Равенство и дискриминация: европейското и църковното разбиране за правата на някои обществени групи

{loadposition user10}

Уводни бележки

Различните мнения относно равенството и дискриминацията, според както те са разбирани от светските държавни структури и от християнството, са въпрос сложен и нееднозначен. Сложността произтича от изключително широкия спектър на отношения, които въпросите на равенството и дискриминацията предполагат, а нееднозначността произтича от нееднаквото разбиране на терминологията и практиката, стояща зад двата термина, от страна на държавата и на християните. Тук правим опит в най-общ план накратко да разкрием светското виждане за равенството и дискриминацията и разбирането за тях от страна на християнството, като посочваме един пример във връзка с най-последното развитие на въпроса за усилията на евроструктурите за налагане на страните-членки на евросъюза на законови и други нормативни мерки за спазване на правата и ограничаване на дискриминацията срещу т. нар. ЛГБТИ лица – лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните.

Различните мнения относно равенството и дискриминацията, според както те са разбирани от светските държавни структури и от християнството, са въпрос сложен и нееднозначен. Сложността произтича от изключително широкия спектър на отношения, които въпросите на равенството и дискриминацията предполагат, а нееднозначността произтича от нееднаквото разбиране на терминологията и практиката, стояща зад двата термина, от страна на държавата и на християните. Тук правим опит в най-общ план накратко да разкрием светското виждане за равенството и дискриминацията и разбирането за тях от страна на християнството, като посочваме един пример във връзка с най-последното развитие на въпроса за усилията на евроструктурите за налагане на страните-членки на евросъюза на законови и други нормативни мерки за спазване на правата и ограничаване на дискриминацията срещу т. нар. ЛГБТИ лица – лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните.

1. Равенство и дискриминация в светското законодателство

„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.” Това добре познато твърдение на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 1948 година, с което тя начева, и до днес лежи в основата на обществените отношения на т. нар. развити страни, които чрез структурите на ООН го направиха достояние на законодателството и на повечето страни по света. Свободата на хората и тяхното равенството по достойнство и права по този начин са провъзгласени за необходима цел на всяко обществено устройство, към която трябва да се стремят всички общества в света, поради което и декларацията е наречена универсална: предпоставката е, че тя определя същности черти, характеризиращи всяко човешко същество, и поради това тези черти имат всеобщ характер.

Същата декларация упоменава и необходимостта от забрана на дискриминацията срещу хората по отношение на една или друга страна на обществения живот. Член 7 определя, че всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на еднаква закрила от закона и че те имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща декларацията, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация. И за втори път думата дискриминация се упоменава в член 23, който определя, че всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение за равен труд. Декларацията не описва други случаи на дискриминация, освен посочените.

Общественото развитие през последните няколко десетилетия посочва на законодателите и други случаи, при които отделни хора могат да бъдат обект на нарушаване на права и на случаи на дискриминация и това подтиква международните структури да приемат законоположения, ограничаващи или премахващи конкретните видове нарушения. С особена сила подобно законотворчество е характерно за Европейския съюз и неговия парламент, чиито определения се предлагат (или налагат, в зависимост от силата и обществената значимост на конкретната предлагана мярка) на държавите-членки за приемане и от местните парламенти, с което националното законодателство се изравнява (или почти се изравнява) с това на общоевропейската законодателна система.

Съществуват многобройни общоевропейски документи, засягащи въпросите на правата, свободите и случаите на дискриминация и тук не е възможно всички те да бъдат описани или анализирани.По-същественото за тях е да се спомене, че те всички целят постигането на една цел на човешкото развитие на всички хора по земята – създаването на общества, в които всички хора да могат да упражняват своите свободи и права при минимум (или никаква) дискриминация, тъй че всички хора да постигнат степента на достойнство, с която трябва да се характеризира всяко общество, в което отношенията между хората се основават върху духа на братство и взаимопомощ. Цел колкото благородна, толкова и утопична, тъй като в своите идеалистически стремежи европейските законотворци изключват разбиранията на религиите за това що е човекът и каква е целта на неговия живот.

Формулирането на подобна непостижима цел изглежда още по-учудващ факт, като се има предвид, че от 1948 г. насам повечето законотворчески инициативи на европейските структури се основават на християнските разбирания за справедливото и несправедливото, за равенството и неравенството, за богатството и бедността, за господарството и робството и т.н. Християнската култура на европейските идеолози от последните десетилетия им дава идеята за постигането на Христовия идеал за справедливост, равенство, братство, общност на живота и интересите и т.н., но без самия Христос и без учението Му, което християните следват. Светските идеолози изземват идеите и сами ги интерпретират и, като застават на мястото на Христос, се опитват чрез законодателството да създадат онова, което Христос учи, че може да бъде създадено чрез вярата, надеждата и любовта към Бога и към Неговите люде.

2. Равенство и неравенство в Божието домостроителство според християнското учение

Християнството еднозначно определя що е човекът и какво е обществото, състоящо се от човеци: човекът е създаден по Божи образ и по Божие подобие (срв. Бит. 1:26), той получава от Бога заповеди, които не трябва да престъпва (срв. Бит. 2:16-17), но които, веднъж престъпени, го отдалечават от Бога и така природата му се изменя: от първоначално замислената праведност и святост тя става егоистична, несправедлива, „търсеща своето” (срв. Филип. 2:21, 1Кор. 13:5) и в крайна сметка остава подчинена на греха. По този начин и обществото от такива човеци е несправедливо и греховно. Бог дори в даден момент от човешката история, чрез потопа, иска да прекрати беззаконието, но Неговата милост и щедрост Го карат да продължи човешкия род и чрез Ной и неговите синове този род отново да получи възможност за оправдание и може би подобряване на неговата природа. Едва с идването на Спасителя и възвестяването на Благата вест човек получава истинска възможност да създаде общество на братя и сестри, които с „едно сърце и една душа” действително биха могли да живеят в общество на равенството и общността на всичко придобито в него (срв. Деян. 4:32).

Но човекът отново упорито не желае да следва своя Създател и отново обществата от човеци са общества на неравенството, разделението, враждите и противоборството. Макар и да е дал на човека свободата сам да определя мислите и постъпките си, Бог вижда, че човешкото сърце продължава да Му се противи, поради което Той дава нравствен закон и повелява той да бъде изпълняван (както десетте Божи заповеди и другите наредби на Стария завет, така и блаженствата и другите евангелски заповеди на Новия завет). Неизпълнението на нравствения закон неминуемо води до наказание, а изпълнението му предполага награда и прослава. Историята ни показва, че има хора, които упорито отхвърлят този закон, и хора, които го приемат и го изпълняват. Дори само по този признак Свещеното писание ни посочва неравенството между хората, което произтича от тях самите и отношението им към Бога и Неговия нравствен закон. Т.е. хората не се раждат в неравенство, а го придобиват в живота си чрез изпълнението или отхвърлянето на закона на любовта.

Същевременно християнството ни посочва и факта, че неравенството може да бъде преодолявано, макар и не премахвано. Не върши срещу другите онова, което не искаш да вършат и срещу теб (срв. Деян. 15:29) и така чрез общото зачитане на свободи и права се дава възможност на хората да хармонизират отношенията помежду си. Ако всеки, който иска да бъде големец, се постави на мястото на слугата, или дори стане слуга на другите (срв. Мк. 10:43), тогава между хората ще има много по-голямо разбиране и съчувствие. Тъкмо неравенството между хората може да бъде предпоставка за показването на разбиране и на съчувствие, защото ако всички бяха равни и еднакви, то как щеше да се степенува обичта, разбирането, състраданието? Ако обичате ония, които вас обичат, каква ви е наградата, пита евангелистът (срв. Мт. 5:46). Обичта обаче има нравствени измерения, които отнасят човека към Бога, а не само човека към човека: „и грешниците обичат ония, които тях обичат,” та ако и вие обичате онези, които ви обичат, каква награда получавате от това, отново задава въпрос евангелистът (срв. Лк. 6:32). Нравствените измерения на обичта, според както Бог я определя, са свързани с греховното състояние на човека и с неговото спасение, а удовлетворението и ползата, които човек се стреми да даде на другите, служат за тяхното избавление: обичта може да бъде обич по вяра (срв. Тит 3:15), а търсенето на полза за другите има за цел тяхното спасение (срв. 1Кор. 10:33).

Апостолът прекрасно е описал неравенството като предпоставка за равенство, различието като основание за хармония и съгласуваност, като посочва отделните части на тялото, които заедно „работят” за тялото и където ни един негов член не може да каже, че е по-важен от другите телесни членове (срв. 1Кор. 12:14-26). Така и християнството учи, че хората, според различните дадени им от Бога дарби, са различни и те заедно допринасят за благото на обществото, състоящо се от различни хора. Ап. Павел посочва, че Бог дава различни дарби на различните хора и че човек трябва да упражнява професията си, а не нещо друго, което не му е дадено (срв. 1Кор. 12:28-30). И макар човеците да са различни и всеки един да има своето призвание, те всички трябва да показват ревност за по-добри дела, както сочи апостолът: „Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен” (1Кор. 12:31).

Следователно различието и неравенството и стремежът за преодоляването им имат нравствени, а не чисто биологически или природни основания. А нравственият закон произтича от Бога и само според Неговите определения човек го изпълнява или се отклонява от него. Не може да съществува нравствен закон, изработен от човеци, където критерият за нравствеността (т.е. Бог) да отсъства – човечеството само по себе си не може да бъде критерий за нравствеността.

Понятно е, че думата дискриминация е нова, и в Свещеното Писание тя не се среща, но в действителност за пренебрегване и за онеправдаване в Писанието се говори нашироко, поради което в него могат да се намерят многобройни примери на неуважение и незачитане. Притесняването на сиромаха се схваща като хула срещу Твореца (срв. Притч. 14:31), зидарите пренебрегват камъка, който обаче сетне става глава на ъгъла (срв. Деян. 4:11), поканените на сватба пренебрегват поканата на Царя и Той в крайна сметка Сам Си избира Свои люде, като оповестява истината, че мнозина са звани, а малцина избрани (срв. Мт. 22:5-14), апостолите спорят и се надпреварват да докажат кой от тях ще бъде по-голям в царството небесно и е необходимо Христос да постави едно дете сред тях и да ги засрами (срв. Мт. 18:1-4), книжниците и фарисеите затварят царството небесно пред човеците и нито те самите влизат в него, нито позволяват на друг да влезе (срв. Мт. 23:13).

3. Европейският парламент за спазване правата и ограничаване на дискриминацията на някои обществени групи

Разбирането за свободите, правата и ограничаването на дискриминацията в днешно време взема изключително опасна насока, защото то е свързано с разбирането за нравствените ценности на човечеството – такива, каквито то е приемало и практикувало в продължение на много векове и хилядолетия. Става въпрос за правата на т.нар. ЛГБТИ лица. Приетият от европарламента на 4 февруари 2014 г. доклад, озаглавен „Относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност”¹ настоява за спазване правата на посочената група лица и за премахване на всякаква дискриминация срещу тях по отношение на трудовата заетост (т. В), образованието (т. Г), здравеопазването (т. Д), достъпа до стоки и услуги (т. Е), гражданството, семейството и свободното движение (т. З), свободата на събранията и на изразяване на мнение (т. И) и убежище (т. К), а също така премахване на изказвания и престъпления на основата на омраза срещу една или друга обществена група (вж. текста на доклада по посочената по-долу интернет-препратка).

Този доклад се появява не изведнъж, а като резултат от дейността на различни европейски структури и на различни обществени сдружения и приемането на редица нормативни мерки от страна на евросъюза. Още договорът за основаването на Европейския съюз от 1992 г.² визира въпросите на правата и на дискриминирането, следват брюкселското „Предложение за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация” от 2008 г.³, анализа на Агенцията за основни човешки права⁴ от 2010 г., озаглавен „Хомофобията, трансфобията и дискриминацията на основата на сексуална ориентация и полова идентичност”⁵, Европейската харта на основните човешки права⁶ и Препоръката от 2010 г., озаглавена „За мерките, насочени срещу дискриминацията на основата на сексуална ориентация и полова идентичност”⁷, резолюцията на европарламента от 14 март 2013 г., озаглавена „За засилване на борбата срещу расизма, ксенофобията и престъпленията поради омраза”⁸, резолюцията на европарламента от 24 май 2013 г. с название „За борбата срещу хомофобията в Европа”⁹, обявяването на резултата от „Статистическото проучване за лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните в Европейския съюз” от 17 май 2013 г.¹⁰, документът „Насоки за установяване и утвърждаване на всички човешки права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните” от 24 юни 2013 г.¹¹, а също така два доклада от 1 октомври 2013 г. за състоянието на спазването на правата и равенството в Европейския съюз¹² и за расизма, дискриминацията, нетолерантността и екстремизма с оглед на два конкретни случая от Гърция и Унгария¹³ от декември 2013 г.

От този кратък преглед може да се види, че темата за т.нар. ЛГБТИ лица става все по-актуална и по-актуална за европейските структури и особено от ранната пролет на 2013 г. насам тя интензивно присъства в европейското законотворческо пространство. Докладът от 4 февруари 2014 г. е плод на усилията на евродепутатите да узаконят греховните практики, които човечеството отхвърля от хиляди години насам.

Развитието на нещата показва, че това узаконяване изглежда ще бъде прието от страните-членки на евросъюза, както то днес вече е факт в няколко европейски страни (в страните Белгия, Германия, Испания, Италия, Малта, Нидерландия, Обединено кралство, Португалия, Франция, Хърватия са приети съответни закони или такива в момента се обсъждат и ще бъдат приети). Макар подтикът за доклада да идва от 11 държави (след обръщение през май 2013 г. на министрите, отговарящи по въпросите на равенството, на страните Австрия, Белгия, Дания, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Финландия, Франция, Хърватия, Швеция), фактът, че мнозинството евродепутати са гласували „за” приемането на доклада (61%,, при 27% „против”¹⁴ посочва, че по подобен начин може да гласуват и депутатите от националните събрания на страните-членки и че в скоро време резолюцията, която европарламентът ще приеме, ще стане част от законодателството и на България.

Заключение

Дискусията около ЛГБТИ лицата ще предприема още по-интензивен характер, защото обществените настроения са разслоени и отделни групи в европейските общества приемат, а други отхвърлят подобни опити на европарламента за законотворчество, което навярно ще повлияе законотворчеството на страните-членки. Отделни обществени групи симпатизират на посочената тук група лица (или открито ги приемат и одобряват практиката им), а други са твърдо против узаконяването на сексуалното беззаконие. За нас особено тревожен е фактът, че дори сред християните отношението по повдигнатия въпрос е нееднозначно. В немалък брой християнски общини днес можем да видим сключването на еднополови бракове и назначаването (или избирането) на ЛГБТИ-свещенослужители, а същевременно мнозинството общини не приемат подобно нововъведение и търсят пътища и мъдрост за изясняване на въпроса и даване на църковен отговор за него.

Тук засегнахме въпроса само в неговата най-външна и най-обща форма. В следващо наше изложение ще се спрем на конкретните европейски и световни инициативи, свързани с по-нататъшното утвърждаване на хомосексуалните практики в нашите общества, и на отговора, който конкретните християнски общини дават на това предизвикателство. Защото то е предизвикателство, което скоро може да се появи на нашия праг и ние като християни трябва да дадем мъдър и убедителен отговор на онези, които могат и искат да разберат мъдростта на общочовешката нравственост, наследена от предходните хилядолетия.

Всички права запазени © 2014. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
editor@center-religiousfreedom.com

Д-р Валентин Кожухаров е преподавател-богослов и мисионер. Спомага за диалога между православни и неправославни. Преподавал е в православния богословски факултет на Великотърновския университет и в руски православен институт в Москва. Работил в Отдела за религиозно образование и катехизация на Московската Патриаршия. От 2009 г. е лектор на свободна практика и преподавател по християнско образование и мисиология в Института по мисиология за централна и източна Европа в Хайлигенкройц, Австрия и в богословски колежи във Великобритания. Ръководител е на докторанти и член на изпитна комисия по мисиология.