Честит 10-ти юбилей!

{loadposition user10}

Сайтът „Свобода за всеки“ повлия достатъчно добре върху моята информираност относно събития, факти и т.н. в българските условия за последните десет години. Извън България често съществува проблемът, че информацията е недостатъчна. В тази връзка има отражение и върху размислите ми относно фундаменталните свободи на съвестта и на словото, изразяването на вярата и отношенията църква-държава.

Нека да не прозвучи високопарно, но „Свобода за всеки“ е интернет-изданието, което е част от, ако бих могъл да се изразя по този начин, класически каталог за читатели, интересуващи се от религия, философия, право и останалите хуманитарни науки. По този начин всеки брой е очакван и представлява един специфичен абонамент, без който не може. Много ми допада, че „Свобода за всеки“ е насочен към много широк кръг от читатели, стилът е разчупен, не е само сух академичен и школски, а по-скоро научно-популярен, съчиненията са по-кратки по обем и не отнемат прекалено дълго време за възприятие.

Изданието „Свобода за всеки“ по един естествен начин зае онова място в интернет пространството на български език, което преди това беше пустиня. Нека употребя една метафора – „Свобода за всеки“ освети като фар кораба, който трудно щеше да види пристан на българския бряг и товарът му от ценности нямаше да може да достигне до чакащите по крайбрежието. Затова е съвършено ясно, че „Свобода за всеки“ ще продължи да излиза редовно. Морските фарове не се гасят, защото корабите ще продължават да се движат.

Един от веселите моменти беше работата по темата за преписването на преамбюла на Закона за вероизповеданията от руския му аналог. Имахме няколко разговора във връзка с редакцията на заглавието, в които имаше много интелигентен и премерен хумор, който може би един ден би подлежал на отделна публикация.

За мен съществуват теми, които са непреходни, и други такива, които са производни на непреходните. За мен е удоволствие, когато можем да отграничим двете и да разгледаме ясно и структурирано развитието им. Темата за свободата е тема, която колкото и да обговаряме, няма да можем да изчерпим. Затова си мисля, че би било добре периодично да се връщаме към темите отпреди десет години и да съпоставяме съвремието ни от отдалечеността на едно десетилетие. Останалите теми, които ме занимават и отчасти забавляват, са за принципа на безпринципност на българската правна система, преписвачеството и произволната адаптация на законодателство, произволът на държавните органи и всички нелепости, вършени с цел ограбване на свободата от хората.

Да си пожелаем успех!

Христо П. Беров е български и германски юрист, сътрудник на Института за църковно право при Юридическия факултет на Потсдамския университет, член на Виенското академично дружество за правото на Източните църкви. Научните му интереси са в областта на теорията на правото, правото на религиозните общности, взаимодействието между държавното право и правните системи на вероизповеданията. От 2011 г. епархийски съветник при Западно и Средноевропейската епархия на БПЦ-БП. Съставител на сборника нормативни актове: Право и вероизповедания. Нормативна уредба на религията и религиозните общности в България (Сиела 2009).