{loadposition user11}
Докога новоизлюпени политици и жени-политици ще “откриват топлата вода” в сферата на най-съкровената част от човешката личност и общество, свободата да вярваш и да се покланяш на Бога, просто защото провидението е допуснало да попаднат във властта? Разбира се, нямам отговор на този риторичен въпрос. “Атака” и Цвета Георгиева от Варна промоцираха идеята за нов закон за вероизповеданията. Но преди да коментирам казаното от депутатката в телевизионно предаване ще посоча, че тяхната инициатива доказва за пореден път споделяното от години мое мнение:
Закон за вероизповеданията не трябва да има.
Не само не трябва да се приема нов закон за вероизповеданията, а досега действащият трябва да се отмени. Църквите следва да се регистрират, ако искат, като всички други нестопански организации по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Без никакви изисквания и никакви ограничения. В една такава постановка може да остане Дирекция „Вероизповедания” като консултативно-информационна държавна агенция, която да изпълнява функциите на държавата по чл. 37, ал. 1, изр. 2 от конституцията.
Важна, но не единствена причина, за това мое виждане е, че ако няма такъв закон няма да има какво да се променя и опити да се пренаписва. Пренаписването на закони от всяка нова власт е не само нарушение на основни принципи на цивилизованото законотворчество, но стресира цялата общественост с фанатизма на хора, които се отличават с арогантността си и най-вече с неграмотното си отношение към темата за вярата и духовността.
Да не бъдем голословни, а да анализираме няколко от бисерите на народната представителка изказани в гореспоменатото предаване.
Нови, неизвестни досега правни понятия
Г-жа Георгиева заяви, че вероизповеданията, които тя не одобрява трябва да се „дерегистрират”. Такъв термин не съществува в правото. Има термин „прекратяване на юридическото лице”, по определени причини, изброени в закона. (Ако приемем, че този пропуск е плод на незнанието на народната представителка от „Атака”, въпросът е защо в такъв случай тя пише закони?)
Вяра само в нарочни храмове
Г-жа Георгиева твърди, че не трябвало да се събират вероизповеданията в апартаменти, а в храмове. Този тип мислене, веднага изравнява Георгиева и партията, която представлява, с най-репресивните по отношение на религията режими в европейската зона – Беларус и Азербайджан. Тоест, аз не мога в собствения си дом, който по конституция е неприкосновен, да си мисля за Бога и да си чета Библията с двама или трима приятели?
За сведение на г-жа Георгиева събранията на закрито без разрешение от властите са фундаментално човешко и политическо право, записано в конституцията (Чл. 43, ал. 3). Дали се събирам да празнувам рожден ден с приятели, да пия ракия или да се моля на Бога не влиза въобще в работата на нито на държавата и нейните чиновници, нито на „Атака” и нейната депутатка. Щом съм в частна сграда, още повече личното ми жилище, било то под наем, в хотел, общежитие или собствено – държавата и нейните органи нямат право да пристъпват без изричното ми разрешение или със заповед от прокурора. Зад поведението на Цвета Георгиева прозира нагъл опит за контрол и бъркане в работите на хората и не само над вярващите, но над всички. И то в работи, които държавата не може да се интересува. Забранено й е от ЕКПЧ и българската конституция – религиозната вяра и нейното практикуване.
Законодателно установяване на монолитна държавна религия-идеология
„Ще им го отнемем (правото на вярващи да се сдружават ако са 300 души – б.м.) надявам се..тези вероизповедания целят отклоняване на вярващите от българската православна църква и от традиционната за България религия”.
Тук в прав текст представителката на законодателната власт пропагандира срещу конституционно установения строй в Република България. Чл. 11, ал. 2 от конституцията на страната гласи, че не може да се установява единна държавна идеология, по аргумент на по-силното основание – и религия.
Освен това свободата на проповядване на своята вяра и критикуване на вярата на другия е част от свободата на религия и свободата на словото въобще. Така че, ако вероизповеданията се опитват да отклонят хора от българската православна църква, това е част от свободата, за която г-жа Георгиева явно няма категории. Ако нейната любима православна църква е наистина толкова традиционна и толкова част от българският дух и култура, то тя няма защо да се притеснява от разни секти, срещу които духовният исполин, православие ще се справи без проблем. Но явно тя не е сигурна, че институцията на Максим е достатъчно авторитетна и автентична за българите и българщината, ако иска да отстрани всяка конкуренция и обмен на идеи със силата на закон.
Единна вяра, в светлото социалистическо бъдеще или в държавно одобрена църковна институция е недопустима, ако българското политическо устройство следва да остане такова, каквото е в момента. Освен, разбира се ако по някакъв свръхестествен начин всички станат изведнъж и вкупом убедени вътрешно, че имат нужда от институцията на Максим. Но това трябва да стане именно вътрешно, а не чрез държавна демагогия (като при комунизма – 99% гласове за партията-майка) нито чрез държавна принуда. Но това или не е ясно на Цвета Георгиева и мислещите като нея или тя и другарите й се заблуждават, че безпрепятствено ще наложат чрез закон единомислие сред народа.
…
В свободните демократични общества държавата не наказва хората за техните мисли и убеждения. Дори и когато тези убеждения са изказани публично, или пък когато тези убеждения не се харесват на управляващите. Не подлежат на ограничение и хората, които са решили да се сдружават на база на своите виждания. Убежденията не са престъпление, както и свободата на словото да проповядваш религия не е престъпление. Държавата трябва да наказва за престъпни действия, а не за светоглед и убеждения. Вярата в Бога не е престъпно действие.
Освен това, (за кой ли път?) следва да напомним на г-жа Георгиева и хората поддържащи нейната позиция, че регистрацията НЕ Е държавното разрешително за дадена вяра. Държавата не може да се меси в богословието и съвестта на хората, и чрез някаква регистрация пред изпълнителна или дори съдебна власт, да казва чия вяра е добра и чия лоша. Държавата може да наказва само за действия, и то такива, описани в нарочен закон, който дефинира тези действия като престъпления. Този закон се казва „Наказателен кодекс”. За проповядването на убеждения също не се налага наказание.
Вяра в Бог = алкохолизъм
Депутатката от „Атака” в предаването също призова религията да се третира като вредна за подрастващите, също като продажбата на алкохол (ако не е тяхната религия, естествено). Според нея ще трябва да се променят входовете на училищата, за да не зърнат случайно подрастващите ученици, зомбирани от държавното образование, някой вярващ или някой религиозен символ. За по-ленински подход и най-твърдите привърженици на БКП не могат и да мечтаят. За сравнение:
Ленинистите (са за – б.м.) революционната класова борба против религията, борба, неизбежно преминаваща в преследване. Много пъти се подчертава, че борбата против религията не е научна, както смятат просветителите, а е класова. (Н. Бердяев, „Комунизмът и християнството”, от Извори и смисъл на руския комунизъм, 1994)
Признаваме, че Георигева призовава за борба срещу религията и свободата на религията, в името на религията. Няма ли парадокс тук? Той се състои в това, че Георгиева, не е пастор, проповедник, свещеник, равин или имам. Тя е представител на държавата, на законодателната власт. Нейната идентификация с „православната църква” като официална вяра и срещу всички други вероизповедания веднага превръща православието в държавна идеология. Така държавата на практика обсебва православието за своя идеология, и всяка друга идеология остава извън одобрението на държавата. В нашия случай с Цвета Георгиева и „Атака” – извън одобрението на закона.
Налице имаме опит за мълчалива отмяна на конституционния ред в България. Чл. 11 ал. 2 забранява установяването на държавна а политическа партия или идеология. В гореспоменатият контекст „Атака” се опитва да установи православието като такава. В този смисъл православието престава да бъде вече само вяра. То става идеология за налагане на държавната воля. В най-добрия случай Атака и Георгиева използват религията за политически цели, поведение забранено от чл. 13,
Отново регистрацията като средство за духовен контрол
В свободните страни регистрацията на юридически лица има една цел – да помогне за улесняване на сдружението в неговото участия в „гражданския оборот”. Под граждански оборот се има предвид сключването на сделки – за наем, за откриване на банкова сметка, за покупка на пиано за църковния хор и т.н.
В тираничните режими регистрацията има за цел да подложи на тормоз и да контролира вяра и идеологии, които поставят под въпрос абсолютната власт на взелите властта. Що е тогава „регистрацията”, ако не е легитимиране на моите убеждения пред държавата и обществото? На чиновника ли трябва да давам отчет за това в кого и в какво вярвам? Бюрократът и такива като г-жа Георгиева ли ще сложат печат на одобрение върху съвестта ми, за делото, което всъщност Христос извърши за мен и върху Библията ми, с която се идентифицирам? Но точно този абсурд, предложен от партия „Атака”, подкрепена то бившият служител на комунистическата ДС, министър Димитров, ще стане законодателна реалност. За християните трябва да е ясно, че ние въпреки, че сме призовани да спазваме светските закони, да плащаме данъци, не можем да се покланяме на държавния идол. Вярващият човек не може да приеме хомот на съвсетта и убежденията си идващи от държавната бюрокрация.
„Ще забраним всичко ще е забранявано по света”
Горе-долу това е още една от брилянтните идеи на Георгиева. За сравнение в „империалистическа” Америка, за регистрацията на църква трябва да направите следното. Да попълните учредителен акт за създаване на нестопанска организация. Достатъчно е да сте един, но може и двама. Да сложите наименование, срок и представител име и адрес, за кореспонденция от страна на щата и данъчните. Плащате между 20 и 30 долара такса, зависи от щата и пращате учредителния акт по пощата на съответния департамент (министерство). Там го преглеждат за нужния минимум изисквания и ви го връщат, пак по пощата.
А пък ако сте нестопанска организация, която е църква или религиозна такава, имате право на данъчни облекчения. И това е. Не ви преглеждат дори устава, просто в даден момент трябва да го приемете и да си го държите в архивите на регистрирания адрес на организацията. Учредителите, та дори и директора на организацията, могат дори да не живеят в щата, в който е направена регистрацията. Нужно ли е да уточнявам, че в САЩ няма закон за вероизповеданията, който да определя минимума вярващи, които да вярват заедно? Но Щатите пък нямат щастието да имат традиционна религия като православието, което да е крепило американската държава и национален дух в кратката им, но успешна история. Нито пък са имали от друга страна държава, която да търси любима религия, която да осинови за политически натиск над обществото.
Контрол над съвестта – национална политическа философия
Иронията на страна. Нивото на предложението на Георгиева е много, много ниско. И защо е важно сравнението с американската държавна система и нейното отношение към религията? Защото в това сравнение изпъква политическата философия, която движи българската държавна власт, власт, доказано не в състояние да се справи с предизвикателствата на демократичното управление, и политическата философия на една определено адмирирана, макар и не съвършена, система на държавно управление – американската.
Разликата е в това, че в Америка държавата не е считана за източник на правата на гражданите и хората под юрисдикцията на тази държава.
В скорошно дело пред американските съдилища, спечелено от юридическата фирма за свобода на религията „Бекет”, последната успя да спечели срещу анти-религиозен гражданин, който изискал от съда да се отмени „Бог” от клетвата за вярност, често произнасяна в училищата. Аргументите на „Бекет”? Споменаването на фразата „една нация пред Бога” първо не е задължително, както и самата клетва. На второ място това обръщение към Бога произтича от „американската политическа философия, в която споменаването на Бог говори за това, че не държавата дава правата и достойнството на хората, а те произтичат от друг, независим и по-висшестоящ източник. Това е теорията за естествените права. Тоест, справедливостта и правата на хората не произхождат от държавния глава или чиновник, а от Всемогъщия Управител, който е над всичко и всички.
Така вярата в Бога тук има политически оттенък, с който мнозина вярващи не биха били съгласни. Но в същото време този политически оттенък на Божието име води до стесняване на тоталитарното виждане за майката-държава. Виждане, което е в основата пък на българската и абсолютистко-тоталитарна политическа философия – „държавата това съм аз, щом съм във властта” и „държавата над всичко”. Дори и над вярата и съвестта на хората.
При тези дълбоки корени на незачитане на основната човешка свобода – свободата да вярваш в Бог и да му се покланяш без намеса от светската управа –едва ли на територията под юрисдикцията на българската държава скоро ще угасне ревностния плам да се въвеждат ограничения за хората с религиозни убеждения. Въпросът е как ще реагират хората, които са пряко засегнати – като уплашени балансьори на статуквото или със законното искане за радикален отказ на държавата от контрол над правото на хората да вярват в Бога и да му се покланят.
Всчики права запазени (с) 2009 г.
Статията може да се препечатва и разпространява само след изрично разрешение.
Адв. д-р Виктор Костов е издател на онлайн списанието за свобода на религията, съвестта и словото и отношенията религия-държава, Свобода за всеки.
