То ние го знаем това – че християнството ще бъде все по-преследвано и че вярващите все повече ще страдат. Но когато атеистичната държава не позволява и Словото Божие (Свещеното Писание) да достига до хората, тогава вече не става въпрос само за ограничаване правата на християните, а за целенасочена борба срещу вярата, която вече толкова векове съставляваше основата на европейската цивилизация. Още по-печален е фактът, че тъкмо „правовата” либерална демокрация в развитите страни е тази, която използва правото за ограничаване на правата на хората – както на вярващите, така и на други групи хора от обществото. И защо? Уж в името на общото благо, уж за доброто на всеки човек, живеещ в дадено общество. Тъй де, как така гостите на един хотел, мюсюлмани или будисти или атеисти, ще виждат библията в хотелските си стаи? Че това е нарушение на законите за равнопоставеност и равно зачитане правата на всички граждани, без значение на раса, пол, религия и т.н.? Така не може: библията трябва да се извади от хотелските стаи – твърдят „развитите” атеистични либерали на редица западни страни.
По-конкретно за Англия, настъплението срещу библията се увеличи особено много след решението на хотелиерската верига Тревълодж да извади библията от стаите си на всичките си 500 хотела (пример на Дейли Мейл от август 2014 г.). Ето заглавие и от американските вестници, от януари 2015 г.: „Щатът Флорида забранява библията след натиск от страна на атеистите” (по-конкретно забраната се отнася до всички училища в щата, от чиито сгради библията е извадена и вече тя не може да бъде видяна в никое училище).
„Походът” срещу Божието Слово продължава и по-нататък. Само преди няколко дена (14 май 2015 г.) студентите в един университет в Уелс гласуваха за забрана наличието на библии в помещенията на университета поради това, че библиите не са „достатъчно многокултурни.” Тъй де, как така студентите-мюсюлмани, студентите-будисти, и още повече студентите-атеисти, ще виждат библията в спалните си помещения, в столовата, в класните стаи? Не може: тази страна е многокултурна и многорелигиозна и правата и свободите на всеки отделен индивид на това общество трябва да се спазват! А библията никак не е многорелигиозна! Ето това е равноправието в тази либерална демокрация: всички имат право, но някои имат повече право! Тоест, атеистите имат повече право да настояват за изваждането на библията от държавните учреждения, от хотелите и от други обществени места, отколкото християните: те също имат право да изповядват вярата си, но не може предметите на тяхната вяра – в случая библията – да се намират в обществените учреждения.
То ако само ограничаването на правата на християните и настъплението на атеизма да беше – все някак си вярващите щяха да търсят средства за защита. Но вече на всички е ясно, че паралелно с настъплението срещу християнството върви и широка разгулна пропаганда на пороци и беззакония. Многократно в този блог сме се спирали на различни порочни практики, които атеистични организации и правителствени служби се опитват да наложат на народите в Европа. Тук ще споменем още едно скорошно явление, имащо място в „развития либерализъм” на западните демокрации.
Отново от миналата година с особена сила тръгна една кампания на различни психологически институти и разни частни изследователски екипи, доказваща, че изневярата в семейството е предпоставка за по-стабилен брак. Първите подобни „проучвания” и „доказателства” справедливо предизвикаха въпроса: „Какво! Нима това може да бъде вярно!” Но след това натискът на „свободомислещите” доведе до появата на още множество „обективни изследвания”, които „доказват”, че изневярата действително укрепвала брака. Особено горещо тази тема е защитавана от някои женски атеистични организации; тук посоченият пример е от Англия, където списанието „Съвременната жена” публикува своя призив (наречен „Защо изневярата е полезна за твоя брак”) за все по-честа изневяра в брака с цел неговата стабилност. Какво! Ще кажем и ние. Нима е възможно подобно мислене, наречено „научно изследване”? Е, то бива човек да нарече черното бяло и бялото черно, но пък чак дотолкова някои да си мислят, че хората са тъпи и не разбират днешния живот – такова нещо не може да бъде!
Досега не обръщах внимание на този последен „вик на модата”, но вчера се заслушах в едно радио (в случая – едно британско радио), в което бяха поканени „специалисти” психолози и сексолози, които обилно (т.е. с потоп от думи) се опитваха да убедят съпрузите, че изневярата в тяхното семейство е полезна за брака им. И привеждаха такива доказателства за тезите си, че по едно време се зачудих дали това радио не го слушат и деца и тийнейджъри (дотолкова порнографски беше разговорът). Не че самото радио има някакво отношение към подобна дискусия – това е едно от най-популярните британски радиостанции и то тъкмо поради това, че в него се канят участници от всички сфери на британското общество – но веднъж излъчена, тя за мнозина едва ли не става истина.
Та затова реших да споделя последните научени от мен новини. Един приятел ми казва: ти като че пишеш в някаква рубрика „Новини”, а не в блог. Но аз му казвам: то тъкмо затова е блог, защото в него се дискутират съвременни и насъщни въпроси, които засягат (или могат да засегнат) всеки от нас; новината е просто съобщение, което след излизането му тъй си остава на страниците и сетне се забравя, а блогът е мястото, където новината продължава да живее чрез дискусиите върху нея.
Но както и да е, по-важното е че настъплението на атеистите не може да не предизвика и отговор от страна на християните. Църквата на Англия веднага отправи протести – още след първите изземвания на библията от хотели и университети. И какво мислите се случи? Едно голямо нищо! Ми много ясно: кой в една „развита” либерална демокрация ще обърне внимание на някаква си църква? Пък било тя и държавна църква! Не може: ще обидим другите вярващи и атеистите!
Слава Богу, все още има много други християнски държави в света, където властимащите не постъпват така. Това е шанс за християните, живеещи в подобни страни, да не чакат и тя да стане толкова „правова” държава, колкото са западните „либерали” (имам чувството, че тази дума вече е изгубила значението си!) и да започне да ограничава правата на християните. Мисля, че в България християните имат големи възможности за отстояване на правата си (идете в Англия и сравнете възможностите в тази държава с онези, които ние все още имаме у нас!), важното е да имаме това предвид и винаги да отговаряме на онези, които искат да ни запушат устата или искат да извадим Словото Божие от рафтовете на библиотеката или от масата в хола на общежитието и да я поставим в чекмеджето, тъй че с вида й да не дразним атеистите и привържениците на другите религии (както, впрочем, направиха служителите на Тревълодж: техните библии не са изхвърлени, а са складирани в шкафове зад рецепцията, та ако някой им поиска, да са им под ръка – вж. линка по-горе).
Все повече хора са убедени, че в „развитите” демокрации средствата за борба срещу настъплението срещу вярата на християните стават все по-малко. Само преди няколко часа днес стана известно, че частният сладкарски цех в Шотландия, който отказа да изготви торта с надпис върху нея, рекламиращ една кампания на привържениците на гей-браковете (за нея писахме тук), не можа да спечели делото срещу хомосексуалистите, които преди около година заведоха дело срещу служителите на сладкарския цех. Сладкарите трябваше да минат през няколко нива на съдебната система, където все бяха намирани за виновни, тъй като били нарушили някакъв си член от закона за равнопоставеност. Въпреки това те се надяваха да получат някаква справедливост. Но напразно: днес съдът в Белфаст постанови, че християнската вяра не може да бъде основание за неспазване на закона. Трябва да си атеист, с една дума: тогава няма как да нарушиш закона за равнопоставеност на всички религии – то и тъй всички религии са ти безразлични!
Описаните тук злополучни примери трябва да ни подскажат, че сме длъжни да търсим възможности за противодействие срещу атеистичните попълзновения, и когато търсим, ще се надяваме и уповаваме на Бога да намерим такива. Само трябва да търсим – и ще намерим. Да похлопаме – и ще ни отворят. Да обичаме – и ще спечелим сърцата на мнозина. Защото тъкмо любовта ни към Бога и към ближния може да бъде най-мощното средство за отстояване на вярата ни и на християнството като цяло – както у нас, така и навсякъде по света.
