Грубостта е в пълното отстъствие на толерантност и взаимна търпимост, в нежеланието един човек да се приеме такъв, какъвто е, в отказа да се приеме, че хората имат право да не са съгласни с нас и че несъгласие не значи непременно омраза…
–Георги Марков, Задочни репортажи за България, 1991 г. стр. 297
Най-проникновеният хроникьор на позора на българското комунистическо минало, Георги Марков, би се учудил, че две десетилетия след падането на мракобесния режим, навиците на хората и на държвата към човешката лична свобода не са се променили много.
Не случайно 2008 година бе обявена за “година на сектите.” В България отношението към другия по вяра е както отношението към човека до нас в ежедневието – грубо и безцеремонно.
Замисълът на подобна контстатация е, че тази година бе наситена с кампанийни атаки в националната казионна преса, от фундаменталистки центрове за “изследване на нови религиозни движения”, от редица държавни органи на местно ниво и МВР.
Въпреки това ни се иска да дадем едно разяснение. Може би тази година не бе толкова година на атаката срещу свещеното право на вяра в Бога без намеса от държавата или злонамерени медиийни работници и гаулайтери на съвестта. Тази година бе също и година на организираната защита на правото на свобода на вярата в Бога.
Естествено за пореден път ще отбележим факта на пълното “медийно затъмнение” на темата за свободата на религията или по скоро на отсъствието на такава.
Единствените материали появили се в пресата са неотменимо насочени срещу конституционото право на свобода на вярата, срещу религията, и особено срещу протестантите. Това е неписано правило, което работи безотказно. До този момент, единствено в. Дневник дава глас на защитници на правото на свободата на вярата, (наскоро те публикуваха отвореното писмо на стар протестантски пастор).
Освен Дневник обаче не се намери НИТО ЕДНА българска медия, държавна или частна, която да погледне на нападките срещу правото на хората необезпокоявно да търсят Бога и да вярват в Него по различен начин. Не бе даден шанс на тези, които бяха наричани “сектанти”, “опасни за националното единство”, “зарибяващи младежите”, “подкупващи с помощи” да кажат едно изречение в своя защита.
В надпреварата за експлоатацията на сензационната тема в средновековен хор се нахвърлиха срещу “опасните секти” различни “шоу-а” и по телевизията. Неинформираността на хората относно вярата и правната й защита се превърна в удобна платформа за експлоатирането на темата. Някои представяния бяха направо абсурдни. Жени в женското предаване на Марта Вачкова оплакаха “чудовищните престъпления” на “сектите”. Факти в какво се състои трагичната съдба на пострадалите от секти не бяха изнесени.
Гротескно маскиран мъж, в сутрешно шоу по бТВ декларира, че поема голям риск с внедряването си в неназован култ (за да спестим трилъровото напрежение за читателите – става дума за езотеричното култово общество на братя Гайдарски, съвсем открито критикувано от г-н Дакашев, без маска и без премодулация на гласа). Премодулираният глас на маскираният бе съпъстван от развълнуваните и несвързани частични изречения на възрастна жена, чиято реч бе разбираема поне дотолкова, че да стане ясно, че и тя е анти-сектантка. Водещата пък, допълнително нагнетяваше обстановката като прекъсваше събеседниците си или им подаваше отговорите. В края на предаването същата мина всякакви граници и се държа грубо с представител на Дирекция “Вероизповедания”, който бе поканила да даде мнение по телефона. Вижте видеото тук (за да спрете видеото презаредете страницата):
“Нерегламенитрани религиозни общности”? Че кой има право да регламентира вярата на човека в Бога, уважаема редакция на бТВ? Освен самия Бог?
Но ако оставим очевидната стихийност в третирането на проблема за вярата и свободното й изразяване и практикуване – територия явно недостъпна за масата журналисти – не е ли най-професионална журналистическа практика да търси всички страни на една история? Какво по-интересно от това да поканиш “сектаните” за мнение или дисусия? Ако те са такива страшни човешки изроди, каквито ги описват полит-комисарите на анти-сектантството какво по-добро за обществото да бъдат те изложени на показ? Разбира се, нито един “опасен” протестантски пастор не стъпи в телевизионно студио. Както нито един репортаж не показа адекватно, подробно и документирано, същността на протестантската вяра, богослужение и начин на живот.
Тук можем да изтъкнем единствената положителна черта в шоуто на известния травестит Азис – той не повдигна върпоса за сектите. Нещо повече – софийски пастор заедно със свои последователи участва в Азисовото шоу. Въпреки удивлението ни от избора на платформа за изява на този пастор и съмненията, че Азис е истински борец за свободата на религията, не можем да не отбележим, медийната нестадартност, както на домакина на предването, така и на пастора, на фона на описаните по-горе тенденции.
Остават ни два извода за българските медии (с изключение на Дневник) и те не са добри:
1. Българските журналисти са пълни непрофесионалисти и не ги е грижа за истинското отразяване на събитията;
ИЛИ
2. Българските журналисти са изцяло предадени на пропагандната машина задвижвана чрез политически и финансови лостове и не могат, или не смеят, да имат и да предадат независима гледна точка за събитията около истеричното анти-сектантско движение.
Ето защо всъщност 2008 година предизвика началото на независимо третиране на проблематиката. Не в централните медии, а в интернет, в дискусионни форуми и сайтове могат да се прочетат факти и анализи, които дават картината вън от наложената медийна пропагандна визия. Това е движение, на хората, които искат да мислят самосотятелно, а не желаят да бъдат информирани в стил “промиване на мозъка” от казионни медии. Тези хора се обръщат към интернет в търсене на задълбочени анализи и адекватно представяне на свободата на религията, съвестта и словото.
И така всъщност бе дадено началото на анти-анти-сектантството. 2008 е всъщност година на анти-сектантството защото за първи път пошлото окарикатуряване на хората с различни убеждения бе назовано по-ясно от преди от вярващи и невярващи. Демократично настроени и свободолюбиви хора, за които насаждането на омраза към “невидимия враг? с друга вяра не е достатъчно основание за ненавист заемат позиция, която е алтернатива на медийното затъмнение на истината. Част от доказателствата на тази теза са и в публикациите в нашия уеб сайт.
Тази тенденция ще продължи да се разраства и през 2009. Просто защото внимателното отношение към истината е пътят към свободата.
