика и да анализираме критично създалата се политическа криза през призмата на християнските ценности, то ние можем да достигнем до следните по-важни изводи:
1. Всеки гражданин има отговорност за състоянието на обществения живот и за спазването на демократичните принципи на свобода, справедливост и солидарност в обществото, както и за състоянието на политическата система на управление в своята държава. Християните като граждани на определена национална държава също така са длъжни да участват активно в обществения и политическия живот, за да отстояват християнските истини на Евангелието чрез тези духовни ценности на свободата и справедливостта. Отстоявайки прокламираните от Христовото евангелско учение истини и ценности на свободата, справедливостта и любовта към ближните, християните спазват и защитават и демократичните принципи на управление. Пасивността на гражданите по отношение на отстояването на тези основни ценности на демокрацията води до деформирането на демократичната система на управление и до появата на олигархични или други авторитарни и недемократични форми на политическа активност.
2. От гледна точка на християнските ценности демокрацията не е само политическа система за организация на властта и не се изчерпва с формалните процедури за произвеждане на избори, чрез които да се формират органите за управление на държавата. Демокрацията е система от ценности, която се изгражда върху устойчива политическа гражданска култура и определена морална традиция за отстояване на свободата на личността и достойнството на всеки гражданин да участва в обществения живот и формирането на политическото управление на собствената си държава.
Без наличието на подобна демократична ценностна система и демократична гражданска култура, които осигуряват гражданската активност и организирани форми за участие в политическия процес на представителност и управление, институционалните форми на политическия живот започват да се деформират и да губят своята демократична характеристика и да придобиват олигократична и олигархична характеристика. Демокрацията като власт на народа се изражда в управление на едно малцинство, което преследва своите собствени користни и егоистични интереси за сметка на обществото и общото благо.
Какви каузи и ценности трябва да отстояват християните в своята политическа активност?
В съвременната демократична политика християните трябва да отстояват своите духовни каузи и ценности именно като каузи и ценности на демокрацията. Те не могат да бъдат радетели за недемократични политически проекти или да се опитват да участват в политиката чрез недемократични средства. Това обаче не означава грубо политизиране на вярата и въвличане на Църквата в партийните борби и политически пристрастия, които характеризират съвременната политическа сцена. Този апел и призив означава по-скоро усилието за едно по-задълбочено и одухотворено разбиране за същността и дълбоките духовни основания на демокрацията.
Ние следва да се запитаме какъв тип демокрация искаме да бъде установена в нашата страна. Дали ни удовлетворяват полу-демократичните форми на управление или бихме искали да имаме една устойчива, силна, консолидирана и ефективна политическа система за демократично представителство на гражданите, основана върху принципите на прозрачно управление, гражданско участие и публичен контрол върху дейността на институциите?
Християнските ценности, свързани с вярата в Бога, свободата на съвестта и човешкото достойнство, справедливостта и солидарността в обществото са основа за откритото и публично управление и устойчивото демократично устройство на държавата и обществото. Християнските нравствени ценности на свободата на съвестта, човешките права и справедливостта оформят една дълбока духовна култура на свободата на личността, която е в основата на борбата срещу тиранията и европейската политическа традиция на демокрацията. Именно духовната съпротива срещу нехуманните и престъпни форми на политическа диктатура, които произтичат от тоталитарната идеология и практика на нацизма и комунизма, показаха през ХХ век, че демокрацията не е само политическа организация на властта, а се изгражда преди всичко върху устойчива ценностна система, основана върху вярата в Бога и свободата на човешката личност.
Тази християнска култура на човечността и демокрацията се противопостави на безчовечната система на политическо потисничество, която изграждаха политическите движения на национал-социализма и тоталитарния комунизъм. Една все още недостатъчно проучена област от нашия обществен живот и национална културна традиция е ролята на християнската вяра и на Църквата като носители на духовни ценности и фактори за формиране на демократична политическа култура и стабилизиране на гражданското общество.
Един от аспектите на тази проблематика може да се открои в традициите на християнските църковни общности, свързани с демократичната гражданска съпротива срещу тоталитарните режими в Европа през ХХ век и в частност на ролята на Българската православна църква за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Тази тема постепенно се превръща в предмет на сериозни нови исторически и други интердисциплинарни проучвания, които предполагат и ново по-задълбочено изследване и представяне на специфичните религиозни, теологически и философски предпоставки, произтичащи от духовната традиция на християнските общности в Европа и България, които имат определящо значение за християнската подкрепа на гражданските ценности на демокрацията, правата на човека и хуманизма.
По-задълбоченото вникване и преоткриване на християнската традиция на духовен ангажимент в защита на свободата и човешките права, демонстрирана в борбата на християните срещу престъпленията на нацизма и на Българската православна църква срещу опитите за реализиране на нацистката политика в България, и вникването в основанията за твърдото и мъжествено отстояване на християнските ценности за защита на ближния, демонстрирани в подкрепата за спасяването на евреите, жертва на системната политика на изтребление и геноцид, ще допринесе за осмисляне на връзката между християнството и демокрацията в българската политическа традиция. Това ще стимулира и по-активното осмисляне на ролята на християните за опазване на ценностите на демократичния обществен ред и моралното ангажиране в днешно време на Българската църква с ценностите на свободата, толерантността и съпротивата срещу несправедливостта и идеологическите движения, проповядващи религиозна и расова омраза, разделения на гражданите и различни форми на потисничество.
Как християните могат да участват в демократичната политика?
В съвременната политическа система християните участват по-непосредствено в политическия живот не посредством своите религиозни общности и църковни институции, а посредством своите граждански права за участие в политиката. Участието на съвременните християни като граждани в политическия живот на една демократична страна може да бъде осъществено по различен начин и чрез различни средства. То може да бъде индивидуално или чрез консолидиране на християнската общност за съвместно отстояване на политически каузи. Политическото участие на християните в демократичния процес на представителство на граждански интереси може да се реализира чрез участие в съществуващи политически организации или чрез създаване на граждански групи за политически натиск върху институциите, които имат отношение към разрешаването на даден политически проблем.
Всички тези форми на организиран или свободен начин на участие на християните в политиката са допустими от принципите на християнската вяра и християнската нравственост. Те отговарят на демократичните норми и стандарти за граждански права, но до голяма степен зависят от политическата традиция на съответната нация и наличието на демократична гражданска и политическа култура. От тези граждански и демократични традиции се определят начините за организиране на политическото действие или формите за отстояване на гражданските интереси и ценности в политиката.
Чрез граждански натиск за спазване на демократичните норми и стандарти може да се реализират определени каузи в политическия живот и да се въздейства вярху политическата система както на все още нереформирани държави, така и на консолидирани демокрации, и така да се прокарват или подържат насоките на демократизация и стандартите на политическия живот. Това обикновено става чрез застъпнически кампании или експертно ангажиране в процесите на законодателна или друг вид политическа дейност на различно равнище. Чрез участие и членство в организираните партийно-политически субекти отделните християни могат да съдействат за прокарване на определени нравствени принципи и морални стандарти в политиката на своите партийни общности, а чрез тях и да въздействат върху държавните институции. Това може да има определени измерения както в законодателната дейност и нормотворчеството, така и в сферата на изпълнителната власт и административното прокарване на определени политики.
Третата форма може да бъде чрез създаване на политическа партийна организация за участие в изборния процес, чиято политическа платформа е основана върху християнски ценности и демократични принципи за управление. Такива християн-демократически партии съществуват в западноевропейските страни и те са продукт на следвоенната политическа реорганизация на обществото и демократичната система на много от страните в Европейския съюз. Те са светски политически партийни организации, а не конфесионални или клерикални партии, които обединяват както вярващи християни, така и граждани които споделят християнските ценности в политиката без да е задължително да членуват в християнски църковни общности и религиозни организации. В някои от европейските страни тези партии, които са обединени в рамките на Европейската народна партия на наднационално ниво, са ефективни политически фактори в демократичния живот и естествен представител на християните в съвременната демократична политика.
editor@center-religiuosfreedom.com
Доц. Костадин Нушев е преподавател по християнска етика, православна духовност и основи на социалното учение на Православната църква в СУ„Св. Кл. Охридски”, Богословски факултет. Член е на Съюза на учените в България (председател на Секция „Богословски науки”), на научния съвет на Центъра за изследване на религиите към Софийския университет и на European Society for Ecumenical Research “Societas Oecumenica”. Изследователските му интереси са свързани с проблемите на Православието в Европа, отношенията между църква и държава, свободата на религията и съвестта, защитата на човешките права и социалната мисия на църквата. Като преподавател разработва и преподава през последните години университетски курсове по проблемите на съвременното социално учение на Православната църква, християнството и съвременните проблеми на биоетиката и отношенията между църквата и обществените институции. Автор на пет книги, над 30 научни публикации и на статии за Свобода за всеки.
