{loadposition user10}
Редакционна статия
Фундаментът е основата на нещо. Свободата на религия е фундаментално, основно право, във всяко модерно и свободно общество. Защо това е така?
Фундаменталността на правото на свобода на религия се състои в простия факт на човешкото битие, че вярата е свързана с ценностите, които имат най-дълбок смисъл в човешката душа. Това, в което вярваме определя нашето поведение и това, кои сме всъщност.
Оттук – имаме нужда не само да вярваме, но и да споделим вярата си с други хора, да я публикуваме и разпространяваме, да се събираме със съмишленици и да дискутираме убежденията си; да се опитваме да обърнем към своята вяра, посредством убеждението и словото, други хора, които не споделят вярата ни, и, в крайна сметка, имаме право да променяме вярата си.
Социалният, вътрешният и семейният живот в обществото също са белязани от убежденията ни. Свободата на религията ни гарантира, че можем да организираме мероприятия и сдружения на базата на убежденията си, да изготвяме социални и образователни заведения, които да отговарят на убежденията ни, както и да отглеждаме, възпитаваме и образоваме децата си съгласно тях.
За да са истински и приложими в живота свободата на убеждения и религията предпоставят нуждата от свобода на словото, на събранията, на сдружаването, на изразяването на мнение, на разпространяването на информация. Всички тези основни човешки и политически права са пряко свързани с правото на убеждение по съвест, с правото на религия и нейното практикуване. Те са част от свободата на религия и свободата на съвестта, те съществуват за да помогнат в изразяването на свободата на религиозни вярвания. Дори политическите убеждения, които най-често са обект на защита от основните човешки и конституционни права, са плод на морала и ценностната система, която определя съвестта и вярата на политиците. Тази взаимовръзка прави свободата на религия комплексно и фундаментално право, изваждането на което изсред тухлите на бавния строеж на свободно общество би срутило сградата отново до мрака на тиранията.
В настоящия брой на изданието ще прочетете четири различни гледни точки. Всяка от тях търси да опише защо свободата на съвестта има решаваща роля като фундамент в свободното и демократично общество.
Атанас Кръстев пише за това как правото, доколкото представлява позитивистична, затворена система, в която източник на нормата е самата правна система, не може да даде отговор на въпроса дали и защо свободата на религия е фундаментална свобода. В същото време, авторът не ни оставя без отговор. Доний Донев представя логични и завладяващи аргументи, за това как християнското послание и надеждата за идващото Божие Царство е в основата на свободата на църквата. Църквата е призвана да създава контра-култура на свободата в общество белязано от склонност към потисничество, заблуди и диктатура.
Емил Коен разглежда социалният ефект от свободата на съвестта и религията, след като дава ясна аргументация за стагнацията на общества, в които свободата на религия е потискана или отхвърляна. Филип Димитров представя политическо и теологическо разсъждение за нелогичността на политическата страст, която лесно се маскира под широко приети религиозни символи в България.
Всеки един от тези автори, по свой, и в същото време универсален за свободомислещия човек начин, ни води към по-пълното разбиране на простата истина – свободата е желана, свободата е нужна на всеки.
Забележително е, че всички автори в този брой, независимо един от друг, в статиите си отбелязват държавната репресия срещу свободата на религията, извършена миналата година от прокуратурата през юли 2004 година. Това единодушие, несъмнено, е плод на раната, която разправата от миналото лято е оставила в умовете и сърцата и върху надеждата България да бъде свободна страна. Държавната акция беше извършена срещу православни вярващи – синодът воден от Инокентий и техни последователи. Двеста храма бяха насилствено отнети от владение на този синод и предадени на фракцията поддържана от правителството и държавното управление в България. Това “разрешение на проблема” бе извършено в нарушение на конституцията и на Европейската Конвенция и правилата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на която организация през същата тази година България беше председател. Нарушени бяха и елементарния здрав разум и зачитане на достойнството на хората.
Коравосърдечието и безпардонността, с която прокурорската държавна институция реши “проблема с разцеплението в българската православна църква” бе шокиращо. За съжаление то шокира само тези, които се надяваха, че с процеса на цивилизоване с посока – Европа, българската държавна институционалност е придобила респект за свободата и човешките права. За циниците и за бюрократите -изпълнители на необмислени и вредни наредби, тази акция беше нещо нормално – част от българската действителност, в която дебатите все още се решават по сталински. От рода на “има разцепление – има проблем; няма различно мнение -няма разцепление – няма проблем”. Идва държавата и въвежда “единство”.
Правото на свобода на съвестта и свобода на вярата може да бъде отнето. Самата вяра и човешката съвест, обаче, няма как да бъдат отнети. В Евангелието от Йоан Исус Христос каза: “Ако пребъдете в Моето учение, ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”. Исус не ограничи свободата до гаранциите, които дадена политическа система или човешки обществен строй може да предостави, било то и най-демократичното общество. Свободата на религия, в нейния политически аспект, може да бъде отнета – свободата на човешката душа да познава Бог и истината – не.
Но все пак, защо да не се възползваме от закона и прохождащите принципи на гражданското общество, които казват, че толерантността към вярата, и към достойнството и избора на другия, е добро нещо? Когато фундаментът е добър, то и построеното върху него няма да се разпадне.
Мненията си изпращайте на електроннен адрес:
editor@center-religiousfreedom.com
или на адрес: София 1164 п.к. 81.
Възможно е да публикуваме някои от писмата ви или части от тях.
