Наистина ли християнският брак се разпада?

{loadposition user10}

Няма как да говорим за християнски брак, християнско семейство и християнски ценности, ако в сърцето на отделния човек няма християнска вяра, вяра в Господ Иисус Христос. Именно вярата оказва положително влияние на цялостния светоглед, личния живот, поведението в обществото и вземането на решения. Тя помага на човека да осъзнае своята греховност, да потърси прошка, да намери мир с Бога и хората от своето обкръжение. Така християнските ценности постепенно стават начин на живот и една естествена и видима проява на истинската промяна, която е настъпила вътре в човека благодарение на Божията намеса.

Разпадане на християнския брак няма. Винаги когато мъж и жена, християни, изберат да изграждат своите взаимоотношения върху библейските ценности и прекарват време един с друг, и не се отказват още при появата на първите противоречия и конфликти, техният брак продължава да съществува, „докато смъртта ги раздели”. Бракът за тях е наслада, а не обвързване по принуда. Да, той преминава през различни сезони и понякога е лято, а друг път зима, но това го прави да бъде още по-здрав и истински устойчив. Днес има идеологически течения, които се опитват да убедят обществото, че християнският брак е отживелица и няма как да оцелее. Това обаче е лъжа. Здравите бракове на много християни по света са доказателство в подкрепа на тезата, че и днес двама души могат да сключат брак, да изградят свой дом, да имат деца и да се справят заедно с предизвикателствата на ежедневието.

В България, в годините преди промените през 1989 год., често родителите на двама млади, решили да сключат брак, заявяваха: „Като се обичат, да се вземат.” Наличието на любов или по-скоро влюбване беше сякаш единствената предпоставка, която трябваше да бъде изпълнена, за да може те да дадат своето съгласие и веднага след това да се посветят на подготовката за предстоящото сватбено тържество. С течение на времето обаче родителите започнаха да стават все по-взискателни и да се интересуват също от допълнителни показатели преди да кажат своето „да”. „Какво е материалното благосъстояние на семейството на избраника? Има ли роднини, които работят в чужбина? Има ли чужд паспорт?” са само някои от допълнителните въпроси, които някои от тях задават днес.

Отдалечаването от християнската вяра, изместването на приоритетите и поставянето на егото в центъра на всичко води до криза в браковете. Когато материализмът стане водещ критерий при избора на партньор, тогава липсва най-важното, което свързва двама души в един вечен съюз: любовта. Така че, днес има криза не на християнския брак, а на браковете и семействата, които не са изградени върху здрава основа и които рухват при появата на първите трудности в суровата реалност. Нещастните бракове, разводите и дълбоките душевни наранявания са само крайният резултат. Как се стига до там и какви са възможните причини за това? Тук ще бъдат разгледани съвсем бегло само някои от тях, но особено тези, които са характерни за българския контекст.

Сключването на брак без предварителна подготовка е може би една от основните причини за проблемите. Двама се срещат, влюбват и сгодяват. С помощта на своите семейства организират сватбено тържество. Родителите на младоженците започват да очакват внуче, а младите изведнъж се сблъскват с предизвикателства, за които не са се замисляли никога преди това: водене на домакинството, подсигуряване на прехраната, напрежение в ежедневието, отношението към родителите и приятелите на другия, както и много други. В повечето случаи точно подобни неща се оказват малките камъчета, които стават причина за преобръщането на общата „кола”, наречена „брак”.

Недопустимо е точно днес, във времето, когато достъпът до информация е толкова лесен, да не се потърси брачен съветник, да не се прочете книга, която се занимава точно с тези въпроси или да не се поговори с приятелска двойка, която вече е изминала този път. Ако преди сватбата двамата влюбени не бъдат най-малкото предупредени за това, че е възможно да се появят конфликти, то тогава разочарованията ще дойдат съвсем скоро.

Появата на бебе скоро след сключването на брака може да се окаже друго голямо предизвикателство. В България изключително често младите вземат решение да се оженят доста бързо след момента на своето запознанство. Ако след сватбата нямат достатъчно време само един с друг, за да се опознаят повече и да открият своя собствен начин за справяне с предизвикателствата на живота, раждането на дете, макар да носи огромна радост, от друга страна е допълнително натоварване във всяко едно отношение. Така че, както преди сключването на брак е необходима предварителна подготовка, така и преди двамата да станат родители, би било полезно да научат какво означава да имаш дете в чисто практичен и възпитателен план. Ако изведнъж се окаже, че липсва подготовката както за брака, така и за появата на бебето, тогава кризата може да се задълбочи и да се стигне до прибързано решение за раздяла. Една стара немска поговорка гласи: „Не е трудно да станеш баща, трудно е да бъдеш.”

Бракът се сключва между двама млади. Това обаче е факт, който техните родители понякога просто не искат да приемат. Те продължават да се опитват да ги контролират, да ги държат във финансова и емоционална зависимост и да очакват да бъдат информирани за абсолютно всичко, което става във взаимоотношенията на младата двойка, включително и за техния интимен живот. Налага се младоженците да заемат отбранителна позиция, за да могат родителите да разберат, че младите вече са основали свое собствено семейство и имат нужда от свобода.

Както в Стария, така и в Новия завет се говори за важността от прекъсването на пъпната връв с досегашното семейство: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си. И ще бъдат двамата една плът” (срв. Битие 2:24, Матей 19:5, Марк 10:6-8 и др.). Това оставяне от своя страна води същевременно до поемане на отговорността за всички собствени грешки и провали. Трагично е, когато съпругът трябва да научава от своята тъща, че има неща, с които той наранява съпругата си отново и отново, без те никога преди това да са разговаряли един с друг по този въпрос. Поддържането на добри взаимоотношения между родители и млади е нещо, към което и двете страни би следвало да се стремят. Само тогава младото семейство би черпило от огромния опит на родителите и би ги търсило в определени ситуации за мъдри съвети.

Решението само един от съпрузите да замине на работа в чужбина се оказва за много двойки първата крачка към окончателната раздяла. Вярно е, че намирането на добре платена работа в България е изключително трудна задача. Поради тази причина доста хора полагат усилия да си намерят работа зад граница. Понякога единият заминава за Гърция, а другият остава в страната. След време обаче и той заминава например за Испания, а децата остават при баба и дядо. Ако тази раздяла продължи няколко месеца, после година, а след това и повече, в определен момент се оказва, че всеки от партньорите е станал толкова самостоятелен, че повече няма нужда от другия. Възможно е дори да си е намерил и нова половинка. Подобно решение за разкъсване на семейството има фатални последици както за самата двойка, така и за децата, които може би в материално отношение са презадоволени, но всъщност израстват без родители. По-късно това оказва пагубно влияние върху тяхното развитие като бъдещи брачни партньори и родители, изградили се като личности без наличието на добър пример.

Какви са последиците за обществото вследствие на разбитите брачни взаимоотношения, е логичен въпрос, който трябва да се зададе и то сега. Все още не е късно и има шанс за развитие в положителна насока. Точно тук Църквата има какво да каже и си заслужава да бъде чута. Нейното призвание е да бъде пример в различни насоки. Тя може да насърчава младите да сключват брак, да ги подготвя за тази важна крачка, като организира например „Курс за подготовка за брака”, и да им помага с брачно съветване особено в първите няколко месеца след самата венчавка. За брачните двойки, които търсят помощ в по-късен момент от живота си, могат да се провеждат „Курс за брака” (www.zaedno-napred.org) или редовни срещи, на които в една открита обстановка да се обсъждат актуални въпроси, свързани с християнската ценностна система по отношение на брака. На първо място разбира се свещениците и пасторите, които са изключително наблюдавани от обществото хора, нека служат за пример със собствените си бракове и семейни взаимоотношения. Не е необходимо да си слагат маска, а точно обратното. Нека бъдат напълно естествени и да показват как те се справят с трудностите, живеейки също в един толкова объркан свят. Това не освобождава членовете на местните църковни общества от отговорността самите те също да бъдат „сол и светлина” в този свят (срв. Матей 5:13-14).

Съпрузите, които имат здрави брачни взаимоотношения, са в състояние да създадат здрава семейна среда, в която да израснат здрави деца, способни един ден да поемат отговорност в обществото, а също след време и грижата за своите вече възрастни родители. За да може едно дете да бъде психически здраво и да се развива, то има нужда от сигурност, която може да му даде само едно здраво семейство. Постоянната смяна на партньорите от страна на родителя, при когото живее детето, или пък пълната свобода да прави каквото си иска, защото никой не му поставя граници, са обстоятелства, които оказват изключително негативно влияние върху развитието на детето. Ако здравите бракове и семейства в една държава са на изчезване, това един ден задължително ще има пагубни последствия за едно цяло поколение, което вече би трябвало да бъде в състояние да поеме щафетата на отговорността от поколението на своите родители.

В изключително бедните страни основното пенсионно осигуряване, с което родителите се грижат за старините си, е раждането на деца. Те знаят, че така един ден по всяка вероятност ще има някой, който да ги гледа. В западното общество, където хората търсят преди всичко забавленията и самореализацията в личен и професионален план, децата са по-скоро пречка. Това е и причината за ниската раждаемост. В България в повечето семейства се раждат най-много две деца, а често пъти и само едно. Говори се вече за неизбежен демографски срив. Ако родителите нямат деца или пък взаимоотношенията с децата са нарушени или напълно преустановени, тогава цялата грижа за възрастното поколение би паднала единствено върху държавата и социалните институции. Имайки предвид сегашната ситуация, качеството на социалните услуги и финансовата нестабилност на осигурителната система, прогнозата е изключително обезпокояваща.

Във всички епохи на историята задачата на Църквата е била да плува срещу течението и да дава своя принос за разрешаването на проблемите в обществото. Това е примерът на Господ Иисус Христос и примерът на ранните християни. Църквата не може да се дистанцира и да определя приоритетите си, сякаш се намира на самотен остров. Тя не само че не може да съществува в изолация и да живее в миналото, но дори би трябвало да служи като спасителен кораб. Да бъде активна. Да забелязва самотните майки. Не само да извършва венчавки, но и да предлага брачно съветване. Да проявява грижа към децата, чиито родители просто ги занемаряват преди всичко емоционално.

Християнските ценности се радват на огромно уважение дори и всред най-убедените атеисти. Поглеждайки обаче назад в историята се вижда ясно, че само с хуманизъм и морални догми няма как да се постигне промяна в обществото. Промяната е истинска и трайна единствено, когато стане първо вътре в сърцето на човека. Съвсем скоро след това тя се забелязва и от околните, защото човек, опитал Божията променяща сила в живота си, не може да запази посланието на Евангелието само за себе си. Ако християните споделят своята вяра и я живеят на практика, християнският брак не само че няма да се разпадне, но и бракове, които са застрашени от развод ще бъдат запазени, възстановени и ще бъдат впоследствие в полза не само на отделните личности, но и на цялото общество. А всичко това пък вкупом ще послужи за прослава на Божието име.

Петър Благинов е роден в гр. Горна Оряховица (1978), женен и има три деца. Завършва немска филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и богословско образование в Швейцария. Понастоящем е управител на фондация „Алфа България”, която има за цел разпространението на християнската вяра и християнските ценности в българското общество.