{loadposition user10}
Може би най-шокиращото относно нарастващото приемане на гей браковете сред иначе определящите се като християни по вероизповедание, е фактът, че цялата идея на еднополовите съюзи би била немислима преди едно поколение. Имаше със сигурност много християни, които изпитваха съчувствие и състрадание към хората, хванати в капана на „гей” начина на живот, и които се чувстваха призвани да защитават техните граждански права, но те би следвало да са разбрали инстинктивно, че понятието „гей брак” е оксиморон: то е като да говорим за женски баща или мъжка майка. Всъщност идеята, че двама съжителстващи мъже могат да се разглеждат като женена двойка, би била немислима в която и да е култура от миналото, включително в езическите култури, в които хомосексуалното поведение между военни другари и между мъже аристократи и техните по-млади подопечни от мъжки пол е било, ако не непременно насърчавано, то поне позволявано.
Но днес все повече и повече християни, които до един са наясно, че не само книгата Битие (1:27, 2:24), но самият Исус (Марк 10:6-9) дефинира брака като свързване в една плът на един мъж и една жена, третират гей брака едновременно като нещо естествено и неизбежно. Как се стигна дотук? Как така немислимото спечели толкова бързо статута на „здрав разум”?
Две причини идват веднага наум. От една страна, привържениците на гей брака успешно го представят като кръстоносен поход за граждански права, като се възползват от американската привързаност към категориите равенство и справедливост. От друга страна, приемането на развода без вина от църквата и на радикалното повишаване на броя на домакинствата с един родител и на децата, родени извън брак, я прави безсилна да протестира срещу по-нататъшното разрушаване на традиционното семейство.
Аз обаче ще предложа една трета причина за това защо толкова много вярващи в Библията християни прегръщат евентуалното узаконяване на брака между хора от един и същи пол, или най-малкото открито не му се противопоставят. Те го правят поради това, че почвата за това внимателно е положена и напоена с едва доловимата, но всепроникваща промяна в нашите културни схващания за мъжете и жените. Вместо да се идентифицира, да подхранва и празнува мъжествеността и женствеността като отделни, но допълващи се и дадени от Бога реалности, нашата култура е склонена – от влиянието на държавната образователна система, медиите, академичните среди, и (уви) семинариите – да вижда момчетата и момичетата, мъжете и жените, съпрузите и съпругите като взаимозаменяеми в крайна сметка.
Посланието, макар и не винаги изявявано така дръзко, е следното: Бог може да ни e дал съответните ни гениталии, но ние се определяме като мъжко и женско чрез творческата сила на социализацията. И тъй като обществото, а не Бог, ни прави мъже и жени, същото това общество може по своя воля да предефинира профила на нашата сексуалност.
Посете една класна стая на ученици от трети или седми клас, от гимназията или колежа, и наблюдавайте задълбочено диалога и взаимодействието помежду им. Ще откриете често срещано и нарастващо объркване относно половете и това какво представлява мъжко и женско поведение, какво е майчина и бащина роля, а дори кои дрехи са мъжки и кои женски. Това объркване не бива да е изненада. Вместо да помогне на младите хора да приемат своята мъжественост и женственост и да израстват в тях, нашето общество насърчава експериментирането и флуидността. Все едно обявяваме промоция, когато учим лесно впечатляващи се и уязвими момчета и момичета, че могат да преправят себе си в нов собствен образ, без оглед на първоначалния план на Създателя им. В същото време, всеки, който се осмелява да предположи, че може да има съществени различия между половете, се излага на обвинения във фанатизъм и нетолерантност.
И това послание е разпространявано не само от дарвинистите, които приписват всичко на еволюционните сили, но и от тези, които твърдят, че вярват, че Бог ни е създал като мъж и жена.
И все пак, не самото послание е подготвило почвата за приемане на гей браковете от християните. Това, по мое мнение, е поради факта, че посланието е намерило такъв новоизмислен език, чрез който да се изрази и осъществи, че да намери солидна опора в църквата. Имам предвид изкуствено конструирания, за разлика от естествено развилия се, език, привържениците на който го наричат „полово приобщаващ” или „полово правилен”, но който в действителност е „полово неутрален”.
Правилата на този четиридесетгодишен език са прости и добре известни: 1) никога не се използва „той“ или „него“ като полово приобщаващо местоимение (използва се или „негов/неин“, или изречението се коригира така, че да звучи в множествено число „те” или във второ лице „Вие”); 2) никога не се използва думата „човек“ (от думата man на английски със значение: мъж, човек – бел. пр.) или „човечество“ (от думата mankind на английски със значение: човешки род, мъжете, мъжкият пол – бел. пр.) за означаване на човешката раса (вместо тази дума се използват: човек (от думата human на английски със значение: човек, човешки – бел. пр.), индивид, човешки род или човечество); 3) „сексистки” думи като: пожарникар, полицай, председател, мирянин, актриса и братя се заменят с полово неутрални такива (произхождащи от същите думи – бел. ред.)1.
Първият английски превод на Библията, който налага използването на неутрален спрямо пола език, е New Revised Standard Version (NRSV), и с него се дава пълен картбланш за подправянето на повече от хиляда библейски стиха. По-късно той е последван от преводите: New Living Translation (NLT), Contemporary English Version (CEV) и Common English Bible (CEB). Преводът Today’s New International Version (TNIV) ревизира превода NIV (New International Version) в строго съответствие с правилата за полово неутрална употреба на езика. Въпреки че е бил отменен след редица протести от страна на евангелисти, неговото излизане от употреба веднага е последвано от нова редакция на NIV (NIV 2011), която, макар да позволява много ограничено използване на думи като „мъж” и „човечество” (от думите man и mankind – бел. пр.), е по същество полово неутрална като отменения превод TNIV. Много деноминации не се задоволяват с това само да променят Писанието така, че да звучи безполово, но правят същото и със своите църковни песни, молитвени книги и дори с верските си убеждения.
Единствените водещи нови преводи, които не са се нагодили към налагането на половата неутралност, са English Standard Version (ESV) и Holman Christian Standard Bible (HCSB), макар че трябва да се отбележи, че при ревизията на NASB през 1995 г. беше решено преводът да остане верен на езика в оригинала му на гръцки и иврит.
Въпреки че многобройни защитни кампании бяха предприети, за да се оправдае подмяната на смисъла на Писанието с цел да се адаптира към правилата на полово неутралната употреба на езика, само две обосновки действително имат значение за тези, които приемат, че Библията е вдъхновеното и авторитетно Слово на Бога. Първата е свързана със състоянието на съвременния английски език. Ако, както твърдят привържениците на правилата за полова неутралност, съвременните хора наистина не могат да разпознаят кога “той” или “човек” (от думата „мъж“ на английски – бел. пр.) се използват, когато се има предвид в общ смисъл човешката раса, то тяхната претенция за премахване на всеобхватните „той/него“ и „човек/човечество“ (от думите man и mankind – бел. пр.) от всеки един стих в Библията, ще надделее.
Въпреки че изминаха три десетилетия, откакто Националният съвет на църквите наложи използването на полово неутрален език с превода на NRSV, факт е, че всички англоговорящи все още веднага разбират, че когато Библията казва: “Ако иска някой да ме последва, трябва да вдигне кръста си” или, че Исус е единственото име, “дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим”, то тук думите “той” и “човеците” (от думата mеn – бел. пр.) включват както мъже, така и жени.
Доказателството, че библейските преводи, придържащи се към полово неутрален език, представляват по-скоро политическа програма, отколкото отговор на естествени промени в езика, е че задачата трябва да бъде приведена в изпълнение.
Ако американците наистина бяха неспособни да разберат родовото “той” и “човек” (от думата man – бел. пр.), полово неутралният език нямаше да е нужно да бъде налаган, а лесно щеше да стане факт. Ще разберем, че езикът наистина се е променил, когато в учебните издания на класически литературни произведения започнат да се поместват бележки, обясняващи, че “човек” (от думата man – бел. пр.) означава всички хора, така както вече се включват бележки, обясняващи думи в произведенията на Шекспир, които са променили значението си.
Но това не се е случило. Всъщност, като доказателство, че дори и днес за хората е естествено да използват думата “човек” (от думата man – бел. пр.), когато се има предвид както мъжки род, така и човешката раса, трябва да имаме предвид начина, по който думата “момчета” (“guys”) се използва от учениците в цяла Америка. Само за миг младите хора ще променят употребата на думата “момчета”, когато се отнася до всеки в групата (независимо дали е мъж или жена), като започнат да я използват, за да се отличат момчетата от момичетата. Момичето, което използва думата “момчета” по тази двойствен начин, е не повече под натиск или обект на обиди заради използване на “сексистки” език, отколкото нейната майка е била, когато думата “човек” (от думата man – бел. пр.) се е използвала точно, както думата “момчета.”
В интерес на истината, единствените хора, които са потиснати или обидени от използването на родовите “той” или “човек” (от думата man – бел. пр.) са хората, които са се убедили, че трябва да се чувстват засегнати, или тези, които са убедени от другите, че трябва да се засягат. Застъпниците на полово неутралния език ще настояват, че отразяват една нова езикова реалност, като имат предвид, че това, с което са се заели всъщност, е сговорен опит да сътворят самата реалност, за която твърдят (лъжливо), че вече съществува.
Втората обосновка за полово неутралните преводи на Библията е едновременно и по-изкусна, и по-коварна. Макар привържениците на преводите NRSV, CEV, NLT, CEB и на новия NIV не винаги да го изразяват по този начин, зад тяхното настояване за премахване на всеобхватните “той” и “човек” (от думата man – бел. пр.) стои неизказаното твърдение, че ако Исус, Лука, Йоан и Павел живееха в днешно време, щяха да променят езика си, за да адаптират нашето постмодерно разрушаващо гледище за пола. Освен, че е арогантно, такова твърдение прикрива едно опасно тълкуване, което би изопачило Библията така, че по-скоро да отговаря на съвременните ни презумпции, отколкото да ни предизвиква да преценяваме нашите капризи, обществен дневен ред и предразсъдъци срещу вечните истини на Писанието.
Вместо да поставя под въпрос мъдростта на плана за социално инженерство, който ще доведе до разделяне между мъжката и женската душа и мъжкото и женското тяло, привържениците на полово неутралните преводи на Библията включват Божието слово като съюзник в своя поход. Те целят не просто заглушаване на библейската гледна точка за половете като взаимно допълващи се, но насила вкарват Библията в ролята на свой езиков съучастник.
Никъде другаде това не е по-очевидно, отколкото при забраната на думите “човек” и “човечество” (от думите man и mankind – бел. пр.). Въпреки че самият Бог говори за човешкия род чрез името на първия човек, който създаде – Адам (Битие 5:02), и въпреки че традиционната християнска теология е потвърдила този божествен ред на включване на всички хора (мъже и жени) в наименованието на (падналия) Адам, християнските привърженици на полово неутралните преводи на Библията се плашат от използването на думите “човек” или “човечество” (от думите man и mankind – бел. пр.) като наименование за човешките същества.
В резултат на това, думата “човечество (от думата mankind – бел. пр.), носеща конкретен и личен смисъл, е заменена с родовото, безлично и аморфно “човечество” (от думата humankind – бел. пр.) и тази подмяна ограбва човека от божествено дадените му достойнство и статус, като го превръща в нещо абстрактно и го принизява до нивото на обикновените животински видове. Междувременно, отказът да се използват родовото местоимение “той”, изостри, далеч не в полза на жените, една от главните кризи на нашето време: нежеланието на младите мъже да поемат отговорност и да станат ефективни лидери на своите общности и представители на своите семейства (нежелание, което наистина засяга жените, като им отнема потенциалните съпрузи и бащи, които те могат да уважават и на които могат да разчитат).
Чрез обезкуражаването на мъжкото лидерство, разрушаването на взаимно допълващото се естество на половете, принизяването на “човечеството” до продукт на социално-икономическите еволюционни сили, над които “те” нямат контрол, чрез представянето на насилствено налагания обществен дневен ред за естествен и поощряването на херменевтика, легитимираща подмяната на думи в Библията в подкрепа на социалното инженерство, полово неутралните преводи на Библията действително подготвиха почвата за приемането на гей браковете от християните.
След като сме дали възможност думите на Писанието да бъдат незаконно подменени в името на толерантността, справедливостта и равенството, какво би ни спряло да предефиниране думите „брак“ и „мъжественост“, „семейството“ и „женственост“? Когато християнин се мъчи да поправи Божието слово, той бърка в самото естество на Бога (който определя себе си като Отец на нашия Господ и Спасител Исус Христос), на Христос (който е Словото на Бога в плът), на мъжа (наречен така от Бога), и на Вселената (която е извикана в съществуване чрез изговорени думи).
Думите имат значение и не могат да бъдат манипулирани безнаказано. Същият феминистки дневен ред, който ни даде полово неутралния език, наложи езикова цензура върху думата “пол”. Като отхвърлят библейската идея, че ние сме души, облечени в плът, чиито мъжественост и женственост се намират както в психиката ни, така и в телесните ни части, феминистите заменят думата “пол” (от думата sex на английски – бел. пр.) с думата “пол” (от думата gender на английски, с политическо значение – бел. пр.). За разлика от sex, което предполага съществена връзка между тялото и душата, gender представлява социална конструкция, която не намира основание в действителносттта. Полът е нещо, което Творецът е програмирал в нас; докато полът в смисъла на gender е нещо, с което ние и нашето общество можем да се идентифицираме, или което можем да изхвърлим като пречка.
Когато поддръжниците на Хитлер изразили съмнения за това дали той би могъл да “се размине” с холокоста, той им напомнил, че светът вече е забравил за турския геноцид на около един милион арменци. Съвсем неотдавна, вярващите в Библията християни стояха пасивно, докато Божието слово се префасонираше, за да се пригоди към егалитаристкия дневен ред. Въпреки че значителен брой евангелисти нададоха вой за отмяната на превода TNIV, много от тях са загубили волята да продължат борбата и неохотно са приели мнимата неизбежност на новата редакция NIV. Днес много от тези, които капитулираха пред социалния натиск по въпроса за преводите на Библията, са еднакво капитулирали и пред предефинирането на брака и семейството. Ако думите на Исус могат да бъдат променени, за да бъде приспособена половата чувствителност, то кои тогава сме ние, че да отстояваме, че гей бракът е оксиморон?
Когато Словото на Бога губи не само своята острота, но и способността си да разграничава истината от заблудата, вечното от временното, същностното от инженерството, тя губи и способността си да говори пророчески на културата, която е изгубила пътя. Ако вярващите в Библията християни имат намерение да си възвърнат брака, най-напред трябва да си върнат Библията.
Публикува се с любезното разрешение на редакцията на The Imaginative Conservative © 2014. Всички права върху превода запазени. Оригиналът на статията на английски можете да видите тук.
Луис Маркос е професор по английски език и литература и резидентен учен в Houston Baptist University, където е председател на отдела по хуманитарни науки, посветен на Робърт Х. Рей. Автор е на следните книги: Възстановяване за красотата: доброто, истинското и красивото в произведенията на К. С. Луис; Апологетика за 21-ви век; От Ахил до Христос; На плещите на хобитите; и Рай и ад: виждания за живота след смъртта в западна поетична традиция.
