{loadposition user10}
Domini sumus – „Господни сме.” Това е девизът на немската евангелска капеланска асоциация, развила традиции и мрежа от дейности през последните десетилетия, които нямат аналог в Европа. Въпреки относителния превес на протестантите във Федералната немска република – 67:33 %, две са равнопоставените капелански институции в Германия – протестантската и католическата. Немският двоен капелански модел навършва през 2009 г. вековен юбилей. Защо той може да бъде адекватен пример за капеланското служение в България е въпрос, на който отговор се опитва да даде настоящата статия.
Две договорни страни се грижат и отговарят за статута на капеланското служение в немската армия. Най-напред страна в договорните взаимоотношения между Църква и армия е секуларната федерална държава – и армията като част от изпълнителната й власт (с всички свои специфични прерогативи). Втората договорна страна – това е Църквата в Германия, представена от двете големи църковни формации – Евангелската църква (Немската общонационална евангелска църква, в която влизат лутеранските и реформираните евангелски църкви; и Съюзът на свободните евангелски църкви) и Католическата църква. Дълго обмислян, преди да бъде въведен, немският двоен договорен модел разрешава проблема с конфесионното присъствие в немската армия. Този модел функционира и равнопоставя двете християнски деноминации в капеланството – католици и протестанти.
Немската държава и министерството на отбраната сключват два идентични договора с Евангелската и Католическата църкви, които договори ясно дефинират капеланското служение, формите на работа, свободите и задълженията му. От друга страна, църковните закони на двете деноминации постулират със своя съответно избран в деноминацията Закон за Капеланството всички основни права и задължения на капеланите като духовни лица. Двете договорни страни – секуларната и духовната – са лоялни една към друга. Това е целта на договорите в двойния модел между държава и Църква –да се създадат ясни рамкови условия на пълноценната работа на капеланите. Двете институции – секуларна държава и Църква – не се сблъскват, не са антагонисти на „бойното поле” в армията. Те се грижат за пълното приложение на конституционното право на свобода на вероизповеданието сред немските военнослужещи.
Баланс между държава и църква
Чл. 4 в Немската Конституция от 1949 г. в два параграфа и чл. 36 от Закона за армията от 1956 г. постулират ясно и категорично статута на вероизповеданието за цивилни и военнослужещи: 4(1) Свободата на вярата, съвестта и свободата на религиозното себеопределение са неприкосновени права, ненарушими от никого при никакви обстоятелства. 4(2) Свободното упражняване на религиозна дейност е гарантирано неограничено. ЗА(36) Военнослужещото лице има правото на душепомощничество по всяко време на своята служба, според своето вероизповедание, както и правото на свободно религиозно практикуване. Участието в църковни служби се гарнатира, то е свободно и доброволно.
През 1957 г. Синодът на немската Евангелска църква приема своя Закон за капеланството. През 1977 г. и 2002 г. той търпи няколко корекции. През 1957 г. с държавен Закон за капеланското служение, немският канцлер, християн-демократът Конрад Аденауер, и немският президент, либералът Теодор Хойс, създават модерните рамкови линии на двойния немски модел. С този закон те осигуряват предпоставките за денацификацията на армията – посредством работата на църквите в нейните редици. През 1950 – 1970-те, докато в страната се наблюдава известна духовна умора и резигнация, резултат от духовната фрустрация по времето и след колапса на Третия райх, именно сред немските войници се наблюдава силна тенденция на търсене идентификация с християнската вяра и нарастване на нуждата от духовна помощ от капелани.
Освен Закона за Капеланството, канцелариите на К. Аденауер и Т. Хойс изработват специален Договор между държавата и Църквата за капеланското служение. Договорът сключват с мажоритарното вероизповедание – протестантите – и с миноритарното – католиците. Този Договор е част от Закона за капеланството, той формулира в смисъла на закона конкретните рамковите условия, свободата и отговорността на дейността на капеланите; издръжката им в армията, статута им на административни служители в изпълнителна власт на държавата като духовни служители на Църквата. Всъщност, може би именно капеланството, като сегмент между държавата и Църквата, е практическото доказателство как е възможно да даде резултат разделението на властите. И къде е идейната субстанция на секуларизма – в запазването и гарантирането суверенността на вероизповеданието и на свободното му практикуване – в рамките на държавата, но не подчинено духовно-институционално на нея, макар да действа в нейни изпълнителни институции, каквато се явява армията.
В немския двоен модел двете църкви и държавата се задължават, в рамковите условия на договорните си задължения, да създадат всички възможни условия за свободата на вероизповеданието и духовната грижа за войниците (вкл. военноморски сили), на полицаите и пожарникарите – на работните им места, включително и грижа за семействата им.
Немското капеланство има своите основи в конституцията на Ваймарската република, в кратко просъществувалото социалдемократично управление след Първата световна война в Германия. Три седмици след Деня на реформацията, на 22 ноември, немския църковен Ден на покаяние и молитва, се чества и Денят на немското капеланство.
Ваймарската конституция постановява в чл. 136-141, че гражданските и държавно-гражданските права и задължения не се обуславят, нито ограничават от религиозните права и свободи. И обратно, гражданските и държавно-гражданските права и свободи не могат да обуславят и ограничават религиозните свободи и права. Ползването на всички граждански и законови права и свободи не зависи от религията. Никой не може да бъде принуден да заеме или да напусне длъжност поради вероизповеданието си. Никой не може да бъде насилен да участва в длъжност или дейност против вероизповеданието си и то е гарантирано и на работното място.
Няма държавна църква, в смисъла на конституираща конфесионно-обвързваща държавата религия. Свободата на религиозно събиране и организиране е неприкосновено право, за религиозна дейност в рамките на Ваймарската република не се налагат никакви граници. Всяко вероизповедание и църква има правото свободно да организира, стопанисва и води счетоводство за своето имущество, своя религиозен ред и дейност. Религиозните организации/църкви са юридически легитимни по смисъла на гражданското право. Религиозните организации/църкви и дейностите им са част от общественото право. Същите имат задълженията и правата на всички други секуларни представители на общественото право в републиката, вкл. отчитането на данъчна и финансова дейност. Собствеността на религиозните организации/църкви е неприкосновена, отчита се пред организационните съвети и пред обществените органи в съответните сфери – било собственост на фондации, дяконски социални дейности, сиропиталища, старчески домове, младежки и други организации или капеланската дейност. Така се гарантира максимална прозрачност на религиозната работа и се дава възможност на църквите сами да се грижат за имиджа си в обществото.
Немската конституция от 1949 г. възприема не само тези закони на Ваймарската република, но и последните два в Конституцията от 1919 г., отнасящи се до капеланството пряко (очевидно е, че Първата световна война и пораженията й оказват силно влияние върху тази част от Конституцията): Ако съществува нужда или изразено желание за религиозна душегрижовност в армията, полицията, затворите, болниците или други обществени и държавни институции, то на религиозните организации/църкви се гарантира свободния достъп и упражняване на дейност там, стига работата на вероизповеданието и идейният му контекст да не противоречат на конституционните права и свободи, и да не налагат с насилие своя религиозен светоглед при работата си в съответните институции. Неделният ден е гарантиран за всеки служител в посочените институции като почивен религиозен ден, както и всички други религиозни дни и празници.
Законът от 1957 г. на Евангелската църква (Католическата църква приема свой съответен, консолидиран с Ватикана) определя статута на капеланството в рамките на тази част на Църквата. Капеланството е дефинирано като църковно-духовно служение в държавно-обществен сектор.
В йерархията на служението стоят епископи, презвитери, дякони и пастори. При влизането им в длъжност, те стават държавни служители, само що се отнася до функциите им на административни лица в армията и финансирането на работата им. Но те остават духовни служители, подчинени само на канона на църквата си в съдържанието и формите на работата си. Свободата на служението им – като душегрижовност и евангелизиране – е гарантирана. Капеланите са задължени пред Бог, Светото Писание, църковния конфесиален канон и тайнствата му. На специални двумесечни и годишни съвети в Евангелската църква и в Евангелската капеланска асоциация, немските евангелски капелани се консултират, отчитат и квалифицират в допълнителни курсове.
Дейността на германския военен капелан
При встъпване в длъжност немските евангелски капелани не трябва да надвишават 35 годишна възраст, задължени са да имат висше богословско образование (по правило с магистратура) и допълнително капеланско образование (по правило в 2 годишен квалификационен курс в съответния висш институт с доброволчески стаж в капеланска армейска част). И минимум 3 години практическо служение като пастори, дякони, презвитери, епископи. За много малко професионални области в Германия се изисква толкова висок и сложно структуриран образователен клас. По ранг евангелските епископи-капелани са висшестоящи в немското протестантско капеланство. Военният закон определя институцията на Евангелското и Католическото капеланство като константна част от армията.
Капеланската работа в своето съдържание и форма стои само под надзора на съответната църква. Капеланите служат на Евангелието пред Бог и в грижа за ближния, определя Военният закон. Държавата е отговорна за безпрепятствената организация и дейност на капеланите в армията, държавата поема финансово разноските по работата на капеланството, заплащането труда им според своите тарифи за служители в социалния/административния сектор на армията.
На всеки 500 немски войници се полага един капелан на пълен щат със съответните допълнителни духовни служители на половин щат – например, дякони на практика или доброволци. Капеланите се грижат за войници от собствената си конфесия и за такива от друга или атеисти, които са пожелали или изискали тяхната конкретна помощ, съветничество и душегрижовност. Капеланите провеждат единични и групови консултации по всяко време. По всяко време на денонощието военнослужещ или член на негово семейство има право на достъп до капелана и право да изисква негова помощ и грижа. Капеланът има право да помогне на всеки военнослужещ в немската армия с практически съвет и грижа при проблеми, вкл. при желание за прекъсване на военна служба поради лични проблеми или конфликт на съвестта у военнослужещия. Капеланът служи на войниците с проповеди, благовестие, богослужения и молитвено застъпничество. Той се грижи за атмосферата между войниците, за солидарността им в условия на война и за морала и етиката им в цивилни условия, при тренировка и военна подготовка. Капеланът се задължава да се грижи за религиозното, морално и етично образование на служещите в армията. Има право да дава и изисква даването на извънредни почивки за военнослужещи по религиозни причини, семейни проблеми или семейни празници.
Капеланът извършва религиозни обреди и служби, сгодява, бракосъчетава, кръщава, погребва църковно. Капеланът има правото и задължението на редовни дневни консултации – по време на мир и на бойното поле в случай на война. Той има правото и задължението за седмични/неделни богослужения и църковни събрания – по време на мир и на бойното поле. Капеланът придружава поделението, военната част, армията по време на война, включително на фронтовата линия. Армията и държавата гарантират и мотивират участието на други църковни и социални организации в кооперация с капеланите. Това са социални организации и служби на църкви и армия, милосърдни организации, военни лекари, психолози, Евангелски църковни работни групи и др. Главният капелан-епископ поддържа редовна седмична връзка с капеланите по поделения, със Съвета на Евангелската църква, с генералския щаб и с министъра на отбраната, както и с президента като главнокомандващ. Месечно се провежда обща работна среща с молитва и отчет на работата, консултиране по актуални теми, въпроси, проблеми.
Възможности за “двойният модел” в България
Защо двойният немски модел е важен за въпроса с бъдещото българско капеланство? Защото в България ще се наложи плуралистичен модел, предвид трите представителни християнски деноминации в църковния ландшафт – Православна църква, Евангелски църковен съюз, Католическа църква. Допълнително този модел е практически изпробван, той е доказал функционалността си. На трето място, може би именно въпросът за консолидиране на протестантските църкви относно капеланството, ще наложи консолидирането им в една цялостна структура. Защото, ако от едната страна на масата за преговори стои държавата, а на двата стола срещу нея Православната и Католическата църкви със съответните си органи и закони, то кой ще заеме третия стол като единен орган, с единен закон за българското Протестантство, е резонен въпрос.
За сравнение – немската Евангелска национална църква има свой Синод, немският Съюз на Евангелските свободни църкви има също свой Синод. И двете евангелски църковни организации имат своите органи и съвети на епископите, презвитерите, допълнително изключително добре развита обща дяконска мрежа. И най-вече – един добър църковен закон, който се преразглежда всеки три години и търпи, където и когато се наложи, преоценка и реформи.
Именно въз основа на Църковния закон на немската Евангелска църква евангелското капеланство е легитимна институция. Този закон формулира ясно функциите на капеланите спрямо църквата, която е договорен партньор по споразумението в Договора за капелани в армията. Църковният евангелски закон определя и отговорността на капелана към църквата, той санкционира съответните служители при нарушение на духовните им задължения. Държавата поема само своята секуларна договорна част, като създава рамковите условия за служението в армията. Но Евангелската църква се грижи за съдържанието и формите на работа на капеланите чрез своя канон и в съгласие с областните църкви.
За Православната и Католическата църква няма да бъде проблем да се формулира въз основа на църковните им канони статута и издръжката на православните и католически капелани, но пред българските протестанти стоят много въпроси, преди всичко поради липса на единен църковен орган, на общ църковен закон. Въпреки че именно българските протестанти са инициаторите на идеята за възстановяването на капеланското служение и на основаването на Асоциацията на българските капелани, хетерогенността, разпръснатостта и липсата на консолидация в българския протестантизъм ще изиграе решаваща роля за губенето на позиция в капеланството при договарянето на функциите и статута му. Ако статуквото на поляризация в евангелските среди се запази. “Всяко царство, разделено против себе си, запустява – и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои” (Евангелие от Матей 12:25).
Правата запазени © 2006 Весела Илиева и “Свобода за всеки”. Bсяко цитиране на този материал, в електронен или печатен вид, трябва да съдържа означение на авторството и уеб сайта на изданието: www.Center-ReligiousFreedom.com.
Весела Илиева е бакалавър (B.A.) по евангелско богословие и магистър (M.A.) по политология, масови комуникации & PR и педагогика. Докторант и научен работник в Института за изследване на геноцид и ксенофобия, Бремен, Германия. Работи в екипа на Института за българска протестантска история, медиен и политически PR-консултант, журналист в различни медии. Гл. редактор на Point-Of-View, ръководи проекта PRO Civil Society.
