{loadposition user10}
Тази кратка статия прави преглед на моя подход при обучението на църковни и национални водачи в православните контексти на Армения и Етиопия.
Армения се счита за първия християнски народ, който приема християнството като държавна религия в началото на 4 век. Арменската апостолическа (православна) църква днес е националната църква на Армения. Тя надживява нашествия, гонения, войни, геноцид, войнствен атеизъм, модерност и постмодерност.
Православен контекст: Армения
Идентифицирах лидерската аудитория на обучението като две основни категории: миряни и духовници.
Миряни: (1) Развитието на водачите се извършва чрез Националния лидерски институт в Армения. Христовият модел на “обучение на дванадесетте” е приложен сред млади членове на апостолическата църква в хода на три години непринудено (индивидуално) обучение и реално обучение (семинари, конференции и лекции), заедно с нагледен опит в служение и лидерска практика в общности и организации. (2) Християнско образование чрез Богословския факултет на Ереванския държавен университет – Ереван, Армения, беше вторият начин на обучение. Професионално обучение (формално образование) беше предложено, за да даде възможност на студентите да станат учители по християнско образование, мирянски работници в арменските апостолически църкви, и писатели/изследователи в областта на арменското богословие и църковна история.
Духовенство: Развитие на лидерството чрез Православната семинария в Ечмиадзин, Армения. В нея беше започнат специален клас (2002-2005 г.) за подготвяне на енорийски свещеници за селата и градовете в цяла Армения.
Контекст две: Етиопия
Етиопците са една от древните нации в Африка, която никога не е била колонизирана. От друга страна, след падането на социалистическия режим по време на деветдесетте години на двадесети век, Етиопия е една от африканските млади страни, които се движат към демокрация и свободна пазарна система. Тя е домакин на конференциите на Африканския съюз. Аудиторията за обучение тук е малко по-различна: Национални водачи.
Развитието на национално лидерство в православната страна Етиопия беше осъществено чрез образование и обучение на федерални и регионални водачи. Те идваха с различни религиозни убеждения (християнски, мюсюлмански и местни африкански религии). Тяхното обучение се предлага чрез Програма „Оперейшън Импакт“ (магистърска програма по организационно лидерство), на Университета Азуса Пацифик – Азуса, Калифорния.
Канонични територии и контекстуални съображения
Армения, като Апостолическо-православна нация и територия, е била преобладаващо християнска нация с богато християнско и културно наследство: силна писмена традиция, датираща още от 5 век, музика, изкуства, архитектура, и седемнадесетвековна литература. В резултат на това Апостолическата църква е придобила духовен и морален авторитет сред арменците, който се счита за водещата сила на нацията.
Етиопия, като православна нация и територия,с годините е станала мулти-етническа и мулти-религиозна страна и нация. Макар повече от половината от населението да се счита за православно, Етиопия вече не е моно-християнска страна. Мюсюлмани, християни и хора, които се идентифицират с африканските религии, живеят, учат и работят заедно. Етиопската православна църква остава един от важните източници на национална идентичност и духовен авторитет.
Богословски съображения и концепцията за прозелитизъм
Православното богословие има холистична концепция за църквата или християнската общност. Всичко и всеки е част от църквата. С други думи, цялото общество е църква (индивидът, семейството и общността). Това разбиране за църква е голяма отговорност и обвързване с територия. От една страна, православната църква става отговорна за всичко, което се случва в обществото, а от другата страна, църквата става защитник на своето стадо, като идентифицира границите на църковната територия. Така всяко неправославно свидетелство в православен контекст се счита за прозелитизъм.
Кръщението, като едно от седемте тайнства на православната църква, е израз на християнско свидетелство. Християнин и член на християнската общност се става след изповед и кръщение. В случай с малки деца, това тайнство става акт на родителска вяра от името на техните деца да предадат Божията прошка и благодат чрез църквата преди личното осъзнаване. Богословското оправдание идва от Христовото въплъщение. Исус умря за нас, докато ние бяхме грешници или “неубедени” в Божията любов към нас за спасение (Римляни 5:8-9). Както Христовата дейна смърт на кръста направи спасението достъпно за човечеството, така детското кръщение, упражнявано от църквата, прави спасението достъпно за всеки в християнската общност. Така повторното кръщение се счита за прозелитизъм в православен контекст.
Литургия или падараг (жертва) е свидетелство на Христовата любов към човечеството чрез Неговата смърт и възкресение. Тя показва Христовите мъки в такава изразна форма, която ангажира всичките пет човешки сетива и участието на общността. Тя включва изповед, поклонение, обожание, хваление, молитва, празнуване и признаване на вечното присъствие на Христос с Неговото собствено тяло – църквата. Литургията е събитие, където Светата троица, всички небесни и човешки същества, починали и живи, се събират заедно в причастие, общение и поклонение пред Агнето.
Причастието е израз на християнското свидетелство. Участието в хляба и виното, които представляват истинското присъствие на Христос сред народа Му в тези елементи, е свещен съюз на човечеството с Бог, свидетелство за съчетание между ограниченото и безкрайното. Освен това, получателят на елементите на причастието получава вечен живот, самият Христос, в смъртно тяло, ставайки безсмъртен и Христо-подобен.
Единството е основна ценност в православното богословие. Литургията, причастието и участието в другите тайнства на църквата свързват всички заедно в единство с Бог и един с друг (споделена вяра и живот). Единството е от съществено значение за съществуването на църквата. Ако то се наруши, или животът се прекъсва в Тялото, или то престава да действа. Така всяко християнско свидетелство, което причинява разделение и липса на единство в Тялото на Христос – църквата, се счита за схизматично и прозелитиращо.
Мисиологични съображения
Въплъщенският подход към християнското свидетелство в православен контекст изисква да станеш православен, за да можеш да бъдеш Христов свидетел в православен контекст. С други думи, човек трябва напълно да се слее или “въплъти” в православната традиция, език и култура, като Христос, който стана човек, за да спаси хората, и да ги направи синове и дъщери на Бог чрез подобието със Сина на Бога. Така въплъщението означава първо, принадлежност към традиция или общност на вярващи. Второ, това дава възможност на човек да общува с другия на един и същ език. Трето, въплъщението прави човек идентичен с културата, като свой вътрешен човек.
Обучението като начин за развитие на лидерството с цел обновление на църквата в православния контекст е вторият начин на мисия. Това е депрозелитиращ подход към християнското свидетелство, където неправославен човек дава възможност на православен да стане по-добър православен. Това включва споделяне на информация, знание, опит, ресурси и служене.
Литургията след литургията е концепция за 24 часова /7 дневна мисия, където всеки участник в литургията, която представлява православната традиция и култура, е приканен и предизвикан да живее литургията след неделната литургия, от понеделник до събота (Клап, 1996).
„Както танцът неизбежно е обществен, такава е и литургията. Поклонението не е лично и откъснато от света извън стените на някаква стара сграда. Всъщност то е непълно и изопачено, ако е откъснато от външния свят“ (Клап, стр. 118).
Методологии за християнско свидетелство в православен контекст
Предвиждам две методологии за мисия в православен контекст.
Въплъщенски модел. Да станеш член на православната църква: да свидетелстваш чрез живота си, като се молиш заедно с останалите и поучаваш за молитвата; като познаваш и поучаваш Писанията; като се покланяш в църквата и насърчаваш другите да се покланят; служба, жертва.
Обучаващ модел. Чувствителност към другата култура, поза на учащ се, нагласа на служител, интеграция на вярата: преподаване на учебна магистърска програма по организационно лидерство с наблягане върху другата култура; провеждане на индивидуални лекции от международен преподавателски състав от целия свят; осигуряване на онлайн курсове и ресурси; възможности за дистанционно обучение.
Превод от английски. Всички права запазени © 2009
Петрос Малакян има докторска степен по Междукултурни изследвания от Богословска семинария Фулър, в САЩ. От десет години служи в Армения като професор по лидерство. Понастоящем той е директор на програмата „Оперейшън Импакт“ на Университета Пацифик, Азуса, в САЩ, който осигурява възможност за продължаване на образованието за водачи на организации и предприятия.Библиография
Binns. J. (2002). An Introduction to the Christian Orthodox Churches. Cambridge, University Press. [Бинс, Дж., Въведение към християнските православни църкви, 2002 г.]
Clapp, R. (1996). A Peculiar People: The Church as Culture in a Post-Christian Society. Downers Grove, IL: InterVarsity Press. [Клап, Р. Избран народ: Църквата като култура в пост-християнско общество. 1996.]
El-Meskeen, M. (2003). Orthodox Prayer Life: The Interior Way. Chestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press. [Ел-Мескийн, М, Православен молитвен живот: Вътрешният начин. 2003 г.]
Stamoolis, J.J. (2001). Easter Orthodox Mission Theology Today. Wipf and Stock Publishers. [Стамулис, Дж. Дж. Източно-православното мисионерско богословие днес. 2001.]
