За пореден път свободата на религията, съвестта и словото бе потъпкана в полза на възможността на държавата с принуда да налага своята идеологическа визия.
На 12 май, 2015 г. Върховен административен съд (ВАС) потвърди решението на Административен съд – София град (АССГ), с което се оставя в сила решението на КЗД по делото „Евангелски църкви срещу община Бургас”. Комисията като първа инстанция отхвърли жалбата на евангелски църкви от Бургас срещу писмо на Община Бургас съвместно с представител на МВР от 2008 г.
Това решение на ВАС слага край на делото за наличие на дискриминация на основа религия в рамките на българското правораздаване.
Решението затвърждава крайно негативното отношение срещу свободата на вероизповедание в България. Потвърдена от съда е практиката държавата да преследва, унижава и малтрерира вербално и чрез тормоз хора с християнски убеждения, чиито убеждения не се харесват на властите. Демократичният плурализъм, типичен за едно свободно гражданско общество, бе потъпкан за пореден път от съда, който тълкува закона в полза не на свободата, а на защитата на държавния монопол и контрола над убежденията и вярванията на хората, които изповядват библейска евангелски християнска вяра.
В писмото и информацията от Община Бургас, срещу което се жалваха евангелските църкви, същите са наречени „най-основните и опасни религиозни секти”. Твърди се, с подписа на общински служители и такъв на МВР, че „въпреки официалната си регистрация”, опасните секти „нарушават българските закони, правата на гражданите и обществения ред”. В Информацията се настоява, че евангелските църкви привличали „нови членове чрез манипулации” и други подобни обвинения. Писмото е било задължително за четене във всички държавни училища в Бургас, с изискване да се рапортува от директорите на училищата за разпространението му сред учениците.
Почти три години след инцидента, който бе дискутиран и в Народното събрание през 2008 г., три евангелски църкви от Бургас заведоха жалба за дискриминация на основа религия, осъществена от държавни органи чрез писмото и информацията.
ВАС счете, че писмото не се отнасяло за жалбоподателите, въпреки че същите са представили регистрация пред държавата именно като „евангелски църкви”. Това твърдение е несмислено, след като вероизповеданията категорично са посочени в писмото и то със съответната номерация, както и в публикации на местни вестници. Съдът е оставил също в сила предните решения на КЗД и АССГ и защото имало жалби на родители срещу дейността на посочените общности (въпреки че такива жалби не са представени по делото, а само са твърдяни), а представители на същите се били разграничили от подобни действия пред общината в разговор скоро след писмото. ВАС твърди и че нямало обидни думи и квалификации в писмото и Информацията, очевидно считайки, че „закононарушители, манипулатори, разединители на нацията, предизвикващи психични заболявания с богослуженията си, опасни до степен на нужда от разговор с психолог или представител на МВР, ако някой влезе в контакт с тях” са едни добронамерени и любезни определения за евангелските християни.
Съдът не адресира твърденията на жалбоподателите, че подобни „предупредителни писма” не са писани за ислямски групи, будистки общности, нито за атеистични организации.
ВАС оставя в сила решението на АССГ, което от своя страна оставя в сила решението на КЗД със следните мотиви: „Правилно съдът е приел, че субективното възприятие на жалбоподателите не обосновава изложението в писмото като враждебно и дискриминационно. Информацията не съдържа обидни и дискриминационни изрази или послания, включително и спрямо жалбоподателите”. Съдът въобще не обсъжда представените значителен брой негативни пуликации срещу „сектите” в местния и централен печат, основани на писмото-информация.
Жалбоподателите обсъждат възможността за оттегляне на паричния иск, спрян до решаване на въпроса за дискриминация, и евентуално подаване на жалба до Европейския съд за правата на човека.
Решението на ВАС заплашва не само религиозните вярващи евангелски християни.
Свободата на религията е комплексно право, което включва и правото на свобода на изразяването, свобода на събранията и съвестта. Това решение създава практика, в която изразяването на християнската вяра, а и на всякакви други убеждения публично, може да бъде третирано като нарушение, ако тези убеждения не допадат на държавата и нейните служители. Ако държавата може да си позволи да преследва религиозни малцинства и дисиденти, като ги обрисува като закононарушители, манипулатори и народни разединители, то тя няма да се спре да преследва и политически несъгласните с управлението.
Заглушаването на легитимни идейни, верски и политически убеждения чрез държавна пропаганда са не само лош спомен от миналото, но и опасен прецедент в настоящето. Подобни правораздавателни решения сочат към едно възможно тиранично бъдеще, тъй като съдът не си позволява да чете закона вън от обслужване на тясно държавния и политически интерес и в полза на правата на хората на свобода на вярата и убежденията. Всички демократично мислещи българи и особено евангелските църкви, и въобще християнските общности, следва да са много притеснени от това съдебно решение.
ВАЖНО! Интернет връзки по казуса:
Прочетете решението на ВАС тук
Прочетете протокола от съдебното заседание тук
Прочетете писмената защита на адвоката на жалбоподателите тук
Прочетете процесното писмо-информация тук
Прочетете извадка от стенограма от заседание на Народното събрание по въпроса от 2008 г.