След публикуването на “досиетата на агентите на ДС“ в различните християнски деноминации се разгоряха откъслечни спорове, най-вече във виртуалното пространство и медиите, за това как трябва да се постъпи с „доносниците“? През 2012 г. бяха проведени три християнски конференции – в градовете Вършец, Ст. Загора и Бургас, на които бяха изказани различни мнения, касаещи отношението на християните към агентите, като само на конференцията в гр. Бургас бе изразено становище, че не всички лица, посочени от Комисия по досиетата, следва да бъдат третирани като агенти на ДС, след като няма категорични доказателства, че е извършвана агентурна дейност от тези хора.
Епископ Васил Еленков публикува в интернет досиетата си (ДОР, ДОН). Отново започнаха спорове – дали действително брат В. Еленков е бил агент на ДС или е бил набеден за служител на ДС? В християнските среди „агентурният проблем“ доведе до разделение, както доведе до разделение и в българското общество. Близки приятели се разделиха, роднини спряха да контактуват помежду си, колеги се настроиха един против друг. „Агентурният проблем“ създаде много нови проблеми не само сред вярващите, а и в обществото ни – политически, икономически, социален, юридически, етичен и църковен.
Настоящата статия ще разгледа, макар и накратко, последните три проблема през призмата на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА, приет на 06.12.2006 г.), Инструкцията за оперативен отчет на ДС № I – 20/20.01.1978 г. на Министерството на вътрешните работи (Инструкцията), Решение № 4/26.03.2011 г. по к. д. №14/2011 г. на Конституционния съд на Република България, етиката и Библията.
При анализа на тези три проблема ще бъдат разгледани и материалите от досиетата на епископ В. Еленков, като се потърси отговор на въпроса – има ли категорични доказателства към настоящия момент, че епископ В. Еленков е бил агент на ДС? От друга страна, възникват и други въпроси – какво трябва да бъде отношението ни към тези хора, които твърдят, че са били набедени за агенти и за тях няма безспорни доказателства за извършвана агентурна дейност? Какво би следвало да се направи за окончателното решение на „агентурния проблем“? Въпроси, които могат да бъдат разрешени с активните и безкомпромисни действия не само на българските политици, а най-вече на всички членове на гражданското общество и в частност на всички християнски и други вероизповедания в нашата страна.
Юридически проблем
За пръв път бе направен опит „агентурният проблем“ от юридическа страна да бъде разрешен със Закона за достъп до документите на бившата ДС и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (ДВ, бр. 63/06.08.1997 г., отменен, ДВ, бр. 45/30.04.2002 г.). Макар и късно, българските политици се опитаха да отговорят на исканията на гражданското общество за разкриване на истината за българската действителност от времето на комунизма чрез дейността на службите на ДС.
Законът имаше „кратък живот“ и не оправда очакванията на българските граждани, най-вече на жертвите на ДС, че този проблем може да бъде решен окончателно и най-вече справедливо. Новият Закон за досиетата (ЗДРДОПБГДСРСБНА или закона), приет на 06.12.2006 г. от 40-то Народно събрание, е в отговор на оправданото недоволство на българската нация, че „агентурният проблем“ не е решен, както и в отговор на препоръките в Декларацията на Пленарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 08.07.1997 г., на Резолюция 1096(1996) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за мерките за разрушаване на наследството на бившите комунистически тоталитарни системи и на Препоръка R/2000/13 на Комитета на министрите към страните-членки, относно европейската политика за достъп до архивите, приета от Комитета на министрите на 31.10.2000 г.
Законът предвижда обявяване на „принадлежност“ на лицата, посочени в чл. 3, към ДС и разузнавателните служби на БНА, а не разкриване на реалната, конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби.
Това е видно от наименованието на закона и от предмета на правно регулиране, от правомощията на комисията по досиетата, от предмета на доказване, от задължителното установяване на принадлежност към органите или от установяване в рамките на предварителната проверка, от съдържанието на решението на комисията по досиетата (чл.1, чл. 9, т. 2, чл. 24, чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, чл. 29, ал. 1 от закона). При анализа на понятието „принадлежност“ следва изрично да се отбележи, че това понятие означава според законодателя и Конституционния съд качество на някой да бъде част от състава на нещо (например от дадена служба), но не означава, че тази „принадлежност“ е категорично доказана, а не мнима и неистинска. На комисията не е възложено правомощие да прави оценка на лицата, за които установява принадлежност, а само при наличие на документи за дадено лице (чл. 24 и чл. 25,т.1 до т. 3 от закона) да обяви същото за щатен или нещатен служител, секретен сътрудник, осведомител, доверено лице, съдържател на явочна квартира или информатор на службите на ДС. Комисията не извършва оценъчна дейност, тя не разделя агентите и служителите на ДС на истински и неистински, на такива, които са работили в полза на обществото и националната сигурност, и такива, които са сътрудничили на ДС по конюнктурни съображения и най-вече за лично облагодетелстване.
Точно тук възниква и т. нар. “юридически проблем“, защото при така приета правна рамка, не се прави разграничение между истинските агенти и тези, които са били набедени за агенти умишлено, за да бъдат дискредитирани пред своите съмишленици, роднини, приятели и колеги след падането на комунизма, в резултат на една последна „брилянтна оперативна комбинация“ на службите за компрометирането им като „доносници“. За „агент на ДС“ може да бъде прието и лице по чл. 25, т. 3 от закона, ако в архивите на ДС и БНА има „ документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители“.
Дори Конституционният съд на Република България в Решение № 4/26.03.2011 г. по к. д. № 14/2011 г. прие, че визираната информация по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е напълно достатъчна да се обяви принадлежност на едно лице към службите на ДС и разузнавателните служби на БНА, макар да има унищожено досие, като се посочва, че „възможностите за злоупотреби при съставяне на документите на бившата ДС“ са били „ограничени“ от нормативната уредба на дейността на ДС (цитирани са Заповед № 3900/11.11.1974 г. и Инструкцията за оперативен отчет на ДС № I – 20/20.01.1978 г. на Министерството на вътрешните работи) и създадения оперативен отчет на секретните сътрудници. Доводи, с които не бихме се съгласили, особено ако се окаже, че наш близък е „бил“ агент на ДС или ако ние бяхме набедени за “агенти”.
В тази връзка в медиите бе излъчен репортаж за български гражданин, който бил набеден, че е съдържател на явочна квартира, а впоследствие се оказало, че е бил „вербуван за агент“ единствено и само за отчитане на дейност пред началството, без дори да знае, че е бил агент на ДС. От друга страна, непрецизното формулиране на понятието „принадлежност“ към ДС, без да има експертна оценка на материалите по едно агентурно дело или на другите документи, които сочат, че едно лице вероятно има някаква съпричастност към ДС, водят до неправилни изводи, които в крайна сметка накърняват честта и достойнството на тези български граждани, които не са били агенти на службите.
От материалите на двете дела на епископ Васил Еленков, съобразно действащата нормативна уредба на ДС за оперативния отчет на секретните сътрудници, посочена по-горе, може да се направи обоснован извод, че към настоящия момент няма категорични и безспорни доказателства, че той е бил агент на ДС. При разглеждането на материалите от досиетата (делата) ще бъде ползвана номерацията на файла от сайта Рastir.org, на който са публикувани делата, а не номерация на самите документи.
За тези, които не знаят, ще отбележа изрично, че епископ Васил Еленков е християнин от 1956 г. Тази година едва ли говори нещо на хората, родени след 10.11.1989 г. в България, но за нас, които сме родени преди тази дата, и най-вече за тези, които бяха християни и публично изповядваха вярата си в Бога, означава гонение заради убежденията, уволняване от работа, изселване без санкция на съда, съд и присъда, смърт, болка, огорчение, страдание, унижение, изолация и предателство, дори и от своите събратя. В Инструкцията за оперативен отчет на ДС № I – 20/20.01.1978 г. на Министерството на вътрешните работи в Гл. 2, чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 3 е посочено кога се образуват делата за оперативна разработка и оперативно наблюдение (т. нар. ДОР и ДОН).
ДОН се образува за „контролиране на поведението на лица, за които няма данни, че провеждат противодържавна дейност“, но поради своя произход, служебно или обществено положение представляват „опасност за социалистическото общество и строй“. ДОР се образува за „разкриване, предоставяне и пресичане“ на дейност на лице /лица/, за които има достоверни данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпление против НРБ.
На стр. 11 от ДОН/ДОР на епископ В. Еленков е видно, че е изработен план за компрометирането му със средствата на масовата информация – 13.03.1979 г. Такъв план има и от 22.03.1979 г., по предложение на началник на отделение на ДС.
На стр. 13 от 05.02.1979 г. В. Еленков е квалифициран като „религиозен фанатик“. От тогава започва реалната оперативна работа по ДОН “Мустакатия“ с обект В. Еленков. На стр. 55 от 12.09.1980 г. са набелязани мероприятия за ограничаване на дейността на обекта В. Еленков. На стр. 57 от 17.09.1980 г. В. Еленков е предупреден да не продължава сбирките на вярващите. Обектът заявил, че „не може да не посещава богослужения“. На стр. 64/стр. 65 от 28.03.1981 г. обектът В. Еленков е предупреден да не провежда „религиозна дейност“ . На стр.71 от 03.11.1981 г. обектът е предупреден отново, че ако продължава да провежда „активна нерегламентирана дейност (разбирай богослужения)“, ще бъде санкциониран.
В. Еленков заявил писмено: “За горното съм предупреден, но не съм в състояние да го изпълня, тъй като е в разрез с верските ми убеждения“.
На стр. 77 на 07.12.1981 г. оперативен работник (ОР) е записал да се набележат мероприятия за пресичане дейността на В. Еленков. На стр. 83 от 17.02.1982 г. ОР по поредното агентурно сведение (донос) е написал: “Да се изготви предложение за ДОР“. Епископ В. Еленков вече е лице, което извършва „престъпления против НРБ“. На стр. 86 от 19.07.1982 г. ОР е записал по т. 3 от мероприятията: “След съгласуване с ръководството на VI отдел на ДС ще бъде подготвено писмо за провеждане на конкретни действия по В. Еленков”. На стр. 97 и стр. 98 ОР отново е характеризирал обекта В. Еленков като „опасен религиозен фанатик“. На стр. 99 и стр. 100 в план на ОР за агентурно-оперативни мероприятия (АОМ) от 10.02.1984 г. по т. 6 е посочено, че ще бъде проведена „оперативна комбинация“ за компрометирането на обекта В. Еленков пред военнослужещите при взимането му в запас, по т. 9 отново чрез оперативна комбинация и анонимни писма и агент на ДС се цели постигането на „взаимно противопоставяне и разлагане“ на групите на обекта В. Еленков, по т. 10 от плана ще се уведомят служебното и партийното ръководство по местоработата на обекта за прилагане на мерки за „обществено въздействие“.
На стр. 105 и стр. 106 от 27.03.1984 г. има план за оперативна комбинация за компрометиране на обектите от ГДОР (Групово дело за оперативна разработка) “Сектанти“ и противопоставянето им на обекта на ДОН “Мустакатия“ (В. Еленков). На стр. 118 и стр. 119 от 24.09.1984 г. е направено предложение за „прекатегоризиране“ на ДОН в ДОР, като отново е посочено, че целта е дейността на обекта да бъде „компрометирана и пресечена“. От стр. 120 до стр. 124 е утвърдено от 09.11.1984 г. прекатегоризирането на ДОН в ДОР “Мустакатия“.
Набелязани са поредните АОМ, като в т. 5 до т. 11 на изготвения оперативен план е предвидено „религиозният фанатик“ В. Еленков да бъде компрометиран чрез оперативна комбинация с участието на агент на ДС, партийното и административното ръководство по месторабота на обекта, а със съдействието на кварталната общественост да се създаде „обстановка на нетърпимост“ по отношение на „религиозните прояви на обекта“. Предвидено е подслушване на обекта и проверка на цялата му кореспонденция, а след анализ и оценка на придобитата и легализирана информация делото е щяло да бъде „съгласувано“ с Главно следствено управление на ДС за начина му на приключване.
На стр. 169 и стр. 170 от 17.04.1985 г. е направено предложение за провеждане на „профилактична беседа“ с обекта В. Еленков, която имала за цел „компрометиране на обекта сред членовете на сектата от кв. “Ем. Марков” и кв. “Булина ливада“, като бъде „създадено впечатление, че е сътрудник на МВР“. На стр. 171 от 03.04.1985 г. на обекта В. Еленков е била връчена заповед да спре да провежда и участва в религиозни служби на сектата “Тинчевисти“ в частни домове и да предоставя жилището си с такава цел. От стр. 199 до стр. 201 отново В. Еленков е наречен „фанатик“, като е отбелязано, че има агентурни сведения за него, които са неверни, дадени „от користни подбуди“ и с цел В. Еленков да бъде „компрометиран пред властите“. От стр. 202 до стр. 203 от 27.11.1985 г. отново наблюдаваме провеждане на оперативна комбинация за разобличаване и компрометиране на лидера на сектата в гр. София. На стр. 211 е приложен нов предупредителен протокол, съставен на обекта В. Еленков да преустанови „нерегламентирани проповеди или друга религиозна дейност“ в нарушение на Закона за изповеданията.
На стр.231 от 29.01.1987 г. има изготвено предложение да се обмисли възможността за провеждане на оперативна комбинация за компрометиране на Павел Игнатов от В. Еленков, като идеята била да се „напише писмо от името на сестра“, в което да се изложат в „подходящ вид“ компрометиращи данни за П. Игнатов и В. Еленков да бъде противопоставен на П. Игнатов.
На стр. 273 и стр. 274 има утвърдено на 13.09.1987 г. предложение за сваляне в архив на приключеното ДОР “Мустакатия“ рег. № 16265/1984 г., поради отърсването на обекта В. Еленков от „крайните му разбирания и фанатизъм“ и от противопоставянето му на държавата. С обекта са провеждани профилактични беседи.
Според гл. 3, чл.10, ал.1, т. 1 до т. 18, ал. 2 и ал. 3 от Инструкцията за оперативен отчет на ДС № I – 20/20.01.1978 г. на МВР всеки агент на ДС има лично и работно (псевдонимно) дело. В личното дело на агента освен опис на всички документи има и списъци на ОР-ци, с които секретният сътрудник (СС) е бил на връзка, запознатите с личното дело на агента, списъците на явочните и секретните квартири, в които е приеман агентът, списъци на обектите, по които агентът е работил, документи, свързани с подготовката и провеждането на вербовката му, утвърдено предложение за вербовка и рапорт за извършена вербовка, регистрационна бланка, декларация за секретно сътрудничество, ако е взета такава, рапорти за проведените контролни срещи, отчетен лист за поощренията на агента и разписки за дадени възнаграждения, характеристики за работата на агента и други документи.
В работното досие на СС се подреждат и описват хронологично всички оригинални агентурни сведения (доноси), преписи от тях, рапорти за устните съобщения на агента и списък на лицата, произтичащи от сведенията. Видно от материалите, публикувани в интернет, в папка на Работно дело на агент “Велев“ с № 86941/1988 г. и регистрация I А – 34699, са приложени: опис, регистрационни бланки, рапорт за вербовка и предложение за изключване.
Последният документ е изваден от делото на 13.05.2009 г., без да е ясно защо и на какво точно юридическо основание е станало това. В представените документи е посочено, че епископ В. Еленков е бил вербуван на 03.06.1988 г., регистриран на 13.06.1988 г. като агент с псевдоним „Велев“. ОР Веселин Сираков е ръководил „агента“.
По делото има регистрационна бланка на обекта „Мустакатия“, върху която пише „Профилактиране“, и е посочен срок до 17.02.1987 г. Няма никакви други документи съгласно инструкцията, включително и протоколи за унищожаване на материали от делата на агента – лично или работно дело.
При тези факти, някои анализатори побързаха да квалифицират епископ В. Еленков за „агент и доносник на ДС“. Освен публикуваните документи от двете дела не бяха представени никакви други доказателства, при това проверени коректно и обективно, от които да се заключи, че брат В. Еленков е донасял на ДС и е бил предател на Божието дело.
Знам, че ще бъда обвинен в пристрастие, най-вече от хората, които обичат да говорят празни приказки, а не боравят с факти и доказателства. Изрично ще отбележа за читателите на настоящото изложение, че не съм приятел на епископ В. Еленков и неговия син, нито на неговите роднини. Реших да напиша тази статия, защото считам, че не могат да бъдат поставяни под един и същ знаменател всички хора, за които има някакви документи за съпричастност към ДС и то документи, изготвени от ОР-ци и доносници, без да има безпристрастна експертна оценка, базирана на коректна проверка на всички данни за едно лице, определено като „агент“.
По двете дела няма нито един донос от В. Еленков, нито какъвто и да е друг документ, освен документите, които могат да се квалифицират като доноси против обекта В. Еленков и тези документи, изготвени от ОР-ци, че е вербуван за агент на ДС. На тези читатели, които биха казали, че документите са унищожени и явно има някакви индикации за сътрудничество на епископ В. Еленков с ДС, че служителите на ДС едва ли са изготвили компромат, тъй като не са знаели какво ще се случи в бъдеще време, бих препоръчал да погледнат колко пъти в ДОР “Мустакатия“ са се планирали оперативни комбинации за компрометирането на обекта В. Еленков и за представянето му за сътрудник на МВР.
Тези читатели, които познават добре историята на ДС и нейната дейност, знаят, че едни от най-добрите анализатори от службите за сигурност са българските и единствено те са успели да прогнозират точно падането на Берлинската стена и редица други събития, предхождащи края на комунизма. Това се признава, макар и неохотно, и от бивши служители на КГБ и „Щази“.
Само три личности и групи от хора знаят цялата истина за „казуса Велев“ – Бог, В. Еленков и хората, които са създали документите, приложени към „агентурното дело“ на В. Еленков. Бог не е длъжен да дава отговори на всичките ни въпроси, но ако постъпим несправедливо и скрием истината, ще прогласи истината от покрива“. Не би могло да се вярва на агенти, за които има безспорни доказателства, че са доносничили, дори и на т. нар. “паралелни агенти“, освен ако има безспорни доказателства за достоверността на техните сведения.
Не може да се вярва и на бившите служители на ДС, работили против хората, които не са споделяли идеите на Маркс, Енгелс, Ленин и БКП за „светлото комунистическо бъдеще“, освен ако има категорични доказателства за агентурната дейност на едно лице. Без значение дали това лице се казва В. Еленков, Осман или Иван и дали е християнин, мюсюлманин, будист или атеист. Без безпристрастен експертен анализ на материалите и фактите, по което и да е агентурно досие не може обективно, обосновано и най-вече категорично да се заяви дали едно лице е било действително агент на ДС или е било набедено за агент, за да бъде окончателно компрометирано. Следва да се обърне внимание и на разпоредбите на чл. 39, ал.1 от Инструкцията за оперативен отчет на ДС № I – 20/20.01.1978 г. на МВР, според която разпоредба ДОР се приключва не само, когато едно лице е вербувано (чл. 39,ал. 1, т. 3 от инструкцията), а и след успешно провеждане на профилактични мероприятия или компрометиране на обекта на оперативната разработка (чл. 39, ал. 1, т. 2 и т. 6 от инструкцията).
Видно от материалите по ДОР “Мустакатия“ е направено предложение за сваляне в архив или за приключване на делото заради успешно проведени профилактични мероприятия, което не изключва и създаването на компромат, след като служителите на ДС са знаели, че „развитото социалистическо общество“ скоро ще се разпадне.
Още повече, че името на В. Еленков в рапорта за вербовка е написано на ръка, а съдържанието на този документ звучи твърде бланкетно. Ако епископ В. Еленков бе толкова “ценен агент” на ДС, неговото досие щеше да бъде изцяло унищожено и нямаше дори да се знае, че е бил агент. След т. нар.“осветляване“ на други лица като агенти на ДС – политици, общественици, журналисти, научни работници, дори магистрати, в делата на някои лица бяха открити много повече документи, включително доноси, написани от тях и предложенията за изключването им от агентурния апарат на ДС.
Епископ В. Еленков е бил гонен заради вярата си в Бога и най-удачно за компрометирането му е да се посеят „семената на съмненията“, че е бил доносник на ДС. Хората от службите знаят много добре, че най-добрият начин да дискредитираш един човек е да накараш неговите съмишленици и дори роднини да го подозират, че е предател на каузата, за която се е борил.
При така действащото законодателство, без експертна оценка на всеки документ и факт, не може да се заключи дали документите за едно лице са достоверни или представляват компромат. Всяко друго тълкуване на фактите, без обективно експертно заключение, не само по „казуса Еленков“, а и по който и да е друг подобен казус, би било профанизиране на „агентурния проблем“.
От така изложените съображения се извежда и окончателният извод, че се налага извършването на законодателна промяна в ЗДРДОПБГДСРСБНА, за да се разграничат истинските агенти от тези, които умишлено са представени за “доносници на ДС”, дори и само за отчитане на фиктивна дейност на служителите на ДС, носеща им съответните облаги.
Етичен проблем
„Агентурният проблем“ породи и т. нар. „етичен проблем“ . Всяко общество има своя етика, свои морални правила и норми. Гражданското общество отрече „морала на комунизма“ и тясно свързания с него култ към личността и култ към митичното създание „БКП“. Всички провали на партийните ръководители бяха представяни като провали на отделни личности, а не като провали на БКП и социалистическата система. Хората грешаха, само партията беше винаги права.
След падането на комунизма думите „плурализъм“ и „гражданско общество“ вече не бяха табу и ерес, а станаха естествена част от езика и живота на новото общество. След 10.11.1989 г. бяха проведени многобройни дебати и конференции за бъдещето на българската нация и оценка на тоталитарното й минало. Някои български граждани, най-вече дисиденти, заявиха твърдо позицията си за приемането на лустрационни закони. Възникна основателният въпрос дали е морално хора, които са били агенти на ДС да продължават да решават съдбините на отечеството ни? Обществото се настрои негативно към лицата, които бяха огласени като агенти на ДС, дори към тези, за които нямаше категорични данни, че са били доносници.
Този негативизъм се изля и върху главите на близките им. Стигна се дори до там, че не се правеше разлика между тези агенти, които доброволно или за „гнусна печалба“, или поради събрани срещу тях компрометиращи материали ставаха доносници, и тези, за които нямаше безспорни доказателства, че са доносничили и дори имаше данни, че са били умишлено набедени, макар и само като поредната „успешна вербовка“ за отчитане на дейност в ДС. Не е морално да представляваш българския народ в която и да е сфера на неговия живот, след като си взел участие в неговото потискане. Не можеш да бъдеш „демократ“, ако не си изживял истински катарзис, ако не си се разделил с „морала на тоталитаризма“. Думите „свобода“„демокрация“, „законност“ и „справедливост“ звучат смешно, дори обидно от устата на доносниците.
През последните години започна една чудовищна подмяна на истината за агентите на ДС. Някои агенти сложиха маските на „жертви на тоталитаризма“, надявайки се на синдрома на „късата памет“, огорчавайки отново жертвите на доносите си, само и единствено, за да запазят своите постове и обществено положение. Те проявяваха изключителна „обществена активност“, надявайки се да получат така желаната от тях „гражданска индулгенция“, докато други, които бяха набедени за “агенти на ДС”, трябваше да доказват не само пред обществото, а и пред своите семейства, приятели и колеги, че са невинни.
Разсичането на този морален „гордиев възел“ би могло да стане реалност не само при извършване на така наложителните законодателни промени, а при изразяване на активната обществена позиция на българските граждани за окончателното решаване на „агентурния проблем“ и отграничаване на истинските агенти на ДС от набедените за доносници.
Председателят на настоящата Комисия по досиетата г-н Евтим Костадинов заяви в своя доклад за дейността на Комисията по досиетата на 22.02.2012 г., че идеята за духа на ЗДРДОПБГДСРСБНА е да прекъсне възможностите за задкулисни влияния, рекет и шантаж върху всяка сфера на обществения живот и да осигури прозрачност на обществото да знае кой го управлява и кой гради неговите морални добродетели. Тази идея едва ли би се осъществила без гражданското общество да бъде реален морален коректив на законодателната, изпълнителната и съдебната власт в нашата страна.
Църковен проблем
„Църковният проблем“ не би могъл да бъде изолиран от „етичния проблем“, но в тази част от изложението той ще бъде разгледан само от библейска гледна точка. След оповестяването на агентите на ДС в Българската православна църква и другите християнски деноминации бе поставен остро въпросът за „предателството“ и влиянието на доносниците на ДС върху живота на църквата.
Оказа се, че доносници на ДС са били не само обикновени миряни, а и митрополити, пастири и презвитери. Някои от тях наивно са приели да донасят за своите братя и сестри, без дори да си дават сметка, че стават предатели, а други, водени от лични амбиции и стремеж към материално и обществено облагодетелстване, са донасяли регулярно на ДС. Заради тази „патриотична дейност“ на доносниците една част от верните на Бога и църквата служители бяха съдени и екзекутирани като „национални предатели“, а други вкарани в затвора, интернирани и уволнени като „врагове на народа“.
В гл. 22 на Евангелие от Лука е описано как Юда предаде Господ Исус Христос за 30 сребърника. Думите на дякон Стефан в Деяния на апостолите 7:51–53 не само изявиха истината за делата на фарисеите и садукеите, а и уплашиха предателите и убийците на Господ Исус Христос, които извършиха ново убийство, този път на своя изобличител Стефан. Апостол Павел в І Послание към Тимотей 4:1-3 изрично предупреждава църквата, че в последно време някои ще отстъпят от вярата и ще станат лицемери и лъжци.
Преди да стане предател на своите братя и сестри, доносникът става предател на Христа.
Какъв е плодът от „църковното служение“ на агентите на ДС, които точно са изпълнявали всички указания на своите ОР? Първо, те са гонили всички истински християни, представяйки действията си като „покорство пред властите“, цитирайки абсолютно погрешно най-често гл. 13 от Послание на ап. Павел към римляните. След това са започнали да подменят Божието слово, „закона на благодатта“ с човешко слово, с легализъм и човешки правила, което е ерес по стандартите на Библията и в частност на книгите на Новия завет. Целта на тяхното служение е била уж да бъде „запазена църквата“, а тяхното мото, което дори и днес отеква в църквите като „анахронистичен отглас“ на една тъмна епоха е: „ Да поминем тих и спокоен живот!“
Така живата християнска църква постепенно бива задушена и истинското посвещение на Бога е заменено с „мавзолейно християнство“, което след 10.11.1989 г. „мутира“ в други крайности – „дискотечно християнство“, „просперитет“, „свят смях“, „полагане на ръце“ с блъскане на хората, за да паднат уж от „Божията сила“ и купища фалшиви пророчества.
След падането на комунизма агентите на ДС в българската църква не си отидоха. Те останаха да служат на пасомите, без дори да се покаят за делата си. Едва след огласяването на имената на агентите на ДС някои се покаяха, но само пред ръководството на деноминацията си (например в СЕПЦ). Нямаше публично покаяние (с изключение на Павел Игнатов, който се покая по БНТ), нито чухме за покаяние пред жертвите на доносите.
Дори се стигна до там, че някои истински доносници се представиха за „жертви на ДС“!
Не бяха предприети мерки от ръководителите на различните християнски деноминации за обективно разграничаване на истинските доносници от набедените за “агенти на ДС”! Как ли се е чувствал Господ Исус Христос, когато е бил предаден от Юда? Какво са си мислели братята Харалан и Ладин Попови, п-р Младен Младенов, п-р Георги Тодоров, дяк. Натанаил Цачев и много други братя и сестри, когато са разбрали, че са предадени от свои братя? Дали на тях им е било лесно да останат верни на Бога? Как са преживели предателството от свои братя семействата на репресираните християни? Въпроси, на които няма само един отговор!
Сега, с изключение за някои църковни общества, берем „изобилния плод“ на служенията на доносниците на ДС. Вече е модерен „религиозният хуманизъм“ – четат се стихове от Божието слово, след което започват „хуманистични интерпретации“, които нямат нищо общо с Христовата истина и учение.
Грехът вече не се нарича грях, а “грешка”, изобличението му е заменено с безпринципна толерантност. Лицемерието е предпочитано пред истината, компромисът пред верността към Бога. И така, без дори да забележим благоволението ни към Бога (друг превод казва: “страха ни към Бога”) е станало „по човешки поучения, изучени папагалски“ (Исаия 29:13). Църквата в България, с някои изключения, е в „духовна кома“! Свидетелството ни пред хората от света за Христос е мъртво! Мислите ли, че тези, които първо предадоха Бога, а после и своите братя и сестри, са водени от Святия Дух? Могат ли да бъдат водени от Бога тези, които избраха религиозния конформизъм пред това да останат верни на Христа?
Нека тези, които са истински доносници и тези, които се опитаха да се скрият от църквата и обществото, да се покаят пред тези свои събратя, които предадоха, пред техните семейства и пред църквата Христова. Все още не е късно! Ако са искрени, ще получат не само човешката прошка, но вярвам – и Божията прошка.
Нека не презираме падналите и да не отхвърляме тези, за които няма категорични доказателства, че са били “доносници на ДС”. Нека поискаме безпристрастна експертна оценка на документите и фактите от всяко досие и помогнем за изясняване на истината, защото не можем да вършим нищо против истината, но за истината в Господа можем да направим това.
Много дебати бяха проведени по „агентурния въпрос“ и проблемите, които той създаде за гражданското общество. Комисията по досиетата установи, че са били унищожени в нарушение на закона повече от 144 000 агентурни дела. Как трябва да се разреши „агентурният проблем“?
Би следвало всички истински доносници и тези, които се опитваха да ги прикрият, да поискат прошка от българския народ за своите дела. Да подадат оставките си и да се оттеглят, без значение в коя сфера на обществения живот представляват българската нация.
Във всички християнски деноминации или други вероизповедания и обществени организации, в които „агентурният проблем“ не е разрешен, да се проведат извънредни църковни събори или събрания, като се изберат нови ръководства, които нямат нищо общо с линията на управление на старите ръководства. Новите ръководства могат да поискат промяна на ЗДРДОПБГДСРСБНА, с която изрично да се въведе например „експертен съвет“, избиран от гражданското общество, който да извърши експертна оценка на всички агентурни досиета, касаеща достоверността на информацията в документите по делата.
В този съвет следва да участват юристи, историци, психолози, криминалисти, богослови и други експерти, дори и представители на службите за сигурност, които да изготвят доклади за всяко досие и така да подпомогнат Комисията по досиетата, която трябва да огласи „истинската принадлежност“ на едно лице към службите на ДС.
Засегнатите лица също следва да могат да представят доказателства и да имат свой представител при изготвянето на експертния доклад. След като ДС е била държавна структура, а не частна организация, трябва държавата чрез своите ресурси да реши с помощта на гражданското общество „агентурния проблем“ завинаги и справедливо. Едва тогава обществото ни ще види кои са били истински доносници и кои са били набедени за “агенти на службите”, кои агенти са работели наистина за България и кои са работили за себе си и за своята сигурност и просперитет.
Всички права запазени – © 2012. Цитати до 200 думи от настоящия текст могат да бъдат разпространявани само с коректно посочване на авторството и първоизточника. Поставянето на линкове към статията е без ограничения.
За разрешение, пишете на editor@center-religiousfreedom.com.
Георги Василев е роден в гр. Ямбол през 1967 г. През 1997 г. завършва право в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“. От 1999 г. работи като районен съдия в Наказателното отделение на Ямболския районен съд. Разглежда наказателни и административно-наказателни дела. Има ранг на апелативен съдия. Семеен. От брака си има родена дъщеря
