{loadposition user10}
Въведение във въпроса
Бракът като съвместно жителство на един мъж и една жена (което най-често е подчинено на целта за създаване на потомство) се разбира по различен начин от различните култури по света. Нашата тема тук разглежда преди всичко християнското разбиране за брака и предизвикателствата, пред които християнското семейство днес е изправено. Това са предизвикателства, които днес се отправят към хората по цял свят – вярващи, невярващи, атеисти, агностици и т.н. За нас обаче е важно да разгледаме въпроса за това защо и християните, които познават Истината и знаят евангелския нравствен закон и Христовите заповеди, също често следват масовата тенденция в днешно време към упадък на семейството и на брачните отношения между мъжа и жената. Известно е, че процентът на сключените бракове драстично намалява както за обществото като цяло, така и сред християните, а процентът на разводите расте и сред християнските семейства; каква е причината за тази тенденция?
Известно е, че съвременните общества днес са изложени на въздействието на глобализма и постмодерните социални тенденции, характеризиращи обществата на т.нар. либерална демокрация. Семействата, отделните общини и обществата като цяло днес живеят в свят, който се отличава не само от света на хората от миналите столетия, но дори и от живота на хората от изминалите няколко десетилетия. Постмодернизмът днес е обхванал ума и сърцето на повечето хора в света, включително на християните. Само допреди пет десетилетия човечеството живееше на основата на културни и морални норми, които днес вече безвъзвратно са изчезнали, някои продължават да изчезват от живота на хората, а други пък ще изчезнат в близкото бъдеще.
Нравствените норми отпреди пет десетилетия
Във връзка с темата за християнското семейство тук ще споменем някои от нравствените норми, отнасящи се към брака и развода, свободата и задълженията, отношенията между половете, професионалния живот на човека и т.н. Нека да разгледаме няколко цитата, посочващи някои черти от живота на хората само отпреди пет десетилетия.
„През 60-те години процентът на извънбрачно родените деца в САЩ сред белите американци е 3%… Бракът бе повсеместна практика и разводът бе рядко явление”, пише авторът (Murrey, 4).1 Подобна е статистиката и за средния европеец, където след опустошенията на Втората световна война семейството съставлява най-сигурната основа за икономическо замогване и семейно благополучие (срв. Judt 242).
„През 1963 г. само 3.5% от американските домакинства са разведени, а 1.6% живеят разделно… Повече от 80% от омъжените жени с малки деца не работят извън дома си,” продължава авторът (Murrey, 4). Подобно е положението на средния европеец през 60-те години (срв. Judt 259, 262).
„Тези широко разпространени ценности в Америка от 60-те години частично се дължат на факта, че американците бяха изключително религиозни хора… а едно изследване на Галъп посочи, че само 1% от американците споделили, че не считат себе си за религиозни,” пише Мъри (Murrey, 6); подобна статистика посочва и Джут (срв. Judt 271, 274).
„През 1963 г. са направени само 18 ареста, на 100 хиляди американци, във връзка със злоупотреба с наркотици,” пише авторът (Murrey, 6). И продължава: „Първото контрацептивно хапче се появи на пазара през 1960 г., след което то се разпространи изключително бързо и се начена „сексуалната революция” – правенето на „секс” без страхове от забременяване” (Murrey, 6).
Още много цитати могат да бъдат приведени, но това не е необходимо: и днес хората, които вече прехвърлят 60-те, все още добре помнят характера на живота отпреди пет десетилетия; авторът на настоящата работа също спада към тази категория хора и добре помни нравствеността на своето поколение. От посоченото по-горе може да се види, че ценностната система на християнските общества (каквито са били европейските и американското) се е основавала върху твърдите основи на семейното огнище, състоящо се от един мъж и една жена (и техните деца), върху признаване на ролята на жената за отглеждането и възпитанието на децата, редките случаи на развод и изключително високата стабилност на семейните отношения, високата (християнска) религиозност на населението, сравнително ниската престъпност (като изключим организираната престъпност, която и преди пет десетилетия е била висока) и сравнително регулираните сексуални отношения./v
Само няколко десетилетия бяха необходими на хората от християнските страни да „забравят” тези ценности и да се преориентират към противоположни нравствени практики: вече не семейното огнище съставлява главната клетка на обществото, съпругата не възпитава децата си, защото и тя работи по 8, 10 и повече часа на ден, разводите са масово явление, религиозността е изключително ниска, употребата на наркотици се превръща в нормална практика, новите възможности за предотвратяване на забременяването и промяната в отношенията между половете (както и редица други причини) промениха из основи сексуалните отношения между двата пола, съвместното жителство между млади хора без да са сключили брак е масовата практика във всички християнски страни.
Защо се промениха тези нравствени норми? В настоящата кратка работа не е възможно да се отговори изчерпателно на този въпрос, но някои главни тенденции могат да бъдат посочени.
Тенденции за промяна на нравствените ценности сред атеисти и сред вярващи
Какво се случи с християнските ценности, с многобройните новозаветни напомняния за мистичната и свята същност на брака („тази тайна е велика, но аз говоря за Христа и за Църквата,” Еф. 5:32), със светостта на отношенията между съпруга и съпругата и техните деца („неповярвал мъж бива осветен от вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена от вярващия мъж… а децата им са свети,” 1Кор. 7:14)? Защо мнозина християни днес загърбиха ценностите на евангелието и се обърнаха към „ценностите” на светското и профанизираното? Защо християните все повече отстъпват от вярата си и я променят, като се опитват да служат едновременно на мамона и на Бога? Когато днес сред атеистите и невярващите наблюдаваме извращенията на нормалното човешко съществуване (разпад на семейството, порочни сексуални практики, висока престъпност, лъжа и лицемерие, изключителен кариеризъм и превръщане на парите във фетиш и т.н.), ние вярващите сме склонни да приемем, че те, като невярващи в Бога, като непознаващи Неговия нравствен закон, съгрешават всекидневно и всекичасно. Но когато наблюдаваме същите явления сред християните, какъв отговор можем да дадем? След като те знаят евангелския нравствен закон и въпреки това съгрешават съзнателно, защо се противят на Бога, Когото те славят в църквите си?
Секуларизация и отстъпление от вярата
На тези въпроси съществуват многобройни отговори, но в краткото ни изложение тук ние ще споменем само два: съвременната секуларизация на човечеството и отстъплението на християните от вярата си под влияние на постмодерните светски тенденции. Историята познава случаите, когато християни отстъпват от вярата си поради изключително жестоките преследвания; някои от преследваните християни сетне се разкайват и се връщат към вярата. Но нали днес не наблюдаваме такива масови и жестоки преследвания срещу християните, които първите три века на християнството ни показват? Защо тогава християните доброволно отстъпват от евангелските нравствени принципи? Със сигурност трябва да има някаква причина за това.
Многобройни са изследванията, които показват, че секуларизацията нито е абстракция, нито е явление, което някой е наложил на света: секуларизацията се заражда в недрата на християнството (срв. McLeod, 16-23), нейната роля се усилва от стремежите на секуларистите, но тази нова роля се приема и от християните (Ibid., 24-26). Идеите на секуларизма и постмодернизма се утвърждават чрез масовото образование и неговата светска ориентация (срв. Thomas at al, 355-357; Gauvreau & Hubert, 175-194), чрез приемане от християните на елементи на светския социален ред на „новото” общество (срв. Gauvreau & Hubert, 3-34), чрез гражданските свободи и подчиняването на религията на закона (срв. Sikkink, 310-353) и чрез още много други светски тенденции, които сетне са възприети и от християните. Нещо повече, често християните са инициатори на промените в обществения живот и предлагат промени и в своите църкви (срв. Bruce 205-218).
Целибатът: решение на въпроса или пречка
Известно е, че светският дух е обхванал не само „християните в света,” но и монашеството, което изпитва същите влиянията на секуларизма и постмодернизма, на каквито са подложени християнските общини като цяло. А промяната в отношението към семейния живот и въобще към сексуалния живот на хората е една от днешните главни промени в живота на постмодерните общества. Мисълта, че целибатът е средството, което позволява на християнина да съсредоточи всички свои личностни и духовни сили върху упражняване на своята вяра и върху грижите за църковната община (а не грижи за семейството), също не намират оправдание в днешно време. Наистина, целибатният живот се счита за добродетел („нежененият се грижи за Господни работи – как да угоди на Господа… а жененият се грижи за световни работи – как да угоди на жената,” казва апостолът в 1Кор. 7:32-33, като настоява, че животът в девство има за цел „благоприлично и постоянно служене на Господа безпрепятствено,” 1 Кор. 7:35), но съвременният живот на монашествуващите показва, че днешното разбиране на целибата съществено е променено, а немалко монаси (включително епископи) са се отдали на хомосексуализъм; това се отнася както към римокатолическото целибатно монашество, свещенство и епископство, така и към православното монашество и епископство.
Апостолът е пределно ясен: „За да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж” (,Кор. 7:2); „бъдете си пак заедно, за да не ви изкушава сатаната поради вашето невъздържание,” продължава той (1Кор. 7: 5). Ето защо целибатът не е решение на въпроса за порочните сексуални практики в днешно време, но същевременно той не е и пречка за правилните отношения между половете, стига придържащите се към целибата да изпълняват повелите на евангелието, на апостолите, на светите отци и на църковното учение, а не да следват греховните наклонности на сърцето си и на телата си.
Упадъкът на християнското семейства засяга всички християнски общини
Упадъкът на християнското семейство не е черта само на общините, принадлежащи към протестантизма и англиканизма (както някои се опитват да твърдят, срв. Holscher, 197-204): той е характерен и за римокатолицизма и за православието. Наистина, римокатолическата църква продължава последователно да отстоява забраната за развод и позволява такъв само в изключително редки случаи, а православната църква го допуска при доказана изневяра от страна на някой от съпрузите, но съвременната практика посочва, че във всяка една страна на Европа процентът на разводите към днешно време е изключително висок. Може да се твърди, че вярващите християни в една страна са примерно 80 или повече процента от населението, но ако процентът на разводите е 50 или повече, то е ясно, че към половината от браковете свършват с развод. Например, твърди се че 82% от руснаците са православни, но ръстът на разводите в Русия е около 65% (срв. данните на http://divorce.com по-долу), т.е. почти всеки втори „православен” брак завършва с развод. Висок е процентът на разводите и в Англия и Уейлз (54%), подобни са и тези за Германия (43%), Холандия (41%), Швейцария (40%) и т.н., т.е. в страните и преди всичко в общините, в които преобладава протестантизмът или англиканизмът.
От друга страна комунистическото наследство също има изключително отрицателно влияние върху отношението към семейството и семейния живот, поради това в почти всички страни от Източна и Централна Европа процентът на разводите също е много висок (Беларус 68%, Латвия 63%, Чехия 61%, Литва 55%, Молдова 52%, Унгария 46% и т.н., срв. данните на http://divorce.com по-долу).
Броят на разводите е твърде показателен на фона на броя на сключените бракове: статистиките от последните няколко десетилетия са повече от тревожни – все по-малко и по-малко млади хора желаят да сключат брак, а онези, които се решават на такава стъпка, го правят все по-късно и по-късно в живота си, най-често след навършването на 30 годишна възраст. България е страната в Европа с най-нисък процент на сключените бракове: само 2.9 сключени брака на хиляда човека (срв. по-долу статистиката на Евростат). България също е страната в Европа с най-нисък процент млади хора в обществото ни (срв. по-долу линка към http://www.scribd.com).
Миграцията в днешно време е изключително интензивна и немалко хора живеят със съзнанието за две култури – собствената и тази на страната, в която са избрали да живеят. А културата на „чуждата страна” понякога е твърде различна от собствената и човек съзнателно или безсъзнателно се нагажда към нея. Това се отнася и за вярващите, когато те попаднат в страна с други християнски практики, различни от тези на „собствената” църква.
Заключение
Краткото изложение ни навежда на мисълта, че тенденциите към упадък на съвременното християнско семейство може да имат последици за човешката цивилизация като цяло. Секуларизмът на страните на либералната демокрация оказва влияние върху всички страни в света и върху огромен брой хора по цялото земно кълбо, които чрез средствата за масово осведомяване и интернет възприемат или подражават на „ценностите” на тези страни, много от които доскоро бяха християнски и които под влияние на светските тенденции на живота отстъпиха от нравствените ценности на близкото минало и повече се стремят да угодят на мамона, а не на Бога. Светските тенденции все повече обхващат ума и сърцето и на вярващите християни, които също се опитват да служат едновременно на двама господари (което, както добре учи евангелието, е невъзможно, срв. Мт. 6:24).
Как иначе можем да разтълкуваме отношението на съвременния християнин, когато той живее църковен живот, но мислите му са съсредоточени върху парите и охолството, сексуалните му отношения, скъпата кола и голямата къща, „приятелите” му, които му носят някакви привилегии или облаги, „благото” на църквата, което също се разбира като някаква привилегия или облага за самия него или за неговото обкръжение. Не всички християни правят това, както и не трябва да мислим, че е нужно да се отървем от парите, колата, къщата, приятелите (мними и истински), за да бъдем истински последователи Христови. Но в днешните условия невинаги християните могат да направят разлика между евангелската нравственост и нравствеността на този свят; в богословски термини ние знаем каква е тя, но в църковния си живот и в живота си като граждани на обществото „забравяме” учението и опита на предишните поколения християни и се поддаваме на светското и преходното. Някои вярващи с лека ръка изоставят и семейното огнище в търсенето на друга, по-близка до душата им „връзка” или пък, както вече се случва в някои християнски общини – в търсенето на друга „сродна” душа от същия пол.
Но Църквата е изградена на Камъка и портите адови няма да ѝ надделеят, затова и вярващите, които стоят на Неговата твърда основа, няма да се отклонят от Истината и няма да се съблазнят от никое светско изкушение, а ще устояват в християнския брак, помнейки, че „бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог” (Евр. 13:4).
Всички права запазени © 2014. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
editor@center-religiousfreedom.com
Д-р Валентин Кожухаров е преподавател-богослов и мисионер. Спомага за диалога между православни и неправославни. Преподавал е в православния богословски факултет на Великотърновския университет и в руски православен институт в Москва. Работил в Отдела за религиозно образование и катехизация на Московската Патриаршия. От 2009 г. е лектор на свободна практика и преподавател по християнско образование и мисиология в Института по мисиология за централна и източна Европа в Хайлигенкройц, Австрия и в богословски колежи във Великобритания. Ръководител е на докторанти и член на изпитна комисия по мисиология.
