{loadposition user10}
Въпросът изглежда сравнително директен – кой е източникът на нашите права, Бог или държавата. Оказва се, че и отговорът на всеки от авторите в броя е изненадващо недвусмислен, относно позицията, която заема.
Ревностна и, донякъде бих казал яростна, защита на правото и задължението на вярващия християнин да отстоява правдата и Божия закон предаставя Джоел Пиърс.
Пламен Сивов ни представя дълбок и пронизващ поглед в имитацията на духовност в пошлата атмосфера на днешното българско общество, което превръща дори религиозността в масова култура.
Радослава Петкова ни дава ясна историческа картина и обосновка на фундаменталното значение на съвестта и нейната свобода като градивен елемент на свободната личност и на свободното общество. Разбира се, тя също отстоява не по-малко убедено и убедително тезите си.
Общо във всички автори в броя е недвусмислената защита на правото на свобода на съвестта, като дадено ни от Бога. Държавата присъства в текстовете с нужния респект към нейните функции, но и като обект на дълбоко подозрение и критичност, поради способността й да обслужва потискането на всяка съвест, която се стреми да се отдели от наложените от нея, държавата, ограничения.
Моя милост допълва картината с един текст, който също застава на позиция, не много различна от горните трима автори. Един вид това е израз на „единство в различието”, но не по програма на ЮНЕСКО, а от свободната съвест на всеки един от авторите.
