Общоизвестен факт е, че в началото на всяка пролет, особено с наближаването на Тодоровден (когато и да се падне той) и на месец март, българинът масово е приканван да се върне към езичеството на дедите си. Не че медиите и държавата открито и насила ни карат да бъдем езичници, но цялата обстановка в страната през този период, съзнателно създавана от различни институции и обществени групи от най-различен характер, просто ни тика към езичеството. Мартеници, амулети, кукерски изяви и всякакъв вид „народни“ приумици заливат площади, гори и поляни и дори влизат в собствените ни къщи. И всичко това се прави, та да се прогонел студа (сиреч, студът да отстъпи и да даде място на пролетта) и годината да е успешна и берекетът да е голям.
Но че стари езически поверия се смесват с християнски мотиви – това никого не смущава, пък и мнозина въобще не могат и да знаят кои са християнските елементи на дадено празнуване, защото те дотолкова са изопачени, че са се превърнали в своята противоположност. „Кушии и коне: Отбелязваме Тодоровден,“ това са заглавия от вестниците на днешния Тодоровден, който тази година се пада тази събота 4 март. Разбира се, медиите споменават, че кушиите, кукерските танци и т.н. се свързват с християнски събития, с началото на великите пости и с деня на Теодор Тирон – светеца, който се противопоставил на императора-отстъпник от християнството и утвърждавал християните в истинската вяра в Христос, но това е само мимоходом, много по-важно за българите е да знаят къде какво се провежда по това време на годината и по какъв начин злото ще бъде изгонено, а плодородието и успехът осигурени.
Статия, озаглавена „Близо 800 кукери гониха зимата и злото в Стара Загора“ започва така: „Навръх Тодоровден Стара Загора посрещна кукери, бабугери, арапи и разни други страшилища, които гониха зимата и злото, за да дадат начало на пролетта.“ Това е само едно заглавие, но подобни може да се намерят в достатъчно количество. Споменавам Стара Загора, защото градът се слави като пазител на българското и традиционното и същевременно като „ограничител“ на правата и свободите на българите („Свобода за всеки“ на няколко пъти писа по повод на нарушенията на конституцията от страна на старозагорските общински власти), макар тази община да има претенцията да е център на вселената (вж. статията на „Свобода за всеки“). Кое е българското и традиционното, което трябва да се пази у народа ни? Ами кукерските танци, мартениците, амулетите и т.н. За християнство въобще не може и дума да става. А ако и да става, то ще е между другото.
Пристигат на 1 март българи и чужденци на летището и ги посрещат деца с мартеници, които биват подарявани на всеки новопристигнал пътник. И чужденците разпитват: какво е това, какво е значението му, защо България така тачи мартениците и т.н. По-просветените пътници може би са прочели някъде, че България е християнска страна, но още тук на летището на практика разбират, че мартеницата и „народните“ обичаи в действителност са вярата на българина, а не вярата в Христос. Как иначе да тълкуваме всички тези призиви из цялата страна на 1 март всеки да се окичи с мартеница и като свърши месеца да я закачи на някое цъфнало дърво за собствен късмет и щастие и за плодородие.
А я опитайте да подарите кръстче на пристигащите – веднага ще ви глобят, а може и да ви арестуват. Защото нямате право да внушавате вярата си на други. А езическите си обичаи и вярвания – моля, няма никакъв проблем! Даже колкото повече езичество съдържа един празник, обряд или ритуал, и колкото по-малко християнство в него има – толкова по-добре. Или пък: опитайте да кажете на другите, че една искрена молитва към Бога ще донесе много повече успех, плодородие и добруване на народа – не само че никой няма да ви повярва, но и със сигурност ще ви кажат: бабини деветини, лозето не ще молитва, а мотика. И ще ви дадат примери от българската история, които „потвърждават“ колко голяма била ролята на „народните“ обичаи, магиите, „тайните“ ритуали и т.н. за добруването на народа и на отделните региони на страната.
Как иначе да разбираме устойчивостта на тези „народни“ обичаи, които в днешно време чрез медиите все повече завладяват ума и сърцето на българина. Днес всеки може да разбере кои са кукерите и че те са „наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари,“ и че „кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година.“ А допреди няколко десетилетия, пък да не говорим за столетия, твърде малцина са знаели какво е това кукер. А виж, дервиши и джамалари мнозина са знаели кои са.
През ноември медиите у нас, а също така мнозина християни, говорят какво ли не за „западния“ хелоуийн – доколко той е сатанински и нехристиянски, а видите ли, мартениците, кукерите, амулетите и всякакви други езически атрибути, обичаи и ритуали – те са си „народни“ и „български“ и тях трябва да ги уважаваме.
Жалко е да видим доколко в съзнанието на „модерния“ българин, който уж твърди, че е християнин, са се размили езическите и християнските понятия – до такава степен, че за него е все едно дали му говорите за езическа магия или за християнски смисъл на дадено конкретно действие. Да не говорим, че понякога и самите християни, особено православните, и в личния си църковен живот смесват „народни“ езически обичаи с практикуването на християнската си вяра. И докато езическият „натиск“ върху ума и сърцето на българина продължава, то броят на вярващите християни у нас ще продължава да намалява (освен по други причини, разбира се). Докато на християните не се позволява открито да проповядват вярата си на другите, немалко българи ще продължават да тънат в езически заблуди. Ето защо държава, медии, институции, обществени сдружения и групи първо да бъдат загрижени за християнството у нас, а отделните езически заблуди да оставят на онези, които все още не са се отървали от тях, а не да виждаме как държавни органи, медии и всякакви сдружения масово разпространяват и изтъкват „народния“ и „българския“ характер на тези антихристиянски обичаи и заблуди, а когато някоя християнска организация пожелае да сподели вярата си с другите, тя да бъде преследвана чрез законни и недотам законни средства, дори стигащи до противоконституционни решения и действия.
Не знам докога ще продължаваме с езичеството у нас, но знам, че Бог е верен на Себе Си и ни казва, че мнозина са призвани, но малцина са избрани. При това под „избрани“ не разбирам само фаталисткото богословие на Божието избраничество, но също така нашата собствена вяра, която да потвърди, че сме сред Божиите избраници. А вяра и езичество не могат да съществуват заедно: или изоставяме едното и прегръщаме другото или пък продължаваме да живеем в заблуда, дори и да си мислим, че сме християни.
