За хората, които си задават въпроси би следвало да е учудващо съюзяването на бившите комунистически функционери, които и сега заемат високи държавни позиции, с тази част от православната църква, която се стреми да се установи като официална държавна религия. Противно на българската конституция и Европейската конвенция. Но освен богословски аргументи от типа на “симфония между църква и държава” датиращи от времето на император Константин и църковният историк Евсевий (4 в.), оказва се има и чисто политическо-исторически основания комунизмът да търси да се реализира в пост-комунистически условия чрез налагане на “държавно православие”.
Михаил Новак поставя тази теза за пореден път в своята кратка статия “Червените хамелеони”. Тя е, че войнстващият атеизъм има дълбоки връзки с усилията за издигането на православието като някаква нова държавна и национално-определяща идеология, в противовес със свободата на съвестта и на религията, които са основни човешки права на всеки.
Адв. Иван Груйкин рзяснява юридически и морално неадекватното поведение на висши държавници и юристи в следствие на решението на Европейския съд за правата на човека от 22 януари 2009 г., в което държавата бе осъдена за незаконно вмешателство в църковния живот на православието.
В крайна сметка списъкът от факти и публикации, обнародван в интернет и съставен от Иван Марчевски, е красноречив сам по себе си, и дава идея защо “вместо властта на закона” в България действа “закона на властта” в голямата част от църковно-държавни отношения:
Патриарх Кирил пише възхвалително писмо до съветския посланик Пузанов по случай 100 г. от рождението на Ленин. (Църковен вестник 1970, бр. 13).
Патриарх Максим праща телеграма да поздрави Т. Живков за 60-годишнината му и по случай 27 г. от 9-ти септември. (ЦВ 1971 бр. 25). Тодор Живков награждава на 11 ноември 1974 г. Патриарх Максим с орден “Народна Република България” I степен! ЦВ 1974, бр. 28).
“Поздравления от Патриарх Максим до Тодор Живков във връзка със 70-годишнината му”. (ЦВ 1981 бр. 23). “Послание на Светия Синод на Българската православна църква до клира и вярващите по случай тридесетгодишнината от социалистическата революция в България”. (ЦВ 1974, бр. 23). – Възхвала на болшевизма!
Писмо на Св. Синод да не се регистрира Комитета на йеромонах Христофор. (ЦВ 1989 г. бр. 9). Обръщение на Св. Синод да не се регистрира Комитета на йеромонах Христофор и възхвала на БКП. (ЦВ 1989 бр. 13). Заявление на Св. Синод срещу йеромонах Христофор. (ЦВ 1989 бр. 16). Патриарх Максим и Св. Синод честитят на Петър Младенов избора му за председател на НРБ и благопожелават “СОЦИАЛИСТИЧЕСКА” държава. (ЦВ 1989 бр. 32). – Явно, че тук лъжевладиците не са усетили накъде духат ветровете и отново са прекадили тамян на червените дяволи.
Старозагорски митрополит Панкратий, “Георги Димитров велик син на народа ни, създател на нова България”. (ЦВ 1972, бр. 17). Същият, “Българската Православна Църква в условията на тридесетгодишно социалистическо строителство и всестранен възход”. (ЦВ 1974, бр. 23). – Маниакална възхвала на комунизма!
Врачански митрополит Калиник, “С общи усилия в делото на мира” (ЦВ 1975,бр. 14). Врачански митрополит Калиник, “Свещено право на живот”. (ЦВ 1983, бр. 1). – Болшевишка статия, в която нарича Тодор Живков “високодостоен и дълбокопочитан президент”.
Неврокопски митрополит Пимен, “Урокът на Октомври”. (ЦВ 1978, бр. 28). Неврокопски митрополит Пимен, “Българската Православна Църква по пътя на мира”. (ДК 1980, кн. 8, с. 1-6). – Съдържа възхвала на СССР. Tова е възглавителят на “анти”-комунистичерския синод!
Знеполски епископ Дометиан (сега Видински митрополит!), “Георги Димитров достоен син на българския народ”. (По случай 95 години от рождението му). (ЦВ 1977, бр. 18). – Съдържа … възхвала на Сталиновия сатрап у нас, която завършва с думите: “И за него се отнасят думите на поета: “ТОЙ НЕ УМИРА!” (ЦВ 1977, бр. 18).
Пловдивският митрополит Арсений говори, че ще бъде “убеден строител и последовател на нерушимата българо-съветска дружба” (ЦВ 1987, бр. 11-12). Дали няма желание да направи България 16-та република на СССР? Пловдивският митрополит Арсений, “Всеобщата декларация на ООН за правата на човека”. (ЦВ 1988, бр. 32). – Използва този международен документ като повод, за да хвали комунизма.
Епископ Геласий (сега митрополит!), “Време на съзидание”. (ЦВ 1983, бр. 22). – Обширно причислява как 9-ти септември е станал скъп и светъл общонароден празник; как “започва ерата на свободата, справедливостта и истинската демокрация”.
Драговитийски епископ Йоан, “Плодовете на Велия Октомври”. (ЦВ 1983, бр. 29). – Огромна статия с възхвала до небесата на болшевизма, изпълнена с цитати от Ленин, Т. Живков и Юрий Андропов.
Доцент прот. Благой Чифлянов, “Българската православна Църква в социалистическа България”. – ДК 1969, кн. 9-10, стр. 10-14. Този свещеник е … хомосексуалист (даже запрещаван от служение), но проникна в Канада, където българската антикомунистическа емиграция води продължителна борба, за да възвърне отново храм “Св. Троица” в Торонто на Свободната Православна Църква. Така бе запазена емиграцията от пипалата на агента на атеизма, за да не разстройва и деморализира хората.
Свещеник Грозю П. Грозев, “Произтича от народа – принадлежи на народа”. (ЦВ 1971, бр. 17). – Съдържа възхвала на Тодорживковата конституция от 1971 г.
Проф. Тодор Събев, “Успехите на нашата страна през периода на социалистическото строителство”. – Духовна култура 1969, кн. 9-10, стр. 1-9. Лицето е толкова болшевизирано и комунизирано, че бидейки от много години в Женева се вози в съветска кола, за да демонстрира мазната си преданост към социализма. Същият, “Проблемите на развитието и ролята на църквите в социалистическите страни”. (ДК 1978, кн. 9, с. 1-12).
Христо Стоянов Христов (сега професор!), “Българското православно духовенство и 30- годишния юбилей?. (ЦВ 1974, бр. 26). – Възхвала на комунизма.
“Празник на възтържествувалата народна свобода и социална правда”. (редакционна от доц. Тотю П. Коев). (ЦВ 1976, бр. 23). “Живот отдаден на социалната правда и мира”. (Ред. Тотю Коев и А. Хубанчев). (ЦВ 1982 г., бр. 28). – Некролог-възхвала на Леонид Брежнев. Оттогава “Църковен вестник” окончателно заприличва на филиал на “Работническо дело”, както справедливо се беше изразил един честен свещеник пред Антони Хубанчев.
“Бележит държавник и миротворен деец”. (Ред. Тотю Коев и А. Хубанчев). – Некролог с възхвала на Ю. Андропов. (ЦВ 1984, бр. 6).
Ст. асистент Антоний Хубанчев, (сега професор!) “Определящо събитие на двадесетия век” – ДК 1977, кн. 11, с. 6-9. – Възхвала на болшевишкия преврат от 1917 год. Антоний Хубанчев, Какво означава изповядването на Христа в условията на социалистическата действителност. “ЦВ 1976, бр. 3).
Антоний Хубанчев, “Спасение и освобождение. (Основни концепции в латино-американското богословие на освобождението)”. (ДК 1988, кн. 11, с. 10-25). – В тази голяма статия се говори за “построяване на социалистическа общност” (с. 24), т.е. “богословско” оправдава съветската инвазия в Латинска Америка.
Асист. к.б. Димитър Киров, Четиредесет години всестранен напредък. (ЦВ 1984, бр. 22). – Възхвала на 9-ти септември.
Доц. к.б. Николай Маджуров, “Светъл юбилей?. (По случай 40-годишнината от социалистическата революция в България). (ДК 1984, кн. 9, с. 1-9).
Доц. к.б. Иван Денев, “Октомврийската революция и нашата съвременност” (ЦВ 1986, бр. 28). – Сега е декан на богословския факултет!
Проф. к.б. Николай Шиваров, Славчо Вълчанов, “За чисто и човеколюбиво тълкуване на Словото Божие. (По повод псевдобогословието на Армагедон)”. (ЦВ 1987, бр. 7). – Оплакват се, че някои богослови клеветели и настройвали против СССР като “боговраждебен”.
Струпал на едно място: Иван Марчевски
За искрено вярващите православни християни остава дилемата докъде се простира правото вярващият да се идентифицира с “църковно единство”, което е родено от несвят съюз иницииран от политическа, и репресивна в миналото система. Съюз, наложен не чрез свободата на Духа и заради вярата, а чрез силата на държавната принуда и идеологическата пропаганда.
