Репортаж от 4-ти август 2008 г. на местна телевизия, Евроком Царевец, във В. Търново, представлява поредното злепоставяне на евангелските християни в българската медия. В краткия репортаж, който можете да видите по-долу, журналистите с тенеденциозно отношение наричат пастора “самозван лидер” обвиняват църквата, че четяла и тълкувала Библията (че какво друго да прави една група от вярващи християни?), и съвсем очевидно се опитват да уловят в “нерегистрирана религиозна дейност” фондацията към църквата. Репортажът е още едно доказателство, че българската законова система и българската държава имат неадекватно и потисническо отношение към хората с религиозни убеждения.
Ето и самия репортаж (в случай, че контролните функции на видео плейъра не действат, презаредете страницата):
[flashvideo filename=http://pastir.org/wp-content/uploads/2008/08/SION_NEW.swf width=”480″ height=”400″ repeat “false” /]
Три са открояващите се тенденции във филма:
1) Журналистическата тенденциозност, която започва още в началото като обявява евангелската църква Сион за “нетрадиционно вероизповедание”. Докато си поеме въздух журналистката парадоксално обявява, че църква Сион била “добре позната на великотърновци”. Как може едно вероизповедание да е добре познато и в същото време да носи етикет “нетрадиционно”?
2) Държавната намеса във вярата и в душите на хората и ролята на медията като обществен обвинител във “нетрадиционна вяра” изопачават изцяло смисъла на правовия ред в страната. Нарушители са не тези мирни хора, които имат вяра, която практикуват, а Агенцията, на която по конституция й е забранено да се меси във вътрешния живот на вярващите. Нарушители са и журналистите и техните пордуценти, защото насъскват обществеността срещу мирни хора, чиято вина е че “са се отделили от цялото” (като не е ясно – кое е това “цяло”?) и че вярват по начин, който не се харесва на журналистите или на Агенцията за закрила на детето. Това изопачаване на закона и морала и безпочвените обвинения, водят до гузно поведение от страна на вярващите за нещо, за което те би трябвало да се чувстват защитени, а не виновни. В репортажа се казва, че Агенцията за закрила на детето успяла да накара фондацията на църквата да подпише декларация, че няма да извършва религиозна дейност с деца. Тази Агенция се явява като религиозен цензор на фунадменталното право на вярващите да изповядват вярата си на всяко място и във всякакви условия.
3) Самите вярвящи следва да са убедени в собствената си свобода да вярват, а не да бъдат контролирани от некомпетентни държавни служители или тенденциозни журналистически предавания. Може би грешка на вярващите от църква Сион е, че въобще са допуснали Агенцията за закрила на детето да ги унижи и да им отнеме конституционната свобода на съвестта и ненамеса на държавата във вярата на хората, като ги накара да подписват декларации за това, че няма да вярват по начин, по който не харесва на Агенцията и респективно – на държавата.
Репортажът сам по себе си е в нарушение на забраната на дискриминация според Закона за защита срещу дискриминацията. Този репортаж, както и представеното в него поведение на Агенцията за закрила на детето, представляват тормоз над хора заради тяхната религия, по този закон. Но това е само едно, освен всички останали нарушения на основното човешко право на свобода на вярата в Бога и нейното свободно практикуване и изповядване, които това предаване и информацията предадена в него представляват.
